Малки примамки за големи риби

Костурите с дължина над 50 см са доста предпазливи и можеш да ги хванеш, само ако знаеш особеностите на тяхното поведение. Штефан Хокел вече е хванал няколко такива костури-великани на учудващо малка стръв/примамка

Големите костури са моите любими риби. През последните години придобих известен опит за това как да ги ловя, който най-общо може да се сведе до следните правила:

1. Големият костур много се страхува от влакното. Затова ловя с възможно най-тънки влакна и поводи. Поводът от монофил с диаметър 0,16-0,18 мм или, по-добре, от флуорокарбон с диаметър 0,18 мм, не се забелязва във водата, а същевременно е доста здрав.Флуорокарбонът е за предпочитане пред останалите монофилни влакна, понеже пречупва светлината по същия начин както водата и затова почти не се вижда в чиста вода.
2. На стария костур са му познати всички примамки и той направо не обръща внимание на изкуствените примамки със стандартни окраски, които използват болшинството от риболовците. Затова аз ловувам с необичайно оцветени примамки.
3. Големите костури невинаги се хранят там, където ги виждаш. Те стоят на такива места само за да починат или да смелят храната. Затова се опитвам да открия пътя между “местостоянките” и местата за лов. И слагам примамките на средата на този път.
4. Кълве на малка стръв/примамка. Големите костури сa истински гурмани. Рядко ми се е случвало да хвана гигантски костур на голяма примамка. По-често малките примамки са ми донасяли голяма трофейна риба.
5. Търпение, търпение и още веднъж търпение. Големите костури-ловци трябва да проникнат с доверие към вашите примамки и към местата, където ловувате и рано или късно ще дойдат там. Дори и другите рибари да вадят от водата костур след костур, винаги трябва да мислиш за това да хванеш един трофеен костур.
Дори и да се съобразим с всичките пет правила за лов на голям костур, това не означава, че непременно ще запишем трофейна риба в актива си. Трябва да има съответствие между местата за лов, годишния сезон и атмосферните условия. Например, ако през пролетта след нощните заскрежавания настъпи затопляне, то водата ще се загрее и ще събуди у костурите вълчи апетит.

СЛЕД ЗИМНИЯ ПОКОЙ
С появата на първата нежна зеленина по дръвчетата на бъза, преди хвърлянето на хайвера, костурите интензивно се хранят, обитавайки предимно плитчините. Тук те намират богата трапеза: личинки на насекоми, които излизат от тинята след зимния покой и дребни рибки, които също излизат в затоплената вода. Червей на монтаж “на дъно” е най-добрата стръв. Той гарантирано ще закачи няколко костура на кукичката. Е, наистина, не винаги големи. Най-често на червей кълват екземпляри с дължина до 40 см и всички видове “бяла” риба, затова прибягвам до друга тактика. От опит знам, че трофейните костури дебнат плячката на края на ятото малки рибки. Малките костури охотно се смесват с малките рибки и използват техните ята не само като източник за храна, но и за прикритие, за да не изчезнат и те самите като храна в корема на щуката. За да могат малките рибки да се концентрират на едно място и да примамят големите костури, правя захранване с панировъчно брашно и ларви. След това ловя на дъно, примерно на 10 м от захранваното място. Моята топ-стръв е изкуствен нитрочервей от пастървовия асортимент на фирма Cormoran. Той прилича на истински червей по форма, но не и по цвят. Нанизвам плуващия изкуствен червей на кукичка Nо 10 на повод от флуорокарбон с дължина около 120 см и примерно на 30 см от кукичката защипвам дробинка на повода. С такъв монтаж ловя на самото дъно. Интересното в опитите с изкуствените червеи е това, че не хванах нито един костур, по-малък от 40 см. Любим цвят на големите костури определено беше розовият. Когато костурите са в размножителен период, в рамките на една или две седмици те практически не се хранят. След оплождането започва най-доброто време на годината за лов на големи костури, защото тогава рибите са необикновено активни.

