Дайте шанс на воблера

Клатушките, въртящите се блесни и силиконовите примамки са любими за риболовците на балканска пъстърва

А воблерите – в по-малка степен. Това е свързано с факта, че воблерът е скъпо удоволствие и риболовците предпочитат да ловят на примамки, които са по-евтини и загубата им няма да предизвиква болки в сърцето. Именно поради тази причина воблерът е примамката, която се използва само в краен случай. Това обаче е груба грешка, тъй като повечето риболовци „прочесват“ водоемите постоянно с клатушки и въртящи се блесни и пъстървата се отнася недоверчиво към тях.

Дайте шанс на воблера
Дайте шанс на воблера

Воблерът е една много удачна примамка, с която се облавят най-дълбоките вирове. Има, разбира се, и плиткогазещи воблери, които се ползват за бързеи с дълбочина до 5 см. Особено подходящи за целта са плаващите воблери, които в момента на докосване на дъното при отслабване на влакното могат отново да се издигнат на повърхността. При това е добре да не се подава воблерът под носа на пъстървата, тъй като тя е изключително подозрителна. По-удачно е да я прехвърлите по посока на течението и да прекарате примамката покрай рибата или ятото.

Избор на модел

На по-дълбоките ручеи добре работят потъващите воблери с дължина 7-9 см. Необходимо е да имате запаси от най-различни модели, за да подберете най-подходящия за определените условия.

Какъв е смисълът от плиткогазещ воблер, ако се налага да обловите участък с дълбочина от 4 м. За тази дълбочина подхожда 7-сантиметровият Shad Rap.

Колкото може, по-старателно обловете всяко укритие, като се стараете да не замятате воблера срещу течението. Той работи много по-добре, когато се замята под ъгъл по течението. Тогава човката кара воблера да танцува във водата, което дава възможност да „изтичате“ плавно. Кълването често следва в последния миг, до самия бряг.
Пъстървата винаги стои с глава срещу течението, което й носи храна. Ако воблерът се води срещу течението, той ще изглежда като дребна рибка, плуваща срещу течението; ако обаче той се води по течението, движенията на примамката ще бъдат подозрителни за пъстървата.

Кълване под върха на пръчката

На малките пъстървови ручеи е най-добре да се замята към срещуположния бряг, давайки възможност на воблера да изтича към вашия бряг. Последните няколко метра преди да извадите воблера, са особено важни. Работата е там, че много често пъстървата атакува примамката точно преди да я извадите от водата. Докато навивате, можете да спирате за няколко секунди, като давате възможност на воблера да потанцува на течението. Често това е достатъчно да провокира кълване, тъй като пъстървата атакува дребните пришълци, които се опитват да се настанят на нейна територия. Участъците на реките с големи камъни е също така добре да бъдат облавяни, замятайки надолу по течението. В този случай трябва да имате по-дълга пръчка, за да прекарвате воблера и зад камъните, без да рискувате да претриете влакното в острите ръбове.

Много е резултатно да се ползва тънко плетено влакно (например 0.13 мм). Неговите преимущества са очевидни – перфектно контролиране на играта на воблера, усещайки и най-дребното пипане на рибата, което дава възможност да се реагира мълниеносно със засечка.

Дайте на примамката да изтича

Добре е да позволявате на воблера да изтича по течението, като по този начин имате възможност да облавяте значително по-големи участъци от която и да е друга примамка. Надвисналите над водата дървета или дълбоките места не са проблем за воблера, тъй като имате възможност да го заметнете преди мястото и да го оставите да изтече през него. Това ви позволява да облавяте много рядко облавяни райони. В малките рекички, където пъстървата е много наплашена и може да се лови само от голяма дистанция, течението е ваш съюзник. По-рано риболовците слагаха блесната върху парче кора и я пускаха по течението, за да отплава на подходящото място. Днес с плаващите воблери тази „техника“ е ненужна.

Костури в корема

Ако продължите надолу по течението на рекичката можете да стигнете дотам, където тя се влива в по-голяма река. Тук заедно с балканската пъстърва живеят и други риби. Пъстървите на тези участъци са по-малко, но значително по-едри, тъй като се хранят с малките на другите риби. На такива участъци е прието да се лови с воблери 7-10 см.

Игра на цветове

Балканските пъстърви са канибали. Те атакуват собствените си малки и няма да пропуснат воблер, имитиращ балканска пъстърва. В същото време те често атакуват воблери и с „неподходяща“ окраска (сребриста, златиста и флуоресцираща). Понякога окраската на воблера играе второстепенна роля, тъй като хищникът го възприема като жертва и като враг, навлизащ в нейната територия. Гладът, ловният рефлекс и агресивното поведение при опазване на собствения участък сработват в този момент. Именно затова в някои дни по-удачни за риболов са воблери с провокиращи цветове (жълта, зелен или флуоресциращ), а не толкова имитации на рибки.

Добавете коментар

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.