Риболов на сбирулино

Методът сбирулино първоначално бил разработен в Италия за лов на пъстърви в езера

В тази страна се провеждат специални състезания с прилагане на тази техника на риболов, само че нейното използване отдавна вече не се ограничава нито с пъстърва, нито с пъстървови езера.

Риболов на сбирулино
Риболов на сбирулино

И въпреки това този метод все още не е намерил широко приложение у нас и не е понятен на всеки.

Затова ще приведа няколко основополагащи момента по прилагане на метода сбирулино. Единият от елементите на монтажа е бомбардата, която трябва да достави стръвта на нужната дълбочина. Според скоростта на потъване има три вида бомбарди: плаващи, с нулева плавателна способност и потъващи. От тук идват и областите на тяхното приложение. С плаващите бомбарди ловят на повърхността или близо до нея. Дори и стръвта/примамката да потъне, тя се движи близко до повърхността, далече след бомбардата.

Моделите с нулева плавателна способност, както и бавно потъващите, са най-разпространениte. Те покриват голям диапазон от дълбочините на водоема защото с тях можеш да водиш примамката на различни хоризонти Това дава възможност да си готов за всякаква ситуация.

Бързо потъващите бомбарди са замислени най-вече за дълбоки водоеми. Обикновено тези модели са не само по-тежки, но и по-тънки и обтекаеми за да може бързо да се спуснат на дълбочина. Те могат и да имат по средата или края на тялото метална тежест. На много oт потъващите бомбарди може да се види обозначението AFF (Affondandi – потъващи) и цифра от 0 до 7. Колкото е по-голяма цифрата, толкова по-бързо потъва бомбардата. Но и сред плаващите и с нулева плавателна способност модели се появиха по-тежки варианти. Тяхното тегло от 80 -100 грама позволява да се заметне монтажа дори и срещу вятъра. Въпреки тази маса, те не потъват на нежелана дълбочина.

ЯВНИ ПРЕИМУЩЕСТВА
Какви преимущества дава бомбардата пред класическото водно топче или оливетката, които също доставят примамката до дъното? Методът сбирулино е създаден за замятане на стръвта надалеч и представянето й на различна дълбочина и с различна игра. С този монтаж различните видове стръв: стримери, колебаещи се блесни, воблери, червеи , ларви, тесто и т.н. могат да се доставят на големи разстояния. При това вариантите на намотките и подаването на примамката са много повече, отколкото при което и да било друго спомагателно средство. . Някои от потъващите бомбарди имат утежнение – подвижен месингов цилиндър. Като местим цилиндъра можем да регулираме и скоростта на падане и характера на хода на монтажа. Плаващите модели се използват като плувка. С помощта а сменяема тежест при някои бомбарди се променя и товароподемността. В един от моделите тялото се състои от няколко части и в зависимост от броя им бомбардата потъва по-бързо или по-бавно. Има модели, при които тялото е разделено на две части. Без да се променя монтажа може да се извади едната част на тялото и да се смени с друга. Неотдавна се появиха и бомбарди с малки топченца вътре, които вдигат шум като при «гърмящите» воблери. Тези модели вече се доказаха. Тяхното привличащо действие е неоспоримо: рибата отива към звука, тоест към примамката, която следва «гърмящото» сбирулино.

СМЕНЯЩАТА СЕ ДЪЛБОЧИНА
Дълбочината на подаване на примамката и типът бомбарда зависят от хоризонта, на който стои пъстървата. Трудно е да се определи местонахождението на тази риба през пролетта – поради разбъркването на водните слоеве от вятъра и дъжда.

Трябва систематично да се променя дълбочината на ловене. За такъв случай е предназначена бомбардата с нулева плавателна способност – тя може да се води на различни дълбочини. Като се почне от май, пъстървата плува в най-горният слой на водата и тогава направо може да се види през водата как рибата стремително пори водоема. През май и юни пъстървите се хранят на самата повърхност на водата. Тогава такива примамки като ларви и червеи трябва да се подават високо. Често примамката на дълъг повод се спуска прекалено дълбоко и затова е по-добре да монтирате на повода допълнителна микроплувка. За лов на голяма пъстърва се използва малък воблер или стример.

ВРЕМЕТО НА ПОТЪВЩИТЕ БОМБАРДИ
Когато през лятото температурата на водата силно се повиши, пъстървата отива в по-дълбоките водни слоеве. В дълбокото седи и през зимата – тогава там е най-топло. Тогава идва времето на потъващите бомбарди. С тях може да се подава както естествена, така и изкуствена стръв: въртящи се и колебаещи се блесни, които, понеже са тежки, трябва да се водят с повишена скорост. Класическият монтаж сбирулино изглежда по следният начин. На основната линия се нанизва бомбардата като се почне от тръбичката, после гуменото топче – за буфер, а в края връзват троен вирбел, който предотвратява въртенето й. Към вирбела се връзва повод с дължина 1,5-2,0м. (рис. 1) някои предпочитат да слагат по-дълъг повод, но в такъв случай при замятане дългият край на линията провисва много ниско. В такъв случай ще ви потрябва въдица с дължина 3,6-3,9 м. Въдицата трябва да има параболичен строеж и да е много чувствителна. Ходът на примамката се определя от една страна от избора на бомбарда, а от друга – от нейната игра мри намотка. Ако се лови плътно до повърхността, въдицата се държи с вдигнат връх и примамката се води равномерно. Ако рибите проявят интерес, но не кълват, тогава ще помогнат прекъсваните намотки. Когато се ловува с примамка с нулева плавателна способност или с потъваща, върхът на въдицата се държи до самата водна повърхност. Неравномерната намотка се прави като се редува ускорено въртене на ръчката на макарата с кратка пауза. Правилото гласи: позволявай на примамката веднъж да играе бързо и веднъж бавно. Това провокира рибата и кълването. Характерът на движение на примамката при ритмична намотка с паузи зависи от това къде е разположено утежнението на бомбардата. Ако тежестта е разположена на средата и бомбардата пада в хоризонтално положение, примамката ще се движи вълнообразно (рис.2). Когато тежестта е в края на бомбардата, примамката ще извършва по-бързи движения нагоре-надолу (рис. 3). По този начин в първия случай примамката върви по-спокойно и равномерно, а във втория – неспокойно и скокообразно. В зависимост от температурата на водата и активността на рибата понякога се препоръчва да се правят по-бързи, а друг път – по-бавни движения. Кълването понякога е много рязко, а понякога преди това се усеща внимателно подръпване на примамката. В последният случай ще трябва да издържите и да не засичате прекалено бързо – примамката трябва да се подмята на опънатата линия докато рибата не клъвне истински и не се засече.

Добавете коментар