История на риболовната макара Mitchell 1939 – 2012 г.

 

гр. Клюз - родното място на макарата Mitchell

Още от зараждането на Mitchell в долината на река Арв във Франция, през формиращите години от 1939г. до пускането на пазара през 1942г. и стремителния напредък за „30 славни години“, до нейното място днес, през 2012г., като една от най-великите риболовни макари, които са правени някога! Историята за това как се случи всичко, като се започне от долината на р. Арв, гр. Клюз, Франция.

 

В долината на р. Арв в подножието на френските Алпи, Източна Франция, се е сгушило градчето Клюз (Cluses), родното място на спининговата макара “The Mitchell”. Френската дума “cluse” Означава планинска клисура. Тази теснина е родното място на макарата.  Градчето се оформя през 1310г., когато барон Июг дьо Фосини Клюзиен предоставя харта за отстъпване на права и свободи на поданиците , акт за предоставяне на права, в който се определят общинските граници, правата на клюзианците и създава първата форма на избрани чрез избори управници.

 

 В началото на 18-ти век в Клюз започва икономически рисково предприятие, когато мъж от долина, наречена Балалу (Ballaloud) за първи път представя на клюзианците часовникарството.  Той се бил учил на часовникарски занаят в Германия и започнал да създава различни вариации, като по този начин дава работа и на други от жителите на градчето. Всички работели заедно, за да произведът различните части, които влизали в състава на ръчни и стенни часовници, които след това се препродавали в Женева чрез големи часовникарски ателиета. През този век часовникарството се разраства. През 1848г. управниците на Пиедмон (Piedmont) създават в Клюз Кралско часовникарско училище, наречено Ecole Nationale d’Horlogerie de Cluses (Клюзианско национално часовникарско училище), което бързо става център за обучение в часовникарския занаят.

 

В навечерието на 1914г. е най-известното сред трите национални учебни заведения и започва да набира учители и ученици от чужбина. От това училище са произлезли известни хора като Луи Карпано (Louis Carpano), които правят долината известна. Освен център за професионално обучение, то е било и център за задълбочено изучаване на нови бизнес технологии.

 

Легендарният модел Michell 300

Първоначалната фабрика зd производство на часовници в Клюз била собственост на Франсоа Жакоте (Francois Jacottet), но след това е купена от Луи Карпано, който по-късно я дава на племенника си Констан Карпано. След смъртта на Констан през 1927г. фабриката става собственост на неговите наследници, включително неговия зет Шарл Пон (Charles Pons). В средата на 1930-те Шарл Пон, вече собственик и изпълнителен директор на Carpano & Pons (Карпано и Пон) наема Морис Жакмен (Maurice Jacquemin), който е завършил с отличие френския Национален колеж по механика в Париж, Франция. 

По същотто време фирма за риболовни принадлежности, наречена La Canne ? P?che и намираща се в Анже, започва да разработва макари, наречени на името на фирмата C.A.P. Фирмата сключва договор с Carpano & Pons за бъдеща разработка. Морис помага на г-н Пон за тази макара, но същевременно разработва и друга. 

Морис, който вече е главен инженер, смята, че може да разработи макара, която да не е прост контейнер за риболовното влакно, а прецизен инструмент, с който може да се замята на големи разстояния с голяма точност и който ще може да обира влакното без да го оплита. След години на проучвания и разработки се ражда спининг макарата Mitchell, която забележимо се отличава от предлаганите по онова време макари както по механика, така и по външен вид.

Има специален предавателен механизъм с революционен дизайн и по-дълга ос, така че да побира по-голяма шпула. С други думи, дизайнът на макарата се върти около шпулата. Поради дължината на необходимата за тази шпула ос е проектиран класическия корпус с яйцевидна форма. Скоростта на въртене е трябвало да се увеличи с около 30% и да се използва изключителем предавателен механизъм на редача.

