Ръжево Конаре – риболов над дъното

Село Ръжево Конаре се намира на около 25 километра от Пловдив, в посока Карлово. Покрай реката има две сепарации, от които преди години са вадили пясък. Дупките са с неравномерна дълбочина, но държат доста риба, въпреки постоянните нощни набези на мрежарите. Основната риба, която преобладава е червеноперка, платика, каракуда, уклей, и малко шаран.

Пристигам на сепарацията около 8 часа сутринта с ясната мисъл, че излетът няма да е от най-успешните. Предишната нощ се изля дъжд като из ведро и водата е доста мътна. На водоема няма никой. Съвсем умишлено избирам най-кривото място и си разполагам стола. Пред мен е дълбоко около 4 м, а на два метра от дъното има плътна гора от водорасли.
Заставам на това място умишлено, тъй като Румен Карфицата в събота направил много успешен излет там. Освен обичайните платики, Карфичко ловил прилични каракуди и шаранчета. Смятам да тествам и новият ПРОМИКС. Храната изглежда много примамливо, значително по-едра е и е ароматизирана.
Бъркам с щеката направо на 13 м. Монтирам такъм с плувка 0.6 г на MILO. Основното ми влакно е 0.12 мм Shimano Antares, а поводът REFLO на Preston Inivation с кука №16 DRENAN Fine Magot.
Премервам дълбочината и установявам, че Карфицата е бил прав – навсякъде е плътна гора от водорасли. Правя 6 стегнати топки, с които подхранвам на 13-я метър. Доовлажнявам храната и подавам още 5 топки, които са стегнати едва-едва, за да се разбият в горният слой на водата.
Успявам да намеря един прозорец, където водораслите са по-малко и пускам такъма. Минават няколко минути без пипане и започвам постепенно да намалявам дълбочината. На около метър от дъното ми взима първата червеноперка. С радост забелязвам, че рибата вече си е избила хайвера.
Започвам да стрелям по няколко червея през две-три минути.
Взима ми втора, трета червеноперка, но другите риби ги няма. Решавам отново да сляза на дъното. Увеличавам дълбочината и отново няма никакво пипане. Подавам две топки храна и пак се качвам в средния слой. Там обаче са се събрали доста уклеи. Групирам оловото на едно място, за да не сменям такъма и успявам да пробия. След около 30 минути ми взима първата платика. Пипането е вяло, с леко натискане, след което плувката ми щръква нагоре. Платичката не е голяма, следват още няколко риби, след което рибата ми изчезва. Повече от половин час нямам пипане. Променям дълбочината, но резултатът е същият. Вероятно се е завъртял някой хищник. На сепарацията има доста големи бели риби, които често объркват риболова.
Подавам няколко стегнати топки с надеждата, ако има хищник, да се подплаши. Половин час след последната платика следва зверско взимане. Ластикът ми тръгва стремително и не ми дава изобщо да реагирам. Чува се познатото фс-с-с-т и рибата си заминава. Изобщо не разбрах за какво става въпрос. Значи не е бил хищник, а вероятно някой шаран.
За миг се колебая дали да сложа по-дебел повод, но се отказвам. Предпочитам да продължа да ловя платиките. Връзвам нова кука и продължавам.
Следват отново няколко червеноперки, после отново 2 платики. Платиките са рядкост в средния слой на водата, за миг даже се изкушавам да се преместя на късата страна на водоема. Там дълбочината е 5 метра, дъното е чисто и е едно от най-подходящите места за риболов на платика. Отказвам се, няма време за местене.
До обед ловя епизодични риби и започвам да събирам. За съжаление освен рибата, която ми скъса, нямам нищо по-едро. Но съм доволен от риболова. Новият ПРОМИКС работи много добре. Връщам рибата обратно във водата и събирам такъмите, като си обещавам да направя един целодневен излет на късата страна, специално за платики.
По-късно, докато си правя разбор на ум се сещам, че трябваше да опитам да потърся рибата съвсем на късо, на 4-5 м. Но това ще остане за следващия път.

Добавете коментар