Риболов на кефал с изкуствена муха

Риболов на кефал с изкуствена муха

Риболов на кефал с изкуствена муха

Кефалите са изключително плашливи риби

Успех ще има този, който пристъпва към водата като индианец, постоянно сменя тактиката и щателно облавя подходящите места.

В онова утро ме изкараха извън кожата три огромни кефала с дължина по 50 см, които плуваха, без да обръщат никакво внимание на моите зърна царевица. Реших следващия уикенд да уловя няколко от тези красавци, каквото и да ми струва това. Всеизвестно е, че за да се хване едър кефал през лятото, най-важно е честата смяна на мястото. Ако прекалено дълго се задържите на едно място, кълването престава, сякаш кефалите разбират какво ще последва.

Риболов на кефал с изкуствена муха
Риболов на кефал с изкуствена муха

На реки, където има електроцентрали, сменящо се течение, заблатени участци и плитки бързеи трябва да търсите т.нар. „горещи места“ и да ловите кефалите на различни примамки в зависимост от това колко е мътна водата.
Около моята любима електроцентрала водата е мътна вследствие на проливните дъждове. Покрай единия бряг, след като нивото на водата е спаднало, се е образувал ръкав с обратно течение. Може би тук трябва да пробвам. Нанизвам предварително обезкостена вишня и замятам право в участъка с обратното течение. На около метър от куката има монтирано парче червен стиропор, който играе ролята на плувка. Когато течението го вкарва под водата, аз придърпвам и отново го изваждам на повърхността. А всъщност парчето стиропор по цвят и форма прилича на вишня. Затова го ароматизирам малко с аромикс.

Пръстите чувстват кълването

За кълването ми сигнализира не само „плувката“, аз го усещам и с пръстите си, тъй като държа влакното. Неочаквано усещам кълването. Засичам. Вероятно е добра риба, тъй като много се дърпа. След няколко минути, след като със зор съм го извадил от течението, изплува красив 54-сантиметров екземпляр.

При следващите замятания този ден успях да извадя още девет риби, четири от които бяха по-дълги от 50 см. При ваденето на единия от кефалите забелязах, че след него се движат още два негови събратя по размер. Това подтвърди моето предположение, че в „горещите места“ тези екземпляри се движат на ято.

Лятно време, след няколко дни активност, кефалите спират да кълват на едно и също място. Като алтернатива на фруктите може да се поднесе скакалец, парченце салам или сирене, които е добре да бъдат над дъното.

Като начало аз реших да сменя мястото. Не беше валяло отдавна, нивото беше спаднало и водата бе много бистра и прозрачна. Сега кефалите са по плитчовете в бързеите след водопадите. Аз ходя за кефали малко преди мръкване, за да не ме забелязват. На куката слагам половин зърно грозде и половинка вишня. Които пръскат силен аромат във водата.

Стръвта с голямо собствено тегло поднасям във водата без плувка, като я оставям да изтича свободно и регистрирам кълването по трептенето на върха. Държа пръчката високо изправена, след като върха затрепти, изчаквам малко и засичам. Вярно, че е трудно, но след като изразходвах 30-40 вишни през онази първа вечер, първата риба най-после беше хваната.

След няколко дни стана наистина топло. Дори вечер термометърът не падаше под 30 градуса. Сега трябва да се търсят кефалите под водораслите и водопадите, основно на изкуствена муха. Сгънат на три се крия във високата трева, за да не ме забележат рибите. Аз имам възможност да ги наблюдавам, тъй като те стоят на повърхноста и се стрелкат след моята муха Sedge. За разлика от пъстървата кефалът атакува късо, но рязко, затова в следващите секунди трябва да се реагира мълниеносно. От тридесет замятания имах само две риби. След това забелязах четири едри кефала, които плуваха напреки на реката. Това беше моят шанс. Старая се да заметна така, че мухата да цопне точно между тях, за да стане своеобразна „ябълка на раздора“. Щом мухата докосва водата се надига вълна, засичам и…

Лудият боец

Взимайки няколко метра шнур кефалът като луд се мята встрани. Но моята мухарка е 6 клас и не се плаши от този натиск. Малко по-късно все пак успявам да успокоя рибата… Повярвайте, заради тези мигове си струва да се живее.

Есента събужда хищническите инстинкти

В края на лятото кефалът показва своята истинска същност на хищник. Една вечер реших да пробвам своя нов стример Wooly Bugger, монтиран на потъващ шнур. Леко придърпвах стримера, като го карах да играе на течението. За хващането на кефала помагаше оскъдната светлина и слабото течение. Спомням си, веднъж при един риболов за бял риба, бях закачил един 15-сантиметров уклей на куката. Няколко минути след замятането последва удар. С изненада установих, че рибата е 40-сантиметров кефал.

Аз лично никога не скучая. Когато кефалът не кълве на една стръв, ще клъвне на друга. Ако на нея не иска, ще иска на трета. Проявявайте гъвкавост и ще имате успехи.

Петър Шмидт

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.