Малки тайни при риболова на муха

Какво да правим в ситуации, когато кефалите отказват да вземат неподвижно лежащата на повърхността суха муха?

Как да ги провокираме към атака? Отговор на тези въпроси ни дава Павел Купцов.

Веднага искам да направя уговорката, че всичко, казано в дадената статия, се отнася към периода, когато водата в реките е бистра и е на обичайното си лятно ниво. С вдигането на водата веднага се променят и стоянките на рибите, като част от тях се вдигат нагоре по течението, а други – се спускат надолу. И както показва практиката, риболовът на суха муха в периода на вдигане не дава добри резултати, а пороят го обезсмисля.

Малки тайни при риболова на муха
Малки тайни при риболова на муха
Наблюдения над кефала

За начало нека да изясним защо насекомите попадат във водата с прибрежната растителност. Само тогава ще разберем по какви причини става това. Може да научим да определяме момента или деня, когато рибата ще е най-активна. И в този случай целесъобразно ще е да е ловим на суха муха, имитираща паднало във водата с растение насекомо. Какво ги кара да се оказват във водата?

Случайност

Първо място по количество случайни попадания във водата принадлежат естествено на скакалците. По-нататък следват различните видове бръмбари, гъсеници, стоножки, които по една или друга причина не могат да се задържат върху тревата, или клечки. Доколкото това е случайност, то някаква закономерност в активността на кълването не може да има. Случайността само обяснява причината, поради която кефалът се концентрира на брега на водоема под надвиснали треви и храсти, но без да обяснява при това защо понякога е активен, а друг път не. Единственото, което може да влияе на неговата активност – това е времето. В топли слънчеви дни насекомите, а съответно и рибите са значително по-нагоре, отколкото в мрачно време. Някаква активизация е възможна по време и след дъжд, когато много насекоми се крият в тревите, надвиснали над водата. Намокрени, докато не изсъхнат, крилата им стават лесна плячка за внимателния кефал. Понякога неволно съм ставал свидетел на това как той скача, бута насъбралата се вода и събаря насекомите, а после ги обира от повърхността.

Вятър

Под поривите на силния вятър много насекоми не издържат и падат във водата, което на свой ред води до усилване кълването на кефала. По такъв начин може да се каже, че във ветровити дни кефалът ще е най-активен непосредствено до брега с надвиснали над водата клони и треви. На всеки отдавна е известно, че активността на рибите може да се променя в течение на няколко дни или един ден, или един час. Но аз мисля, че малко са тези, които са се сблъсквали с активност, която се мени в течение на 10-20 секунди. Веднъж бях свидетел на много интересно поведение на кефала. След този случай разбрах, че активизацията на кълването може да бъде и кратковременно. Това се случи на река Угра през лятото на 2003 г. Мястото ми е добре познато още от времето, когато ловях на спининг, и затова не се и съмнявах, че има риба тук. На това място реката рязко завива на два пъти. Най-голямата дълбочина е около 2 метра. Надолу от противоположния бряг по течението има издигната глинена ивица с широчина около 3 метра. На тази стъпенчата дълбочина водата е около едва 80 см. В продължение на много години това място се явяваше като убежище за едри кефали. Част от него се намира под брега в подмола, а другата част – в основата на глинената ивица. През нощта тези риби ловуват за малки рибки, а също така се хранят и с мишки, случайно попаднали във водата. През този топъл слънчев ден от противоположния бряг духаше поривист вятър, отнасяйки във водата стари окапали листа, треви и различни насекоми. Вдигания имаше доволно много и в течение на един час бях уловил няколко кефала по 0,5 кг и два по 1кг, без да броя множеството откачания. За тази река това е нелош резултат. Продължавайки да ловя, аз постепенно забелязах, че кефалът по-активно взима мухата, ако я положа на водата по време на порива на вятъра или веднага след него. Първоначално мислех, че това е просто съвпадение и няма никаква закономерност. Но колкото повече ловях, толкова по-малко основания имаше да предполагам, че това е просто съвпадение. Това, че във ветровито време кефалът, стоящ под брега, се държи по-активно, за мен не беше тайна. Но аз никак не можех да разбера защо вятърът така силно влияе на активизацията на кълването. Като добавка на това ме смущаваше и общоизвестният факт, че във ветровито време рибата по-добре взима на подветрения бряг. А в дадения случай всичко ставаше наопаки. Аз продължих да ловя, опитвайки се да разбера причината за това странно поведение на кефала.

