Откриване на сезона

Във времето на глобалното затопляне такова заглавие за статия за някой риболовци може и да се окаже остаряло защото често може дса се лови през цялата година. В същото време не на всеки се харесва да сои със щека на топли промишлени води през цялата година. Все пак болшинството от риболовците предпочитат да ловят “чиста” риба, а през сезона да ловят на плувка традиционно стартирайки когато малките реки под действието на течението се очистват от леда.

Откриване на сезона
Откриване на сезона

Основната маса от риболовците още са на леда на водоемите а привържаниците на летните линий вече успешно ловят по русла и заливи на вливащи се в големи водоеми реки и рекички. Тези които още не са си отловили на лед бързат към високопланинските и северни крайща. От своя страна плувкарите не спят и са свидетели на първото за сезона кълване и първото потапяне на чувствителната плувка. Още повече обаче искат да се топлят и почерняват следейки плувката дори и рибата да не иска да кълве…

През април реките подходящи за летен риболов на плувка може да се разделят на няколко групи по такъв признак като сила, скорост на течението и време на освобождаване от леда. Най интересни са горните и средните течения на неголеми но достатъчно пълноводни пролетни реки и рекички. Тях дори е прието да се наричат пролетни водоеми които са интересни едва за една две седмици през годината- в периода на високото ниво на водата.

В момента на освобождаване на реката от леда и до тогава докато водоеме ще е основно замътен от топенето на снега а от някое време и от дънотонагоре към пряснат авода се насочват бабушката, уклея, кефала, скобара и на практика всеки вид риба. Водата в началото на пролетта през пролетта е действително прясна. Тя на първо място е чиста и богата на кислород и второ – тя е много мека. Тя има не само висока чистота но и кисела реакция което способства освобождаването на рибите от паразити. Именно кислорода в “кисели” води принуждава рибите да се придвижват нагоре по течението ако позволява времето. Хода на рибите е най интензивен в течение на няколко дни а често и само часове когато леда се махне а топене на снега още няма. Да се улови този период не е лесно но ако риболовеца е търпелив ще дочака това време. Риба “заседнала” минавайки в реката да се открие на участък с дължина отняколко километра е доволно сложно. Добре е ако някой познат или местен риболовец ни подскаже местонахождението на стадата риби. Но на следващия ден на местото където до вчера риба се е ловило поч(ти на всяко хвърляне може да нямата и едно кълване. Бабушката и кефала се движат по пролетните реки ако естествено не срещнат някакви изкуствени препятствия във вид на бентове или мрежи а и времето е благоприятно със скорост от 20-30км в секундаоптималната линия за риболов в такива условия е лека пръчка за плувка с дължина не повече от 6 метра, тъй като дори и на достатъчно широка река рибата се стреми към брега и далечно замятане на линията не е необходимо.аз например много често използвам пръчка с дължина едва 2,5м оборудвана с малка и лека спинингова макарамного е удобно също така използването н апръчки със зум система. Ако в течение на риболова мястото налага удължаване или скъсяване на пръчката с тази система можем лесно и бързо да постигнем това. Тази система и измислена от италианските риболовци за риболов на пъстърва точно по това време на годината когато се топи снега и леда. Този период е много кратък ето защо се налага този начин на риболов да е просто съвършен. Предвижването ноадоло по реката с обрасли и непристъпни брегове е твърде затруднително ето защо за транспортиране на пръчката е много важно когато тя бързо и удобно се събира и разгъва. Към макарата няма особени изисквания освен добър аванс чрез които лесно и бързо да променяме дължината на активното влакно. Ако брега на реката е гол с редки растения и дървета използването на пръчка с такава система губи смъсъла си и е уда(чно да ползвате обикновенна гола пръчка с дължина от 3 до 5 метра. Рибата рядко се придържа по това време на годината в основното русло на реката, тя се приближава към брега които и служи и за защита и като източник на храна.