Не по-малко известната 498 Х

При първите версии нито една от частите не е била грундирана. Така че едва ли някоя от реставрираните ще ви хване окото. Ако ви попадне такава, ще видите, че голяма част от боята е паднала. Това е първото нещо, за което да гледате, когато търсите такава макара. За разпознаването помага и „леко“ оцветената манивела Rosewood, макар че минава доста време преди да се развали и да се замени с кръгла алуминиева.

Тази макара е кръстена на сина на Морис Жакмен Мишел, но френският закон е забранявал собствени имена да се използват като имена на продуктови брендове и оттук и „поангличанченото“ име Mitchell (Мичел). Старите историци казваха, че макарата е наречена на син на „фамилията“ Carpano & Pons, но по-късно промениха мнението си, като твърдяха, че Шарл Пон е нарекъл макарата в чест на своя брат Мичел. За 70 години истината най-накрая излезе наяве.

Carpano & Pons започват производството на макарата C.A.P през 1937 г. и до 1939 г. и двете макари са в пробно производство и ние ги наричаме първи версии, но всъщност това са били пилотни или тестови макари. През 1941г. са произведени вторите версии на Mitchell, предвидени за продажба във Франция и претърпяват дребни промени по дизайна до 1946г. Третата версия на Mitchell стартира през 1946г. и поради очаквания успех производството на часовници постепенно запада, а накрая и съвсем изчезва заради тази нова индустрия..

Износът се задвижва бързо през 1946г. от Жюл Гюмприш (Jules Gumprich), собственик на Impecco (Импеко), Париж, установена фирма за внос и износ, която има тесни връзки с Carpano & Pons и La Canne ? P?che, и неговия брат Otto Gumprich (Ото Гюмприш), собственик на Charles Garcia & Company (Чарлз Грасия енд къмпани) в Америка.

Имало е разбира се и непрактични модели

Ото и Жюл работят заедно от 1937г., като продават големи количества кетгут от естествена коприна (влакно от копринени буби, Silkworm Gut). Търсенето е било голямо, тъй като използваните в хирургията и за лидер-поводи влакна са с различни дължини и диаметри. Внасяли са и различни риболовни влакна като двойни конусни поводи за мухарски риболов и обикновени плетени шнурове, които са били единствените предлагани за риболовни макари по онова време. Други внасяни стоки са включвали разнообразни суровини като агнешки черва, от които са се правели мрежите на ракетите за тенис и бадминтон, както и по-здрави хирургични конци, капок и други естествени влакна, използвани за домакински стоки като матраци, килими и други.

Преди войната Жюл изпраща на Ото и двете макари с предположението, че това ще бъдат търсени продукти. Макарата е показана на Richard C. (Dick) Wolff (Ричард (Дик) Уолф), асистент в голям магазин за риболовни принадлежности в Ню Йорк, за да я прецени. Неговата оценка била благоприятна. Garcia получава агентски договор, а Дик Уолф се присъединява към фирмата и се издига до позицията на вицепрезидент.

Том Ленк (Tom Lenk),  който е работил за Garcia през 1938г., се връща след военните конфликти през 1939-45г. и се заема с управлението на фирмата съвместно с Ото Гюмприш с фокус върху тези риболовни макари, като през 1947г. започват с третата версия на макарите The Mitchell и C.A.P.

Mitchell304 е също един от хитовите модели

На 3 август 1948 г. Garcia, от името на фирмата Carpano & Pons и собственика Шарл Пон, подава заявка за патент. Именно заради това неправилно се смята, че The Mitchell е била “изобретена” именно на тази дата, но това изобщо не е вярно. Всеки, който е част от историята на Mitchell, знае истинските истории за съюзническите войници, които се връщат от войната в Европа през 1945г. , носейки  със себе си спининговата макара The Mitchell. Именно по онова време Том Ленк, гений в маркетинга, поема контрол над продажбите на тези нови продукти.