Замятанията по време на порив на вятъра, както и непосредствено след тях носиха отлични резултати, докато тези в пълно затишие завършваха с лошо кълване или пълно отсъствие на интерес от страна на кефала. Ясно се очертаваше зоната на активните кълвания – мястото във водата, където падаше всичко отнасяно от треви и клони, дървета или храсти. Вън от тази област кълванетата бяха много вяли или съвсем нямаше. И изведнъж проумях за какво става въпрос. Кефалът добре виждаше всичко, което става на повърхността на водата. При порив на вятъра, духащ от брега към водата, започваха да се клатят клонки и треви, в резултат на което на водата се появяваше риба и от прибрежните клонки и треви падаха множество насекоми. Видимо, че кефалът е разбрал тази закономерност и се е научил да се възползва от нея. А ако си спомните и че в стадото всеки кефал се стреми първи да получи лакомото късче, ето ви и отговора на загадката защо и нужно ли е да се замята по време и непосредствено след поривите на вятъра. След няколко дни от този случай аз отново бях на това място. Времето бе подобно, само вятърът бе изменил посоката си и духаше от водата към брега. Облавяйки противоположния бряг, аз вече не наблюдавах това, което бе миналия път. Кълването бе равномерно без някакви изригвания на активност. По такъв начин немаловажна роля през миналия излет играеше именно посоката на вятъра. – той духаше под неголям ъгъл към водата, т.е от брега към водата.

Риболов от храсти и треви

Съществува доволно интересен начин за риболов на муха. По-скоро това дори не е начин, а своеобразен метод за подаване на мухата на повърхността на водата, като първоначално се поставя на трева или храст и след това се пуска на водата. Според мен методът с падане от трева или храст е привлекателен преди всичко с това, че обезпечава невисока и по-естествена скорост на подаване на примамката на водата. В същото време той позволява да се постигне ефектът на неочакваността, което е много важно при риболова на кефал. Да се лови по този метод, трябва, когато риболовецът умее точно да замята и чувства шнура. В противен случай мухата доволно бързо ще се премести от кутията на някои храст или трева за постоянно. Избирайки мястото на ловене, е необходимо да разберем, че където е твърде плитко – по-малко от 20 см, е просто безсмислено да очакваме едър кефал. Ето защо е необходимо да изберем място с достатъчно дълбочина. Как правилно да положим мухата на тревата? Особена сложност в изпълнение на замятането при този метод няма. Накратко ще опиша последователността на действията. Определете с помощта на едно или няколко замятания точното разстояние до тревата и прибавете още 0,5-1,5 м шнур в зависимост от височината й. Фиксирайте шнура или с показалеца, или със средния пръст на дясната ръка, придържайки го към дръжката на пръчката, докато с лявата ръка намотаете шнура около показалеца. Разпънете шнура както е обичайно и в момента, в който опънете и повода, плавно и меко отпуснете шнура на водата. Следете за това поводът с мухата в завършващата фаза да се окажат на тревата. И не опъвайте рязко – това може да доведе до нежелателна закачка. Плавността на действията, акуратността и търпението – това са нещата, които трябва да ръководят действията ви. Обърнете внимание и на дължината на повода ви. Ако замятате мухата с повод със стандартна дължина от 2,70 м, то една негова част ще лежи на тревата, а друга – ще виси във въздуха, а шнурът непосредствено след замятането ще се окаже над главата на рибата. След подобно замятане кълване скоро няма да има и ще се наложи да изчакате известно време, докато рибата се успокои. За да не се случи нещо подобно, използвайте повод с дължина от 3,5 до 4,5 м – имам предвид общата дължина на повода с малкия повод отпред. Някакви проблеми при използването на по-дълги поводи при замятане не съм установил. За по-добро предаване на енергията на шнура към повода дебелата част на повода трябва да се направи по-дълга. При силен вятър по-добре е да се работи с къси поводи, а при спокойно време – с по-дълги. Храсти – особено ако са надвиснали над водата, със сигурност са едни от любимите места на кефалите в бреговата зона. За съжаление не всички храсти са пригодни за такъв риболов. След замятане поводът има неприятната склонност да се оплита около сухи клонки. Ето защо е необходимо да се избират храсти с максимално гъста листна покривка, за да може мухата да се плъзне леко по външната страна на листата. Старайте се да избягвате сухите и отделно стърчащи клонки и разклонения. Когато няма подходящи храсти, напълно достатъчно за това е мухата да прелети или само леко да докосне храст или клонче, преди да падне. Главното е мухата да падне отгоре под влиянието на собствената си тежест и тогава ще изглежда именно като случайно падащо насекомо. И не забравяйте, че рибата всичко отлично вижда. Последователното действие при подаването на мухата към храст по нищо не се отличава от тази, описана по-горе за тревата. Главното е мухата да се положи меко. След като мухата е вече върху тревата или храста, има три възможни варианта: под действието на собствената си тежест поводът с мухата да се повлекат към водата и ако след падането във водата поводът е нагърчен, с движение на пръчката го изправете.

