Риболов на морунажи на езерото Оризаре

След поредица дни, когато термометърът рядко падаше под 38 градуса, този хладен ден просто си плачеше за един излет. За момент се колебая между платиките на Ръжево Конаре и морунажите на Оризаре, но платиките отпадат.
Споменът от „Антонивановци“ е все още доста силен…
Пристигам на езерото около 10 ч и се разполагам под дърветата до ски-влека. Мястото е много удобно за риболов на щека. Дълбочината е около 2.6 м.
Забърквам три пакета „Промикс“ и един пакет Van Den Eynde Supercup. По този начин подхранката ще стане малко по-лека и ще образува облак. Добавям и малко жълта боя на COLMIC.
Разполагам куфара и опъвам щеката първо на 11, после и на 13 м. Монтирам плувка 1 грам с основно влакно Colmic Power 0.12 мм и повод Preston Inovation 0.10 мм. Куката е Gamakatsu № 18.
На повърхността на водата играят червеноперки и уклеи. Изкушавам се да ловя на червеи, но знам, че червеноперките няма да ме оставят на мира. Слагам едно жито на куката и подавам щеката. Подхранката е добре овлажнена, така, че да пада на дъното и да се разтваря малко преди да стигне дъното.
Подхранвам с 6 силно стегнати топки и още 6 съвсем рехави. Около плувката ми се образува огромен жълт облак и това кара червеноперките и уклеите на полудеят. Всъщност идеята ми е, че на рехавата подхранка може да се завъртят толстолобите, които ги има доста в езерото. Противно на общоприетото схващане те успешно се ловят и на въдица. Спомням си преди няколко години ходехме да ловим толстолоби на едно язовирче край село Българин, близо до Харманли.
За целта съм се подготвил, както подобава. Единият ми топсет е с ластик 1.3 мм на 4-о коляно и такъм 0.18 мм с повод 0.14.8 мм. Куката е №12 COLMIC. 
Още с първото подаване бодвам една малка червеноперка, след нея втора, трета и кълването спира. Времето е мрачно и толстолобите не играят и не се виждат никакво. Въпреки това не е изключено да са се събрали да инхалират подхранката, затова пускам такъма с дебелото влакно. Пипане няма. Започвам леко да дохранвам, като се старая да бъда периодичен в подаването на топките, като скъсявам все повече времето от топка до топка.
Първият морунаж ми удря повече от час, след като съм захранил. Спирам да храня и пускам отново топсета с тънкото влакно. Втората риба натиска плувката едва забележимо, повече като съмнение… Сменям веднага такъма, като монтирам плувка 0.3 грама с черна антена, за да се вижда по-добре. Кълването веднага става много по-уверено. Рибата натиска почти цялата антена.
Очевидно морунажите вече започват да се събират на подхранката. Стрелям по 3-4 зърна жито през няколко минути. Следват още няколко риби и отново затишие.
Шансовете да са дошли все пак толстолобите са много малки, предполагам, че просто морунажите са изяли храната и са изчезнали от хранителното петно. Подавам три топки храна и няколко минути след това отново влизам в серия.
Правя още един опит да ловя на бял червей, но червеноперките атакуват стръвта на леката ми плувка, още преди да падне на дъното, така че се отказвам.
Продължавам да стрелям по няколко зърна жито. Около 13 ч една от рибите ми вади значително повече ластик от останалите. Докато я държа на 13-ия метър, а тя се разхожда вляво и вдясно, за миг си помислям за толстолобите, но само след минута тя излиза. С изненада установявам, че това е красиво малко линче. Странно, защото линът е плашлива риба и трудно идва на светла подхранка, но този явно е бил от най-гладните. Нанизвам два калифорнийски червея на куката и пускам с надеждата да излъжа още някой зелен красавец, но напразно.
Около 14 ч подхранката ми вече е на свършване. Имам малко по-малко от една кофа морунажи, които пускам обратно във водата. Иска ми се да ги закарам до Гребния канал и да ги пусна там, но само при мисълта за десетките дънари, които ще ги изловят за отрицателно време, се отказвам. В Оризаре имат много повече шансове…
Започвам да събирам и си мисля, защо все пак толстолобите не дойдоха. Вероятно заради мрачното време…

Добавете коментар