През 1946г. Millard Brothers (Милард Брадърс) – една от най-влиятелните фирми за търговия на едро в Британия, известна също и като Milbro – взема ексклузивно представителство за Mitchell за Великобритания и стават известни с това, че са първият и единствен агент, който в действителност е продавал втората версия на макарата The Mitchell.

Canne ? P?che (CAP) е водеща фирма за продажбите във Франция през всички години на съществуването на Carpano & Pons. През 1947г. Albatros взема представителството за Нидерландия, а две години по-късно Arca става представител за Белгия, а Balzer за Германия.

Първоначално първите макари Mitchell, произведени и притежавани от Carpano & Pons, са били гравирани единствено с името Mitchell, но в началото на 1950-те асортиментът е разширен до макари, които са за прясна и солена вода, с различни размери. Така се появяват Mitchell Salt Water (солена вода), Mitchell Otomatic и Mitchell Rapid.

Усилията на Том Ленк са признати за пръв път публично в статия във вестник „Ню Йорк Таймс“, в статия от м. февруари 1951 г., в която, след като вижда макарата на изложението NYC Sportsman, репортерът заявява “Вносната The Mitchell е една от най-майсторски направените спининг макари, които някога съм пробвал”! При бързо разрастващия се обем на продажбите, през 1954 г. Louis DeSimone открива фирмата Impecco Ltd. (САЩ) като нов и ексклузивен вносител за Garcia и C&P,  с адрес 268 Прк Авеню, Ню Йорк сити. Garcia все така отговаря за рекламата, дистрибуцията и сервиза.

Моделът 306 е един от първите за морски риболов

През това време Ото Гюмприш се пенсионира, Том Ленк поема Garcia като неин президент и променя името й на The Garcia Corporation, Inc. Северноамериканските операции на Garcia и Impecco са семеен бизнес, ръководен от четирите свързани фамилии: Lenks, DeSimones, Mesiscas и Pisapios, както за Канада, така и за САЩ. Garcia Outdoor Sports Ltd. от Мисисауга, Онтарио, поема дистрибуцията на Mitchell за Канада.

През 1955 г. Carpano & Pons неофициално обявява първия „исторически момент“ за Mitchell “milestone”, като отпразнува износа на 10,000 сандъка с макари. Всеки сандък е съдържал по 60 макари или общо 600,000 макари! След това „Ню Йорк Таймс“ официално съобщава, че “Макарите Mitchell бяха донесени тук от военнослужещи малко след Втората световна война“, както и че “През 1955г. у нас дойдоха (от внос) 300,000 спинингови макари , предимно Mitchell” и последно, но не и на последно място: “Garcia промотира тези макари малко след откриването на монофилните влакна”, доста задълбочен коментар, като се замисли човек!

През 1957г. Carpano & Pons отново неофициално съобщава за друго постижение на Mitchell, като този път става дума за 1,000,000 макари Mitchell. Тази конфиденциалност е добре пазена! Тази тайнственост около макарите се разсейва едва през 2007г., 50 години по-късно, от Дъг Десимоне (Doug DeSimone), останалият жив син на Луис Десимоне. Тогава е имало слухове за някаква специална макара, боядисвана от ученици, но слухът се оказва неверен.

Докато прави проучвания, той успява да намери само две. Едната е първоначално представената на Ото Гюмприш, а получателят на другата е братът на Ото, Жюл Гюмприш. Ние намерихме Жан-Пиер Гюмприш (Jean-Pierre (JP) Gumprich), живият син на Жюл Гюмприш и племенник на Ото С. Гюмприш, а вече и мой нов добър приятел и колега. Оказва се, че той е наследил макарата на своя баща.

До 1958г. сериите макари Mitchell 300, Mitchell 302 (за солена вода), Mitchell 304 (кръгъл корпус), Mitchell 306 (средногабаритна), Mitchell 308 (свръхлека), Mitchell 330 (авто-бигел) и Mitchell 350 (високоскоростна) са маркетирани (са търсили пазар) по целия свят. От тези седем са възникнали и доста други модели, които са прекалено многобройни, за да бъдат споменати тук, но можете да ги видите в нашия Списък на всички макари Mitchell, произведени във Франция.

