7 основни въпроса за подхранката

Въпрос 1. Не може ли без земя?
Не от вчера риболовците добавят земя към захранката! Дори е имало един известен период, през който , примесена със земни червеи и бели червеи (разбирай с конска тор), тя е била единственият начин да се привлекат рибите към мястото на риболов . Тя вече се предлага под най-различни форми: слепваща или диспергираща, трасираща, оцветена, парфюмирана … или казано накратко – има за всички вкусове! И все пак това изобилие е сравнително отскоро – от последните петнайсетина години. Рибарите в отделните райони сами си подбират пръстта, според реколтата. Тези в Северна Франция са на-големите потребители заради прословутата «terre de Somme», която се намира в техния район. При по-лоша реколта земята се използвала малко или почти не се използвала. Какъвто и обаче да е нейният произход, земята има следните
своиства.

• За разлика от брашната, тя няма хранителна стойност за рибите.
• С нейна помощ сместа става по-тежка, а това улеснява поставянето й на желаното място, дори и при по-голямо течение.
• Тя има повече или по-малко слепващи свойства, с което сместа може да се адаптира към различни водоеми, без да се променят хранителните свойства.

При използването на различни видове земя по цяла Франция, стана ясно, че някои риби реагират по-добре от други. Още от незапомнени времена рибарите на кротушки «чегъртали» с крака дъното на реките, за да привлекат рибите. Вече няма нужда да се мокрят – същият резултат може да се постигне и от брега, с хвърлянето на малки топки пръст. А кротушките не са единствените, които реагират на топките с пръст. Костурите реагират доста по-добре на захранка със земя, отколкото с брашна. Затова пък платиките и бабушките по принцип изискват захранки с перфектна композиция и пропорция между земята и брашната, която би могла да зависи както от сезона, така и от мястото на лова. Прои каракудата, кефала и шарана не съществува такъв проблем: те далеч предпочитат захранка, в която няма и следа от земя. Активността на рибите варира според сезона. През лятото, със затоплянето на водата те са по активни и предпочитат по-богата смес, тоест с по-малко земя, Температурата на водата е фактор, който никога не трябва да се пренебрегва и правилото е много лесно за разбиране: колкото е по-ниска температурата, толкова повече земя трябва да слагате в сместа за захранка! Има и други фактори, които определят това дали да увеличите или да намалите пропорцията на земята в захранката. И в частност това е рибната популация на вашето място на риболов: колкото повече риба има, толкова повече тя се състезава за храната. Затова ще бъде по –добре да се използва захранка с по-голяма пропорционална част на брашната (по-хранителна) , отколкото на земята . Земята или по-скоро смеските със земя (обикновено terre de Somme, речна пръст или бентонит) често се използват за по-прецизно захранване с чисти хирономуси, с къпинг. По принцип, с къпинга се улеснява захранването на мястото на риболов с жива стръв, така, че стръвта да бъде подадена точно на определено място. Без да бъдат разпилени ценните ларви във водния слой, както става при захранките.

Въпрос 2 Как да реализираме една печеливша рецепта?
Добрата рецепта е проста смес, която съдържа продукти, чиито свойства познаваме отлично
Без съмнение, това е въпросът, който е както най-лесният, така и най-сложният. Една захранка се характеризира с 5 основни елемента:

– начинът, по който тя работи(механичен ефект)
– хранителната й стойност
– цвят
– гранулометрия
– апетитност ( вкусови качества)

Добра е онази рецепта, която комбинира по най-добрия начин тези различни параметри като функция на мястото на риболов, сезона и търсените риби. Като се има предвид, че има десетки брашна, зърна или различни видове грис , които могат да бъдат включени в рецептата, да се определят съставките на идеалната рецепта изглежда доста трудно. Цели поколения рибари са били запалени по този въпрос – търсенето на идеалната рецепта … която явно не съществува! За да избегнем излишното навлизане в подробности и за да получим качествена смес, трябва просто да определим приоритетите. От петте основни елемента най- важни за мен си остават механичните свойства (някои ще ги нарекат «лепливост »), едва след това следват хранителната стойност и цветът, а пък гранулометрията и апетитният вид за мен имат доста ограничено влияние. И все пак нека да видим какво по-точно представлява въпросният « механичен ефект » на една захранка ? Това е просто начинът, по който тя работи на дъното. Като функция на лепливите й свойства механичният ефект може да бъде от почти никакъв (това е случаят на инертна захранка на дъното) до силен. Когато захранката работи, различаваме два вида действие – вертикално и хоризонтално. В първия случай се използват продукти, които след разпадането се изкачват във водния слой. Тези продукти са най-общо брашна, които попиват вода, галети или бисквити от типа гофрети. Такива са и маслените продукти като коноп и смлян лен. Такова действие е необходимо, когато се търсят дребни риби, които обикновено плуват между два слоя вода .

Когато говорим пък за хоризонтално действие на захранката, то е търсено при риболов на по-едри екземпляри (в частност, големи бабушки) на канал. В такива води шлюзовете и преминаването на плавателните съдове образуват движения, които не раздвижват равномерно водата. Онази част, която е по-близко до дъното, обикновено остава по-спокойна. Когато захранката работи плътно около самото дъно, се избягва движение на частици в онези слоеве вода, които се влияят от теченията – движение, което разсейва големите риби, а привлича по-дребни екземпляри.

Но при всички случаи едно от основните правила за получаване на качествена захранка е да бъде семпла. Трябва да се търси най-доброто съотношение между простота и ефикасност. Или, с други думи, трябва да се търси захранка, която притежава търсените качества, но и има минимален брой съставки. При равен друг резултат, за по-добра се смята онази захранка, която има в състава си не повече от три брашна, добре подбрани и дозирани, отколкото онази, която съдържа 10 продукта, които малко или много се комбинират помежду си. Рибарят трябва да е наясно с точната роля на всяка от съставките на сместа. Няма никакъв смисъл да се добавя някакво брашно, чиито свойства нямат точно определена и решаваща роля. Нито един от продуктите не трябва да е излишен. Освен това захранката, която съдържа по-малко продукти, е по-лесно да бъде контролирана. Когато захранката не е много сложна по състав, е лесно да се предвиди какво трябва да се промени, в повече или в по-малко, за да може тя да се адаптира към конкретни условия . Нека да дадем някакъв пример. Да речем, че на дадено място познатата захранка трябва да работи малко повече от обикновено. Ако се използва захранка, която съдържа множество дисперсни продукти като печен коноп, полента или кокосово брашно, как да изберем пропорцията на кой от продуктите да променим ? Нещата щяха да са много по-лесни, ако имаше само един дисперсант. Големите шампиони обикновено използват продукти, които са учудващо семпли ( и то до такава степен, че понякога, когато разкрият печелившата рецепта, никой не им вярва!). Предпочитаната захранка на Алън Скоторн за платика е почти изцяло съставена от галета от хлебни кори. Никола, от своя страна, от 15 години използва една и съща смес – галета от хлебни кори, jaune de Hollande (брашно от жълта царевица), кокосово брашно и шоколад на прах. Съставът е отлично балансиран : съдържа два неутрални продукта (галета и царевично брашно), слепващо вещество (шоколадът) и дисперсант (кокосовото брашно). Може да бъде използвано навсякъде : трябва просто да се увеличат пропорциите на една или друга от съставките, за да се адаптира захранката към конкретните условия на мястото на риболов.

Добавете коментар