Често пъти може да видим рибите и на места с дълбочина едва 20-30см но сред разстения и храсти около острови и наноси. Линията е много проста. Обикновено е с две тежести . основно и дропер. Последния е разположен на мястото на съединение на повода с основното влакно. Над дропера на разстояние от 20-30см е основното утежнение. За връзка между повода и основното влакно е целесъобразно използването на малък вирбел с размер №20-22 тъай като при променливо течение куката със стръвта усуква повода. Повод от по тънко влакно е жизнено необходим поради възможния брой на множество закачки за корени и водни ръстения. Ако се лови на река бреговете н акоито са обрасли с храсти а избрания участък за риболов е неголям по дължина достъпа на риболовеца до брега е затруднен. В такъв случай може да се окаже полезна щека с дължина от 5-6м. Колената на щеката може да се оставят при разглабяне прост овърху храстите и няма смъсъл от ролер, платформа и специални стойки. Кълванетата рядко биват верни ето защо трябва да подберем максимално лека линия за конкретните условия на риболов. Идеални за риболов на неравно и изменчиво дъно със завихряния считам плувките с капковидна форма с относително дебела антена и тежък кил. Такава плувка се държи стабилно а антената регистрира за кълването дори и в момента когато плувката попадне във водовъртеж. Куката е най добре да се подбере малка с размер №20-22 тъй като е много лек и нанизания вердевас или бярл червеи плуват много естествено. Много риболовци използват вместо кука и утежнение мормишка с черен или сребрист цвят. При това чувствителноста а и скороста на предаване на кълването на плувката нараства.

Правилно подбраната мормишка на течение заема такова положение при което куката винаги е обърната по течението а значи и към рибата. Използването на мормишка е изгодно ако течението е силно и рибата е активна. В противен случай количеството на кълванетата ще се намали. На мормишка може да се лови без плувка а с кивок. Болшинството риболовци използват мормишка тип мравка но са подходящи и почти всички други модели. Особено ефективно е да се използват мормишки вместо куки във мътни води когато рибата се осланя настраничната линия а не на зрението си. Да се открие във мътна вода едра примамка е много по лесно. Също така и през зимата рибата активно се интересува от колебаещите движения на мормишката без да се трогва да е опитва на вкус. Ето защо по време на риболов е необходимо да засичаме и при най малкото подозрение за кълване което най често се проявява като едвазабележимво потапяне антената на плувката. Обикновенно от едно място може да уловим едва няколко риби. Някога има и изключения. Така например един мой добър познат четири години ловя килограмови бабушки до едно и също стърчащо дърво във водта.- и така докато при поредното пълноводие дървото не бе отнесено от водата. Пролетния риболов се заключава в търсене на точки в които рибата почива преди поредното предвижване срущу течението. Използването на захранка не е нужно. Друга група водоеми за риболов на изтичане по това време на годината са достатъчно големите реки в периода от началото на освобождаване от леда и до замътването от тинести води. Тук техниката на риболов малко се отличава от лятната. Но е необходимо да отчитаме този факт че рибата по това време се стреми да се придържа към брега. Най надеждно е да се лови в дълбоки заливи и на границата на течението и прибрежни застояли зони. Мястото трябва да се подбира така че тази граница да е над ръба. Ако поради вдигане на нивото ръба се окажге по далеч от брега отколкото границата на течението то следва да се лови над ръба макар и технически това да е по трудно – линията ще бъде постоянно и бързо отнасяна на границата на течението. Добре е ако характера на дъното позволява да се влачи стръвта по дъното в противен случай кълване може и да няма. През пролетта е достатъчно да сбъркате с избора на дълбочината на която ще ловим, течението, с регулиране линията и кълване няма да дочакаме в същото време през което риба ще се лови отлично но малко п облизо или по далеч от избраната точка. В случая ако рлинията независимо от всички старания на риболовеца се отнася от ръба към плитчини може да преминем на риболов на полудъно а най добре е да използваме щека. Техниката на риболов със щека на силно течение има една особеност. След измерване на дълбочината аз е увеличавам в зависимост от силата на течението. Ако е слабо то е достатъчно увеличение от 10-15см. Когато течението е много силно се налага да увеличим дълбочината с около половин метър че и повече. Воденето се състои в удържане на линията над избраната точка на риболов което е идентично с риболова на полудъно. На големи реки захранката вече е актуална. За захранка аз използвам 100г вердевас а още по добре шепа пинкималко пресята пръст правя топки и замятам в точката на ловене така че да лежат точно на ръба. Във студена вода захранкат азапочва да работи не веднага ето защо за застраховка може да подхраните още едно две места недалеч отпървото. И най важното е да не се уповавате на това че захранката ще привлече рибите – необходимо е първо да открием рибите и тяхната стоянка и едва след това да захраним. Като захранка за това време се използва вердевас, парчета червен червей а още по добре ручейник или бял червеи.

Андрей Суслин

Добавете коментар