Шарани и сомове край Банкя – 2002г

Когато ми се обадиха от София, че са пуснали нов водоем за риболов край Банкя, погледнах малко скептично. В крайна сметка около Пловдив има дузина водоеми, където се плащат такси, но риба няма. Още сутринта всичките ми надежди за хубаво време се изпариха. Оловно-сиви облаци неистово ридаеха над столицата. Водоемът се намира в първата пресечка вляво на пътя от Банкя за кв. “Михайлово”. Шосето е насипано с камъни, така че няма проблеми от закъсване. Само на няколко километра преди Банкя дъждът премина в сняг, а на самия водоем снегът беше точно една педя.
Язовирчето е много кипро. Отвсякъде се вижда, че са хвърлени доста пари. На площ е около 7-8 декара. Отстрани все още продължава да боботи един трактор. Вижда се, че коритото допълнително е изгребвано, за, да се получи дълбочина. Водата е доста хладна и както разбирам по-късно, това се дължи на факта, че в язовирчето се влива една малка рекичка и изтича един канал.
Докато си нагласям куфара и разпъвам щеката, си говорим със собствениците от фирма “ВИМПСАЙТ”.
Водоемът не е под аренда, а е купен, което им дава възможност смело да инвестират. Има пуснати около 2 тона шарани между 1 и 1.5 кг и сомчета по 0.5 кг. За разнообразие са пуснати около стотина бели сомчета и още толкова шарани над 3 кг. 
Разбърквам 3 пакета “ПРОМИКС” и два пакета “ФилСтар” и оставям храната да поеме влагата.
Водоемът има почти класическа форма на правоъгълник. Бреговете му са обрасли с големи тополи. Прави ми впечатление, че долните клони са подрязани, за да не пречат на риболовците, когато замятат въдиците.
Междувременно снегът продължава да вали на едри мокри парцали и върху колата ми вече има три пръста.
Храната вече е готова. Решавам да сложа максимално лека плувка, тъй като предполагам, че дълбочината не е голяма. Разпъвам щеката на 11 м, дълбочината е около метър и половина. На 13-я метър е около два метра и навътре продължава все такава дълбочина.
Монтирам плувка 4Х14 на COLMIC, основно влакно POWER 0.12 мм и повод (XILO 0.09 мм). Куката е KAMASAN № 16. Групирал съм всичкото олово на едно място, като съм оставил повода с дължина около 30 см. Лягам на дъното почти с целия повод и започвам да храня.
8 топки с големината на яйце се нареждат една върху друга от дясната страна на върха на щеката. Чувства се как има леко течение наляво. Стрелям 5-6 прашки с бял червей, товаря куката със стръв и продължавам да си бъбря със собствениците, които вече приличат на снежни човеци.
Те ми обясняват, че водоемът се намира точно над известната резиденция на Тодор Живков. Точно оттук минава т. нар. “Алея на здравето”. Любопитното е, че в тази част на Люлин планина въздухът се променя до 7 пъти в минута. 
Работниците скептично гледат дългата ми пръчка, куфара, чадъра и почти са убедени, че риба няма да се лови, тъй като времето е отвратително.
Въпреки студа обаче, рибите играят. От време на време се обръща тихичко по някой шаран, а сомчетата плуват като змии с глави над водата. Гледката е поразяваща на фона на рибоограбената ни държава.
Вземам щеката в ръце и започвам да ловя. Повече от половин час няма пипане. Придърпвам, отлепям стръвта от дъното. Няма никой. През няколко минути стрелям по десетина червея. Точно когато започвам да си мисля дали да не разпъна мачовата пръчка и да ловя на ваглер, в центъра на водоема плувката ми лекичко потъва и отново заспива. Очевидно рибата започва да се събира. Подавам две топки подхранка и две прашки червеи. Плувката веднага реагира адекватно и потъва за секунда. Това е достатъчно, засичам и първият шаран е налице. Времето е доста студено и рибата не оказва почти никакво съпротивление, но само със своята тежест вади около метър ластик от върха на щеката. Шаранът е приличен – около кило.
Собствениците веднага излизат от фургона впечатлени, че въпреки времето, съм извадил риба.
Оказва се, че те имат идеи да направят водоема по типичен европейски стандарт. В момента върви изграждането на кейчета за риболов. Пред самия фургон ще има няколко ВИП места за хора, които искат да ловят на спокойствие, без да им се пречи. До няколко дни се очаква да докарат една каравана, която ще бъде преустроена в магазин за жива стръв и риболовни принадлежности. На единия бряг вече е започнало изграждането на павилион, където ще се предлага бира, безалкохолно и скара.
Продължавам да лъжа рибата, но напразно. Времето си казва думата. Шараните са там. Плувката ми периодично потрепва, но кълване няма. Храня по няколко зърна царевица от консерва, пробвам и на куката, но напразно. Опитвам на торен червей с надеждата, че ще прилъжа някое сомче.
Снегът продължава да вали, наоколо вече всичко е бяло. Сякаш не идва пролет…
Въпреки че всичко е все още в процес на изграждане, първите екстри са вече налице. На водоема се предлагат пръчки под наем. Карбоновите телескопи са окомплектовани с макари на четири лагера за риболов на плувка. Предлага се и всякаква стръв.
Докато си говорим, закачвам едно сомче, което не оказва почти никакво съпротивление и излиза много лесно.
Слагам отново бял червей на куката, твърдо решен да ловя шарани. Намалявам малко дълбочината и се вдигам на няколко пръста над дъното, като започвам да стрелям по-често по няколко червея.
Слагам на куката едно жито и един бял червей и продължавам да ловя. Рибата е много подозрителна. На няколко пъти червеят ми е смачкан, плувката ми регистрира кълване, но явно шаранът не взема цялата стръв.
След повече от половин час мъки успявам да излъжа още един шаран. Приключвам с два шарана и едно сомче. Като се има предвид зимната картина, си е живо постижение. Доволен съм. А и очевидно във водоема има много риба.
Започвам да си прибирам такъмите значително по-бързо, тъй като въпреки чадъра съм доста мокър.
Тръгвам си от язовира с твърдото убеждение да дойда пак, когато не вали сняг…

Добавете коментар