Топ моделите на Mitchell през 60-те години

1962 г. отбелязва времето на 5,000,000-та макара Mitchell. Има доста спекулации за това защо е трябвало Mitchell да отпразнува в тесен кръг този важен момент, но ден днешен истинската причина не е разкрита. Мисля си, че е много възможно ръчно гравираната Mitchell 300 да е взела участие в това честване. През същата година Garcia се премества от Ню Йорк сити на вече постоянното им местоположение в Тийнек, Ню Джърси.

През 1966г. Mitchell отново в тесен кръг отбелязва продажбата на 10,000,000 макари Mitchell. Показаният през 1966г. медальон „10 милиона“ е връчен на Робърт Ленк (Robert Lenk), вицепрезидент на Garcia Corporation за ценния му принос за Mitchell. Боб е брат на Том Ленк.

До 1968г. Mitchell вече е предлагана в няколко нови модела, включително и разработваната няколко години серия за големи (едри) риби. Дотогава Garcia, САЩ е продавала средно 80% от всички макари Mitchell по цял свят.

Фамилията Garcia е управлявала отделни фирми, наречени Garcia Tackle (риболовни принадлежности Гарсиа) в Америка и Garcia Tackle в канада, но през 1967г., Бари Уелхем (Barrie Welham) отваря своя собствена фирма Garcia Tackle в Англия.

Бари Уелхем е бил близък приятел на Том Ленк, президентът на Garcia Corporation в Америка, от времето, по което е бил в J.W. Young, които са представлявали Garcia за мухарски макари в Америка. Бари е посещавал провеждани в САЩ конференции по продажби на Garcia, така че е познавал както повечето от водещите специалисти, така и най-малките детайли на начина на работа на компанията. Навсякъде другаде по света макарите Mitchell от най-различни търговци, но за Америка и Канада, името на Mitchell се предвожда от Garcia,  така че да се впише изцяло в тяхната широка продуктова гама риболовни принадлежности.

Макарите Garcia Mitchell са имали по-добра опаковка и по-качествени рекламни материали в сравнение с тези на макарите Mitchell, продавани навсякъде другаде по света. Бари усеща, че трябва да направи нещо подобно, така че макарите да могат успешно да се продават и в Англия. Той разговаря със собствениците на Impecco и те съвместно се обръщат към Том Ленк, който макар и вече да има амбицията за навлизане на европейския пазар, харесва идеята да има представител за Великобритания, който да се грижи за посетителите на Garcia , независимо дали са фирми или лични приятели на Том Ленк. Том изпитва съмнения, че името на Garcia може да бъде регистрирано, тъй като вече са опитвали веднъж, но Бари успява и през 1967 г. в Лондон се появява нова фирма, но не като клон на Garcia, а като напълно независима компания.

През 1968г. Бари премества бизнеса в Саутхемптън – морско пристанище, където да пристигат пратките с макари. Оттогава всички пристигащи във Великобритания макари са в кутии на Garcia САЩ и литература на Garcia САЩ, но с английска гаранционна карта, която носи снимката на Бари (както казва Бари  „мъжът с шапката трилби“) и поздравително обръщение. До 1967г. агент на Mitchell за Великобритания са фирмата за продажби на едро Millard Wholesale Company (Milbro), но те решават да внасят по-евтини макари от Япония с марката Daiwa, която също добива известност.

бари запазва Millards като дистрибутори на едро, но разширява английската дистрибуторска мрежа с големи фирми за продажби на едро като Forshaws of Liverpool, Pegley Davies и някои други. Архивите показват, че рекордът на Millards са годишни продажби е 32,000 макари Mitchell и средно 28,000. През 1967г., когато Garcia U.K. (Лондон) излиза на сцената, само за 4 месеца те продават 19,000 макари. За цялата година продажбите на Бари надхвърлят 50,000, за следващите три години – 100,000 , а в пиковия период – 164,000. Повечето от тях са с фиксирана шпула като известната 300.