Ако няма течение или то е твърде слабо и мухата сама не падне във водата, то с плавно движение на пръчката придърпайте примамката и тя ще падне.

Не са редки случаите, когато поводът минава през няколко треви или отделно стърчащи вейки, и мухата увисва на някакво разстояние над водата. В този случай пробвайте да не я свалите веднага, а я подръжте известно време в такова висящо положение. Много често кефалите сами ще скочат за нея. Ако това не се получи, то леко опънете шнура и мухата с лекота ще падне във водата.

Скорост на приводняване на мухата на водната повърхност

Сега малко теория за зрението на рибите. На мен са ми известни два противоположни възгледа по повод на това, вижда ли рибата шнура по време на опъването му, или не, способна ли е да различава малки предмети във въздуха и техните движения. Основавайки се на собствения си опит и опита на мои приятели мухари, мога да кажа, че рибата всичко прекрасно вижда. Дори и фактът, че твърде бързо положената на водата муха се отказва или въобще няма интерес, вече говори много. Разбира се, в различни ситуации отношението на рибата към летящия шнур или неестественото положение на мухата са различни, доколкото рибата е гладна или пък от степента на риболовно присъствие и преса на водоема, бистротата на водата и т.н., но за това, че тя много лошо вижда всичко, което става над водата, е неоспорим факт, който трябва непрекъснато да се помни, предлагайки суха муха. Извън зависимостта от това къде и как ловите, много е важно да положите мухата така, че рибата нищо да не забележи. За целта трябва правилно да е изпълнена траекторията и скоростта на падане на мухата на повърхността. Под думата “правилно” разбирам това, което е най-близко до естественото падане. Всичко в природата се движи в определени граници и закони. По мои наблюдения скоростта на падане много силно влияе върху успеха при риболова особено в дни с лошо кълване. По време на риболов аз периодически правя следния експеримент. Намирайки стоянка на кефали, редувам замятане с плавно, естествено падаща муха с бързо, за да определя действително ли е така важно това и важи ли за всички водоеми. Досега изключения не е имало. Навсякъде се оказва, че при плавно подаване на мухата интересът на рибата е по-голям, отколкото при бързо и рязко подаване. Рибата е свикнала с това с каква скорост падат и летят насекомите и всичко, което се движи неестествено, предизвиква подозрение и тя или просто го игнорира, или, дори и да е много гладна, доста ще помисли да вземе или не. Тук става въпрос именно за едри риби. За дребосъците това не се отнася, тъй като те, без да подбират или разбират, взимат всичко, паднало във водата. Но колкото е по-възрастна една риба, толкова по-силно е развит нейният инстинкт за самосъхранение и толкова по-внимателна тя е при избора си на храна.

Следва продължение

Добавете коментар