Европейската класика или „корейското чудо“

На последното риболовно изложение се опитах да си изясня какви въпроси вълнуват най-често посетителите

Оказа се, че нашите риболовци не се вълнуват от това, как да хванат еди-коя си риба в такива или онакива условия, а от това, с какво принадлежностите на фирма А са по-добри от тези на фирма Б. Това донякъде е разбираемо, тъй като у нас риболовните изложения не са толкова изложения, колкото базари. Хората идват на тях не толкова да погледат, колкото да си купят нещо. В тази статия ще говорим за воблерите.

Три източника и три съставни части

Воблери днес се произвеждат вероятно даже и в Зимбабве. Но трябва да се отбележи, че в света има три основни центъра: Европа, САЩ и Япония. Съответно съществуват три концепции, които забележимо се различават една от друга.
Европейската концепция се отличава с това, че по-голяма част от моделите се отнасят към т. нар. класически воблери, а в качеството на основния материал повечето страни от Стария свят използват дърво. За едни (Rapala, Ugly Duckling) това е балза, за други (AISE) – от по-твърдо дърво.

Американците първи построиха поточна линия за производство на воблери и дългогодишният опит е изразен в многообразието на моделите им. Много американски модели през последните години намират все по-голямо приложение и извън Щатите. По-голяма част от американските воблери днес се правят от пластмаса, в това число и онези, които преди са били от дърво.

Японската школа предлага високо качество, което донякъде се доближава до европейското, въпреки че има доста заимствани неща от американската. Японските воблери са най-скъпи. Поради тази причина дори и на бездънния американски пазар те се предлагат в ограничени количества. Разбира се, понятието “японска концепция” не означава, че съответният воблер е правен задължително в Япония. Голяма част от тях се правят в околните азиатски страни, където работната ръка е значително по-евтина, откъдето пада и цената на изделията.

Какво е това twitchin?

Един приятел ми се оплака, че скоро си купил воблер, а той не играел във водата. Този “неиграещ” воблер се оказа от асортимента на фирмата DaMiKi, а моделът беше Pirami. Оказа се, че този модел е от вида minnow. Ако воблерите се разделят на два вида – активни и пасивни, то воблерите minnow се нареждат някъде по средата, но по-близо до пасивните. Воблерите minnow са с тънко извито тяло и малка човка. Тази разновидност се произвежда почти от всички световни фирми, но най-широко е застъпена от производителите Yo-Zuri, Owner и Duel. При бавно водене minnow не е абсолютно неподвижен, просто едва-едва се колебае. Именно заради тези воблери американците са измислили техниката за водене twitchin. Особеното на тази техника са късите, но достатъчно резки придърпвания с върха на пръчката. При това с макарата може да се работи както постоянно, така и с паузи. Воблерът ту се забързва, ту почти спира, а при всяко придърпване той променя и направлението на своето движение. Този тип воблери са особено подходящи при риболов на костури и щуки.

Щом си хвърлил, засичай

Що се отнася до играта, полските воблери Dorado са пълна противоположност на корейските DaMiKi. Те много интензивно се колебаят във водата, даже и при най-леко водене. Като цяло повечето риболовци по света не тачат много полските продукти, а това е глупаво, тъй като там има концентрирани най-много фирми-производителки на риболовни примамки и воблери. Имайки предвид цените им, те са съвсем прилични.
Ако искате да оцените продукцията на някоя фирма за воблери, изберете от целия асортимент най-дълбоководния и вижте доколко той съответства на предназначението си. С други думи, устойчив ли е при гмуркане, не се ли преобръща особено при бързо водене. Ако работи, както е обявено, то с голяма вероятност и останалите воблери от тази фирма няма да ви разочароват.

Защо са необходими потъващите воблери?
На специалистите въпросът може да им се стори странен, но начинаещите риболовци често се питат по какво се различава клатещата се блесна от потъващия воблер. И по начина на движение, и по спектъра на колебание тези два типа примамки имат много общо.
Разликата се възприема, когато сравниш тежестта на двете във въздуха и във водата.
Блесната, попадайки в по-плътна среда, губи от тежестта си едва 15%, а воблерът 80%. Именно на това се основава различието при избора на техника и тактика при риболов на тези примамки.
Представете си следната ситуация: голям залив в езеро, дълбочина от 2 до 5 м, дъно, обрасло с водорасли, има щука, но тя е апатична и не атакува. Дънният туистер е неподходящ заради водната растителност, въртящата се блесна е недостатъчно далекобойна, клатушката лети като стрела, но е необходимо много място за водене. Потъващият воблер почти не отстъпва на колебаещата се блесна в играта, но допуска значително повече варианти при водене. Най-важният от тях е водене със спиране. Достатъчно е спиране само за части от секундата и тогава, когато воблерът започне да потъва, щуката обикновено го атакува. Как точно се получава това, е трудно да се обясни, но поведението на щуката е приблизително такова.
Забелязвайки бавно движещият се воблер, щуката го доближава отзад и плува заедно с него. Ако примамката продължава да се движи, щуката вероятно не би се решила да атакува. А спирането за секунда и тръгването провокира хищническия инстинкт на щуката и тя атакува смело.
Добре е обаче за този тип риболов да подберете по-голям воблер с достатъчно активна игра, например Dorado Classic или Rapala Cownt Down.

Добавете коментар