По онова време сякаш не е имало нещо, което да спре марката Mitchell. Всеки ученик е мечтаел да има своя Mitchell, всеки риболовен състезател е имал една, а някои и по повече. Британският рекорд за улов на шаран на Ричард Иолкър (Richard Walker) е постигнат именно с макара Mitchell 300. Крис Бол (Chris Ball) (Carp Talk Magazine) е собственик на много специална представителна макара на Mitchell, която е връчена на Ричард Уолкър от Mitchell. Много от големите и доста коментирани състезания са спечелени именно с макари Mitchell. Най-тежкият улов, печелил мача All England (цяла Англия) е постигнат с макара Mitchell.

Тези впечатляващи постижения са признати от Garcia-Великобритания с висококачествен, красиво гравиран, медал с лавров венец, който и днес се радва на голямо търсене сред колекционерите на риболовни принадлежности. През 1971г.  Бари получава много специална сребърна Mitchell 300 20-Millionth, която е връчена на националните дистрибутори в чест на продажбата на 20-милионната макара Mitchell. Другата макара, за която мечтаят колекционерите, е Mitchell 410 20-Millionth , която е връчена само на избрани висши служители.

В съобщение за пресата от 1971г. Carpano & Pons съобщават, че от 83 държави, които внасят макари  Mitchell, делът на Garcia Corporation 65% от целия износ. “Всяка седмица 25 тона макарти се доставят от Клюз на американските риболовци.” В статията се казва също и че се произвеждат по 10,000 макари Mitchell дневно, като 15% от тях се продават във Франция. В 83-те държави вносители макарите са продавани от 5,600 търговци на дребно.

Основната цел на тази статия е да се оповести, че на 22 юни 1971г. е произведена 20,000,000 –та макара Mitchell, считано от март 1947г. Това е датата, на която “четири големи френски компании основават Industrial Group Carpano & Pons“, с което се слага началото на онова, което аз наричам масово производство на 3-тата версия на Mitchell. Group Carpano & Pons и гр.Клюз, От Савоя (Haute-Savoie) са домакини на представители на всичките 83 държави, за да отпразнуват това събитие. По незнайни причини тогава са показани две различни 20,000,000 –ни представителни макари.

На 17 юни 1974г. Garcia Corporation, която е била доминантна и революционна сила на пазара на риболовни принадлежности, купува “Mitchell” от Carpano & Pons. За отбелязване на това събитие, във Франция се прави много специална макара  Garcia Mitchell 300DL , която е връчена на избрани висши служители на компанията.

Една от тях е дадена на DeSimone, президент на Impecco, САЩ. По онова време Garcia Corporation е развивала доста успешна дейност, с годишни приходи от над $50.1 милиона през 1970г. до $100.1 милиона през 1975г. Но поради прекалена диверсификация, през1977г. Garcia е принудена да продаде мажоритарния дял от “Mitchell” обратно на предприятието Carpano & Pons и основният фокус отново се връща върху продажбите на макарите Mitchell, но вече е прекалено късно. На 10 август 1978г.  Garcia Corporation обявява банкрут и затваря завинаги.

Carpano & Pons и Impecco провеждат срещи с различни компании за риболовни принадлежности, за да намерят нов северноамерикански дистрибутор за Mitchell. Това включва Browning, както и много други заинтересовани компании за риболовни принадлежности, включително Garcia Tackle, Garcia Canada и Zebco, но до 1980г., изключителните права за дистрибуция са дадени на Browning. Съдилищата по дела за банкрут не разрешават на Garcia Tackle или Garcia Canada да развиват дейност боради близки семейни връзки.

Abu Sweden придобива активите на Garcia Tackle (САЩ) и, което е по-важното, името Garcia. Дистрибуцията на всички продукти на Abu в Северна Америка се мести във Феърфийлд, Ню Джърси, вече под новото име на Abu –  Abu Garcia, Inc.

