В разгара на лятото

В разгара на лятото буйството на зеленото е не само по земята

На дъното на водоемите също бурно растат водорасли, които се явяват за хищните риби прекрасно убежище с обилие от храна. Нерядко през юни-юли много непроточни водоеми така силно обрасват, че не остават на спинингистите нито едно петънце с чиста вода. В такива случаи единственият изход е използването на специални примамки – незакачваеми, които позволяват напълно успешно да ловим хищници, без да се отвличаме от досадни закачки и безкрайно да чистим куките си от килограми разнообразни водорасли.

В разгара на лятото
В разгара на лятото

Използването на незакачваеми примамки не приемам като икономия, макар в края на краищата всяка примамка да е и разходен материал, а като фактор, който по-скоро увеличава ефективността на риболова и ценене на собственото си време. В същото време при използването на незакачваеми примамки с разнообразни конструкции, създавайки си удобство при риболова, несъзнателно намаляваме количеството на резултатните засичания. И колкото по-надеждно сме защитили примамката си от нежелателни закачки, толкова са по-големи шансовете, тя да може и да се размине с устата на рибата при засичане.

Клатещи блесни

Това са примамки – едни от най-старите, и до ден днешен не са загубили своите позиции. В класическия си вид – със свободно свързана отзад тройка за риболов в обрасли водоеми те не са пригодни. Има няколко вида от тези блесни, които са подходящи при подобни ситуации. Най-разпространено е оборудването на тройката на блесната – стоманени накрайници, защитаващи острието на куката. Но при използването на тънка стомана защитата от закачки е твърде слаба, а пък когато използваме твърде дебели – коренища и треви се закачат по-нарядко, но същото важи и за рибните усти за съжаление. Фабрично предлагани на пазара блесни от този тип са – Rapala Minnow Spoon, Johnson Silver Minnow, Kuusamo Professor, които и според мен са най-подходящи за използване в участъци, обрасли с камъш, тръстика и други водни растения с достатъчно дебели стъбла – те не преминават между защитата и острието на куката и процентът на засичане е минимален. Сред обраслите с фини водни растения места тези незакачащи примамки като правило не стоят така добре – тънките части на растенията се впиват и блесната за 2-3 м вече е образувала зелен облак, който действа непривличащо, дори плашещо за рибите. Възможен вариант за оборудване е с кука, скрита в примамка от типа Grub. В тези случай куката е скрита в тялото на силиконовата примамка. Оборудваната по такъв начин клатушка на практика не се бои от никакви подводни препятствия. Но и тя си има своя недостатък – контрата на куката, скрита в тялото на примамката, от постоянния контакт с подводните предмети излиза на повърхността и започва да събира трева. И въпреки това използването на клатушки, оборудвани със скрита кука, е по-широко, отколкото на тези, със защита от метални пластини. Оборудването на блесната със силиконови примамки силно променя играта на изкуствената примамка като цяло. Някои модели въобще престават да играят, а само се клатушкат от страна на страна, но, както показва практиката на уловитостта, това не се оказва негативно. За всяка блесна при риболов в треви най-добре е да се маха първото балансиращо кръгче, тъй като именно на него се закача основната маса зеленина.

Въртящи блесни

Всяка въртяща блесна, особено моделите със силно прибрано листо от оста, при въртене по начало по-малко се закачат в сравнение с клатушките или, да речем, воблерите. Това се дължи на факта, че при стълкновението си с препятствието листото се отблъсква от него и закачане не се осъществява. Но за риболов в истинска джунгла, разбира се, това не е достатъчно. Защитата на въртящите блесни е подобна на тази при клатушките – сменя се щатната тройка с единична кука със защитна пластина или със силиконова примамка, в която е скрита куката. По-нарядко се използва меко гъбесто топче със скрити в него остриета на тройката. Фирмите, производителки на въртящи блесни, наистина отделят внимание на този проблем – така например Abu Garcia предлага блесната Spinnaren Reflex, оборудвана със специален пластмасов звезден предпазител. Защитените по подобин начин въртящи блесни намират употреба главно сред камъши и тръстики, където доминират вертикално разположени стъбла и листа. За нормалната работа на въртящите блесни е необходим определен простор, в противен случай листото постоянно ще се набива с трева и ще загуби привлекателното си действие за рибите.

Пропбейти

Те се явяват като своеобразно свързващо звено между клатушките и въртящите блесни, макар и спектърът им на действие да е по-широк. Причината за това е, че пропбейтите не се нуждаят от толкова свободно пространство за въртене както листото на въртящите блесни. Те са особено добри за риболов в обрасли водоеми, особено ако имат такава конструкция, където за пропелера е монтирано не някакво воблероподобно тяло, а незакачваема клатушка, каквато е Spoon Buzzer на Nemire Lures. Като изключения може да се посочат примамките, подобни на Sputterbuzz Fred на Fred Arbogost, където тройките са защитени със специални пластмаси. Най-доброто място за използването на плуващи пропбейти е водоем, на който нивото на дънната растителност свършва на 15-20 см от повърхността. Шумът, създаван от тези примамки при водене, е способен да привлича хищника от значително разстояние, нерядко правейки го като най-успешна тревна примамка при описаните условия. Пропбейти, при които пропелерът е съвместен с незакачаща се клатеща блесна, работи на места, обрасли с камъш и тръстики. По-гъсти и тънки водорасли пропбейтът преодолява с трудност, тъй като по-малките лесно се натлачват по оста на въртене. Главният трофей на такива примамки са отново щуките.