ЯКО КЪЛВАНЕ
Една от предпоставките за голямо кълване е внезапната промяна на времето, особено след буря с дъжд. Но тогава вече не се лови в плитки води, а там където плиткото граничи с големи резки дълбочини. Идеални са и местата около стръмно изпъкналите на повърхността подводни възвишения, така наречените “костурови хълмове” или гребени, чието било стръмно се спуска към дълбочините. На платата на “костуровите хълмове” се събират ята от бяла риба. Повечето рибари ловят костурите непосредствено сред малките рибки, които служат за храна, като така покриват голяма ловна територия. Аз не ловя в средата на ятото, а си служа с ехолот и концентрирам вниманието си около стръмните гребени около ятото. Често на екрана на ехолота се появяват няколко многообещаващи големи сърпчета в подножието.

НА ПОЛОВИНАТА ПЪТ
Да се хване костур на дълбокото не е лесно. Дори и да знаеш точно къде са тези дебелаци, едва ли ще ги докопаш. Сити и вяли, те стоят там в сянката. Големи шансове има тогава, когато големите костури тръгват на лов към ято дребна риба. Затова пускам котвата на лодката на половината път между дребните риби и костурите-великани и им предлагам стръвта още преди да са стигнали дребните рибки. Тогава те са напълно обхванати от ловна треска и напълно забравят да бъдат внимателни. Примамката трябва да бъде на малки, но забележими от далеч вкусни късчета, които не напомнят на костурите на нищо от това, което са виждали досега. Тук в играта влиза моят нитрочервей. Нанизвам червея или на мормишка, или на малка джиг-глава, която връзвам директно на основната линия от флуорокарбон 0,18 мм. Ловя с помощта на чувствителна шаранова въдица . Без допълнителни тежести пускам нанизания ярко оцветен червей почти до самото дъно. Слагам въдицата със затворен бигел на макарата на борда на лодката, всичко останало правят вълните. Благодарение на играта им по меката изпъкналост на подводния релеф червеят се гърчи съблазнително над дъното. Монтажът на втората въдица се състои от тежест с тегло 10 гр, вирбел и кукичка 8 на флуорокарбонов повод с дължина 120 см. На кукичката закачам мек туистър с широка опашка и дължина не повече от 7 см, сребрист или черен на цвят.

ЛЕКО ПРИДЪРПВАНЕ
Замятам монтажа далече по посока на ятото. Много е важно бигелът на макарата да се затвори веднага след замятането, за да може монтажът да падне на дъното при опънато влакно. Веднага след като тежестта падне на дъното, линията провисва. Леко придърпвам въдицата нагоре и обирам хлабината. Така примамката отново бързо и колебателно ще се пуска надолу по опънатата линия . Въдицата е изправена нагоре – в позиция на 11:00 или 12:00 часа. Тежестта трябва постоянно да докосва дъното като може периодично да остава за няколко секунди на дъното. Почукванията са най-често на падане. Примамвам рибите, които следят примамката, но не се решават да клъвнат, със силиконовия червей на втората въдица.

ДА СЕ ПРИСПОСОБИШ КЪМ ТЕМПЕРАТУРАТА
Разбира се, на кукичката може да се сложи и мъртва рибка. Само че досега успявах да хвана на нея само костури със среден размер и от време на време сулка. В разгара на лятото на големи костури се попада само случайно. Едва есента, когато времето на водоема се влоши, може пак да се опиташ да ловиш. Тогава костурите и сулките се връщат в най-дълбоките зони и всички стоят на доста тясно пространство. Този, който намери такива точки, може да преживее “звездни мигове” с отвесни блесни или джиг примамки. Впрочем, начинът на движение на въдицата и съответно на примамката много зависи от температурата на водата. Колкото е по-студена водата, толкова по-малки по размах (максимум половин метър) трябва да са движенията на въдицата при водене. Трябва примамката да пада в забавен темп на опънатата линия, докато не провисне. Трябва джиг примамката да е доста тежка,за да се чувства кога е стигнала до дъното. За болшинството дори дълбоки езера е достатъчно теглото на примамката да е 15 гр.

Добавете коментар