 

Mitchell, отделна фирма, притежавана от Carpano & Pons, продължава да търпи последствията на огромните финансови загуби вследствие на банкрута на Garcia. И то като добавка към загубата на отличните маркетингови умения на Garcia , както и тяхното сервизно обслужване и канали за доставка на стоки и материали. Този, а и много други фактори, водят до обявения през 1981г. банкрут на Mitchell.


Garcia Tackle (САЩ) е възстановена, но под лейбъла Abu Garcia. Те искат експлузивни права за цял свят върху името Garcia и през 1981г. Бари  продава тези права. Трябва му някакво ново име, което да не се отличава прекалено много. Изборът му попада върху REELS. Кратко е, завършва на „S“ и е очертано с червена кутия по подобие на червения клиновиден знак на Garcia. След това Бари променя името на фирмата си на LEEDA, компания за търговия на едро с риболовни принадлежности, предлагаща най-различни марки.

Като допълнителна бележка за бъдещото участие на Бари,  трябва да споменем, че през 1991 г. той продава Leeda Company заедно с дъщерните й компании като British Fly Reels, а също и дела си в Steades от Шефилд, на Porter Chadburn – компания за венчърен капитал. Leeda Company не само все още извършва дейност, но и е една от най-големите фирми за риболовни принадлежности във Великобритания.

След фалита на Mitchell Жан-Пиер Гюмприш, син на Жюл, е президент и изпълнителен директор на Impecco, Париж и се бори за собственост върху Mitchell, но френският съд присъжда собствеността на Филип Блим (Philippe Blime), който предходната година е бил нает от Carpano & Pons да управлява Mitchell. Г-н Блим основава Mitchell Sports, която евентуално да стане единствен дистрибутор на макарите Mitchell по света.

Mitchell е сключила договори с различни вносители, но от 1984г. френската Mitchell Sports получава права на единствен дистрибутор на макарите Mitchell по света, с което слага край на взаимоотношенията на Browning и Garcia (Канада) с Mitchell. Още със самото придобиване на контрола има рязък скок в развитието на Mitchell, която най-накрая започва да се възстановява. Именно тогава се появяват нови модели макари като линията PRO, S-серията, 400G, както и други висококачествени макари, но за съжаление се оказва прекалено късно.

През 1988г. френските заводи, в които се сглобяват макарите, затварят врати  и макар и някои добри макари като Mitchell 300 PRO 45th anniversary (45-а годишнина)все още да се сглобяват във Франция, повечето части се изпращат за сглобяване в Тайланд. Качеството на инженеринга, с което Mitchell-Франция стана известна, както и качеството на останалите макари Mitchell, си остана надминато. Тези макари постигнаха многомилионни продажби и няма друга основа риболовна принадлежност като прът, макара, влакно, които да са постигнали дори нещо подобно по отношение на количество продажби на една марка и производител.

През 1990г. Johnson Worldwide Associates (JWA), успешна компания, позната със своята линия риболовни макари Johnson, а и други риболовни принадлежности, купува Mitchell Sports. Според отчетите им по онова време те са продали над 30 милиона само от модела Mitchell 300!

През 2000г.  Pure Fishing купува марката Mitchell като част от придобиването на отнасящата де до риболовните продукти дейност на JWA. Pure Fishing , която има офиси по цял свят, притежава не само марката (бренда) Mitchell, но придобива също и много други от известните марки за риболовни принадлежности като Abu Garcia, Penn, Shakespeare и мн.др.

Pure Fishing, Inc. Е дъщерна фирма на могъщата Jarden Corporation, чийто главен офис е в Рай, щата Ню Йорк.

Тази история на риболовната макара Mitchell е плод на 12-годишни усилени проучвания и е едно от последните неща, които искам да направя преди смъртта си. С уважение, Уолас Карни (Wallace Carney)

Добавете коментар