Морунажи през забраната на Леново – 2002г

Както всяка година, и тази най-удачните дни за риболов на язовир “Леново-4” са преди и по време на забраната. Както вече стана ясно, забраната влезе в сила от 15 април и риболовът е разрешен единствено на арендаторските язовири. Около Пловдив арендаторски язовири много, но риба малко.
Пристигаме на “Леново” няколко души приятели. Времето е като по поръчка. Мрачно, мъгливо, но топло. Идеално за риболов на морунаж. Отправяме се директно към високия бряг като място, което е изпитвано нееднократно. Познаваме го много добре. В момента почти целият язовир е разрешен за риболов с изключение на аза.
Докато се наканим да тръгнем, пием кафе, купуваме храна и щом пристигнахме, разбира се, удобните места вече бяха заети. Дълго гледам лепкавата кал, преди да си монтирам куфара. Както и да е. Разполагаме се и започваме подготовка.
Освен морунажите, на Брягово има каракуда, шаран, червеноперка и кефал. Най-голямата напаст обаче са уклеите, които са милиарди и не дават на плувката да пропадне. Аз обаче съм им подготвил изненада, която, както се оказа по-късно, е доста сполучлива.
Монтирам директно плувка 2 г. Решавам да пробвам една нова серия на TUBERTINI. Плувката е с издължена форма от двата края, супер чувствителна и много добре балансирана. Работя с основно влакно 0.12 мм POWER на COLMIC и повод XILO 0.09 мм. Слагам директно кука № 14, черна и немного тънка, тъй като морунажите имат деликатни устни и лесно се изпрошват. Поводът ми е стандартен, около 25 см. Линията ми е построена така, че да потъва максимално бързо. Основното утежнение е на около 20 см от първата съчма, която е поставена до повода. 
Разбърквам два пакета “ФилСтар” – ванилия с коноп, добавям 1 кг Van Den Eynde Turbo Black, около 1 кг от жълтата глина на SENSAS, половин пакет COLANT и малко сух ароматизатор за червеноперка. COLANT-а е необходим, за да слепи добре подхранката и тя да падне цяла на дъното. Добавената пръст, освен че прави храната по-тежка, не й позволява да образува облак, което е много важно, за да не се събират уклеите.
Първоначално пресявам през ситото пръстта, тъй като тя се продава овлажнена. Омесвам я с подхранката и добавям около 1.5 л вода, в която предварително съм разтворил две пакетчета жълта боя за яйца.
Резултатът е точно това, което ми трябва. Със светлата пръст и жълтата вода храната добива цвят малко по-светъл от цвета на дъното. Светлата храна като цяло ще пропъжда уклея от хранителното петно и ще събере само качествени риби.
Съседите отляво вече ме гледат стръвно, така че правя десетина топки за основна подхранка, но малки, колкото яйце.
Премервам дълбочината (около 5 м) и подхранвам на 11-я метър. Навътре става по-дълбоко, но дъното е на тераси, които задържат храната. Не мога да ловя на 13 м, въпреки че резултатът сигурно щеше да е по-добър, тъй като разглобявам щеката почти отвесно нагоре. Отвратително неудобно.
Изобщо не изваждам червеите, тъй като още с подаването на подхранката пред мен завира от уклей. Приготвил съм си около 0.5 кг варено жито, също боядисано с жълта боя за яйца. Стрелям няколко прашки с жито и подавам щеката.
Няколко минути няма пипане. Подавам малко по-навътре, колкото куката ми да слезе от горната тераса и да увисне във въздуха. Резултатът е моментален. Плувката бавно изчезва. Първият морунаж е налице.
Цялата линия работи перфектно. Намалявам още малко дълбочината, колкото да увисна на 2-3 см над дъното. При всяко придърпване следва удар и риба. Уклеите ги няма никакви, явно морунажът се е събрал на храната и ги плаши. На всяка втора риба подавам по една топка подхранка и прашка жито. Решавам за разнообразие да пробвам на бял червей. Слагам три големи бели червея и подавам щеката. Плувката ми изобщо не успява да се изправи. Отказвам се моментално. В процеса на дърпането късам повода. При смяната на куката си оправям съчмите и късам и основното влакно. Налага се да правя нов такъм. Подавам 4 топки храна и три прашки с жито, за да не ми избяга рибата, и правя нова линия. Такъмът ми е утежнен с оливетка и няколко съчми.
Решавам да ловя, без да меря точно дълбочината, и съответно повече от 10 минути нямам пипане. Пускам дълбокомера, премервам дълбочината и отново влизам в серия. Някъде около обяд кълването започна да намалява. Спуснах стръвта на дъното и кълването отново се регулира.
Морунажът кълве все по-стръвно, аз храня все повече и храната ми катастрофално свършва още около 13 ч. Нямам друга подхранка освен Van Den Eynde, Turbo Black и го омесвам с другата храна. Добавям и остатъка от жълтата пръст на SENSAS. Още като видях цвета на храната, изпитах подозрения, че риболовът ми е приключил. Настоявах повече от два часа, но напразно. Рибите бяха епизодични. Очевидно храната ми започна да образува и облак, тъй като след броени минути и уклеят пристигна и повече не се махна от храната. Спрях да храня с подхранка и продължих да стрелям само с прашката жито, но напразно.
Очевидно бях изпуснал морунажите заради липсата на подхранка. Приключвам риболова с 6.5 кг риба. Резултатът определено е добър, имайки предвид, че някои от колегите, с които бях, имаха по три риби. (Ще се въздържа да им цитирам имената от уважение.)
Така в 15 ч моят риболов приключи, а аз си тръгнах от язовира в 16.30 ч. Ако се питате какво съм правил през това време, ще ви отговоря с две думи – мих си куфара. Водоемът е чудесен, има много риба, но калта е ужасно много и адски лепкава. Успехи и наслука по време на забраната!

Добавете коментар