Спинербейти

Тази примамка като начало е била конструирана за риболов по обрасли водоеми в Северна Америка, но после безусловно е приета и в Европа. Най-успешните си риболови на спинербейт съм имал на обрасли непроточни водоеми, почти напълно покрити с изключение на малки огледала, покрити само с водна леща. Именно в такива прозорци замятаме примамката. От всички гореизброени примамки спинербейтът се отличава по това, че за сметка ефекта на парашута, създаван от листото му, той потъва по-бавно. Следователно при него има по-големи шансове да успее да провокира хищника към атака, без да се чака и следва още в първите секунди от падането му във водата. Според мен спинербейтовете се явяват абсолютни лидери сред всички незакачваеми примамки при риболов на обрасли водоеми с прозорци. Благодарение на вертикалната си ориентация, те лесно преодоляват и най-гъстите полета с водорасли.

Меки силиконови примамки на специални линии

Даденият тип примамки се отнасят към категорията на абсолютно незакачваемите. Затова да закачим, да кажем, силиконов червей на тексаски монтаж, трябва силно да се постараем и в крайна сметка на мен лично ми се е отдало един-единствен път. Най-простият вариант е използването на примамки от типа Grub с удължено тяло, червеи и различни силиконови рибки и рипери. Като оптимални и успешни мога да посоча Long John на Gene Larew или Walley Turbo Shad на Bass Assasin. При отсъствие или липса на тях може да ползвате обикновен Shad с изпилено тяло – това се прави с цел бързо да наместим в примамката куката. В стоящи води без утежнение, на течение или при необходимост от далечно замятане – може да вземем утежнени куки или да вместим утежнение в самата примамка. Доста по-прогресивен вариант е използавнето на линия от типа Texas. Доста ефективна, но за съжаление и доста усукваща линия е “хеликоптер”, който се отличава от останалите примамки, при които куката е просто скрита в тялото на примамката, по факта, че има лопатка. Тази примамка практически не се бои от никакви закачки, но е доста чувствителна към повреждане на лопатката, което пък води до нарушаване на симетрията му. Хеликоптерът престава да се върти и пасивно се влачи след влакното, без да предизвиква никакъв интерес у рибите. Широко предлаганите готови джиг глави със защитна метална лентичка също са напълно приложими. Единственото, което трябва да следим, е да използваме такива с форма “банан” или Stand Up, чието положение на ухото позволява значително по-лесно да се провира през подводните джунгли. За тези, за които е по-удобно да използват готови примамки и да не се занимават с утежняване, обрязване на различни части и т.н., препоръчвам да обърнат внимание на Rattle Wild Eye Split Tail Minnow на Storm. Тази примамка има интегрирано утежнение и напълно подхожда на принципа “купи и лови”. Не по-малко удобни за употреба са и различни други видове утежнени силиконови примамки, при които острието на джиг главата е скрито в гръбния плавник или в опашката на примамката.

Повърхностни примамки

Към този тип примамки ще отнесем не съвсем приличащи си външно, но обединени в един работещ хоризонт примамки.
Попери и уокери – ясно се отличават от другите тревни примамки по това, че нямат защита на тройките си, което пък дава голям брой резултатни засичания. Но това условие пък определя и ограничения в областта им на приложение – и поперите, и уокърите изискват свободен слой вода поне десетина сантиметра, за да работят. Асортиментът, предлаган от тези видове примамки, е много голям. Особено мога да препоръчам модели като Zara Pooch и Baby Torpedo Heddon, Torpedo и Propeler Aise, Milo и Walker на DaMiKi , Popper 60 A-Elita и Hydro Poper на Yo- Zuri. По-особено стои въпросът с Tournament Popper на Snag Proof, който притежава жабообразно тяло с двойни куки, които надеждно го защитават от закачки, и може да се използва там, където други попери биха били безсилни. По своя характер той най-много се доближава до следващия клас повърхностни примамки – тези със защитени куки.

Повърхностни примамки от типа weedlees – тези примамки в англоезичната литература са обозначават като примамки със защитени по някакъв начин куки. Най-голям асортимент от тях предлага Snag Proof. В основата си те са различни вариации на тема силиконова жаба – Original Frog, Tournament Frog, Frogzilla, макар да има и такива, приличащи на плъх, като Boss Rat, а също така и такива, които трудно бихме оприличили на някакво определено животно като weed Demon. Всяка от тези примамки да се закачи, е твърде сложно, и позволява да се използват и там, където покривалото от водни растения е такова, че напълнопокрива водата. Както и уокерите, тези примамки са абсолютно лишени от собствена игра, и да им се вдъхне някакъв живот, можете единствено и само вие. Американците, притежаващи огромен опит в риболова на подобни примамки на обрасли места, с голям успех ги използват чрез различни методи на водене.

За оборудването

Най-добрият избор за риболов в обрасли водоеми, следва да се признае, е кастинговата пръчка, комплектована с мултипликатор. Пръчката трябва да е с дължина 2,10-2,65 м с бърз строй, който осигурява най-голяма точност на замятането, а това е особено важно качество при риболова в обрасли водоеми. Освен това засичането с пръчка с fast акция е по-бързо и рязко, което в позицията на използването на примамки от типа на незакачваемите способства за увеличаване на броя на резултатните засичания. Мултипликаторът има ред предимства пред безинерционната макара – по-голяма тяга, което е от особено значение при използването на спинербейтове и пропбейтове, нерядко имащи такова съпротивление при водене, че много стандартни макари просто превъртат. Освен това относително по-голямата точност при замятане, благодарение на прекия контакт с шпулата по време на хвърляне, също не е за пренебрегване.

Евгени Спидоров

Добавете коментар