Отново за любимите бабушки

С прозрачните си води и големите дълбочини баластиерите могат да объркат доста от рибарите, които използват различни техники на захранване. При условие,че не настоявате излишно на всяка цена да ловите “на дъното”, можете да хванете доста добри екземпляри бабушка като просто подхранвате!

Отново за любимите бабушки
Отново за любимите бабушки

Във Франция има доста голямо разнообразие на водоеми – от обширни езера, за които Давид ни говори миналия месец, до малки езерца, които се захранват от ручеи и потоци. Освен това има и баластиери, прокопани по време на експлоатацията на гранулатите (пясък и чакъл). Баластиерите често са доста дълбоки и водата е доста прозрачна, както казват, идва от подземни реки. Така че водата в близост до дъното там е доста студена, но с приближаването към повърхността слоевете стават все по-топли и по-топли. Тези отклонения в температурата имат пряко влияние върху поведението на рибата и не е рядкост през лятото да се видят много платики и хубави бабушки доста близко до повърхността.

На всички нива

Жан-Люк Антоана (Jean-Luc Antoinat ) е едновременно президент на AAPPMA (Асоциация за защита на риболова и опазване на акваториите) -Ла Семюз и на клуб Montrevel Comp?tition, двойна роля, която е доста рядко съчетание, защото в крайна сметка той трябва да управлява 180 хектара с водоемите на долината Тоник сред които е и шаранодрумът на Мишел Шампион (Michel Champion. )

Понеже са лесно достъпни с кола, езерата често се посещават от всички риболовци в региона и особено от състезателите. Езерото Корсел ( Corcelles ) се простира на десетина хектара и е с дълбочина 4,5 м само на 11 метра от брега. Това е идеалното място за практикуване на риболов на бабушки от 20 до 50 гр, като от време на време вадите и по някоя уклейка, малка платика и даже и канален сом. Заради силните бури няколко дни преди нашия репортаж, водата е по-мътна от обикновено . Ще го имам предвид, когато започна да приготвям подхранката, но първата трудност, която трябва да преодолея, е да разбера на каква дълбочина обикновено са рибите.

Е да, те винаги могат да бъдат накарани да се придвижват сред водната маса с една разумно подбрана захранка, но това не е ефективно задълго, защото има тенденция рибите да се върнат в зоната, където температурата е най-подходяща за тях. А ако искате да завършите риболова с пълен живарник, трябва да ловувите именно там.

За да съм подготвен за всякакви ситуации, монтирам три линии. Първата е с плувка 4 х 16, регулирана за риболов на 3 метра дълбочива. Основната линия е отежнена с дропер № 8 точно над повода и група сачми на 10 cm по-високо.
Обратно на това, което става при малките платики, бабушките кълват по-открито и не е нужно да се слага верижка гъвкави сачми. Освен това бабушките имат по-твърда уста от малките платики, и затова не е нужно да се използва отворино кека.

Формата Crystal с дълго стъбло е напълно подходяща.
Втората линия е с по-лека плувка – 4 x 14 и е регулирана така, че стръвта да се движи на 2,20 m под повърхността.
И накрая последната не е нищо друго, освен класическа линия за уклей, с която да ловя на 1 до 1,5 метра от повърхноста, ако стане нужда. Тя е монтирана директно, така че тежестите да могат да се свалят съвсем близо до куката при нужда. Днес вятърът е слаб и насрещен. Плувките, които използвам, са с пластмасова антена, които се виждат по-добре от металните. Формата на плувката и видът на кила за мен имат доста голямо значение. Бабушката не е голям специалист по кълването на повдигане, както малките платики, така че не е задължително плувката да е много издължена. Напротив, леко тумбеста е и с метален кил, което позволява по-лесен контрол на линията и й пречи да се отклонява. Друг елемент, на който трябва да се обърне особено внимание, е дължината на линията от върха на щеката до плувката. Ако е прекалено дълга, позиционирането на линията е много по-неточно. За мен дължината е идеална, ако е около 80см. Диаметърът на ластика зависи от размера на рибите и като се има предвид, че бабушките са между 50 и 60 гр, избирам 0,6 мм, монтиран на две секции.

Различни захранки
При обикновено време е за препоръчване да се използва тъмна захранка за бабушка. Правя две смеси за различни по височина слоеве на водата. Първата е за дълбочина 2-3 метра. За начало ще използвам по-тежката линия защото рибите рядко се качват веднага към повърхността. Първоначалната захранка е от десетина топки със съдържание на ситен вердевас , а след това ще подхранвам точно по начина, който се използва при риболов на уклей. Тъй като вятърът духа в лицето, рибите се държат малко назад от захраненото място и трябва да се внимава да се подхранва едно и също място, малко зад мястото под върха на щеката. Още след първото замятане хващам една бабушка от 20-ина грама, а после и още една. Залагам отново линията, но този път трябва да чакам да минат две минути преди да регистрирам ново почукване. Може да ви изглежда дълго, но това е нормално за такъв тип риболов. Ерик Блан (?ric Blanc), риболовен състезател от района до мен, ми каза, че това може да се дължи на многобройните костури в езерото, които редовно идват да всяват паника сред малките бабушки. Не ми трябва много, за да се уверя, че той има право, тъй като съвсем скоро вече вадя един раиран разбойник, а малко след това бабушките отново започват да кълват. След двайсетина минути вече имам повече почуквания на пропадане , което показва, че рибите се качват по-бързо към повърхността, отколкото очаквах.
Почвам да подхранвам с моя жълт меланж за повърхността и веднага след това използвам най-леката линия за дълбочина 1,50 м. Отново започвам да хващам бабушки, но затова пък по-често ги изпускам при подсечката. Тогава решавам да забода червея на две места за да не се люлее много-много. Този дребен наглед детайл ми позволява да практикувам доста бърз риболов – една риба на минута.

За да се опитам да спечеля още малко време прегрупирам всички сачми само на 7 см от кукичката, но вече почва да кълве прекалено бързо и вече изпускам една от три риби. Връщам се на стандартния монтаж и пак започвам да хващам по една на минута. Тогава вземам най-тежката линия, вдигам я над дъното и скъсявам разстоянието от върха до плувката с надеждата да хвана някоя по-голяма риба. За пореден път бързо се разочаровам: изпускам доста и хващам само две малки костурчета. Правя извода, че днес леката линия с основния монтаж работи най-добре и е напълно безполезно да си правя повече експерименти. Просто е невъзможно всичко да става по-бързо или да хвана по дебела риба.
При такъв бърз риболов и най-малкият детайл е от значение и затова слагам зад мен два ролера за щека. Така избягвам блокирането на щеката с лалето или мрежа за разкачване, Освен това, когато откачам рибата, не слагам кита под мишница, ами го задържам с ръка, което ми дава възможност да спечеля ценни секунди. След няколко часа започвам да хващам канални сомове и решавам да прекъсна риболова. Имам пълен живарник с бабушки и макар и не всички баластиери да са толкова богати като тези на Montrevel-en-Bresse, принципът си е един и същ : когато температурата се покачи, рибите се качват между двата слоя вода. Единствената особеност на деня е жълтата смес за захранка, която използвам заради това, че водата е по-мътна, отколкото обикновено. Каквото и да си говорим, риболовците в района са си късметлии – могат да избират между две езера, които са само на няколкостотин метра едно от друго – едното е пълно с шарани, а другото – с бабушки. Удоволствия за всички!

Добавете коментар