За бабушка и кефал на Слънчева поляна

Слънчева поляна е малко язовирче, част от каскадата Доспат-Широка поляна-Васил Коларов-Голям Беглик. Намира се на 7 км след язовир Широка поляна, по пътя за Дженевра. Мяястото е изключително живописно. Най-хубавото обаче е, че почиващите контролират мрежарите.Преобладава основно дребна риба – кефал, бабушка, каракуда, много рядко шаран и още по-рядко пъстърва. На този водоем съм прекарал детството си и съм хващал доста риба като дете. Не съм идвал повече от пет години и ми е интересно какво ще стане.
Пристигам на водоема около 7 ч. Росата все още не се е вдигнала, а над водата се стеле мъгла. От тишината, чак ушите ми пищят. Тук-там изиграва по някоя дребна риба. Няма почиващи, няма риболовци…
Разполагам се на един нос, където знам, че има достатъчно дълбочина и започвам да се разполагам. Днес ще ловя с новия PROMIX SPECIAL и с българския бял червей. И подхранката и стръвта са от магазина на Наско Боянов и Румен Панов, тъй като те са производители на храната и дистрибутори на българския бял червей.
Разбърквам 4 пакета PROMIX и добавям вода. Няма нужда от никакви добавки – има достатъчно коноп, перфектен аромат……
Докато я оставям да поеме водата разпъвам щеката и нагласям стола. На това място язовирчето е много тясно и на 13 м стигам почти до средата. Дълбочината е около 3 м.
Междувремено храната е изпръхнала и аз добавям още малко вода, като я разбърквам енергично с ръце и я претривам с длани.
Решавам да монтирам нов такъм. Поставям основно влакно Shimano Antares 0.12мм и плувка Maver Bachi 1 гр. Куката е Owner № 16, вързана на повод 0.9мм Colmic Xilo.
Пипам подхранката и виждам, че отново е поела водата. Прекарвам я през едро сито и добавям за трети път вода. Според легендата Жан Деске овлажняването на подхранката трябва да става постепенно, а не наведнъж. Това обаче зависи от самата подхранка. Новият PROMIX SPECIAL попива много добре водата и дава възможност за поетапнво овлажняване.
Правя 4 силно стегнати топки, които ще трябва да се разпадат бавно до края на моя риболов и започвам да премервам дълбочината.
Дъното пред мен е абсолютно чисто, няма водорасли, нито тиня, въпреки, че водата е силно кафява на цвят. Маркирам си дълбочината на топсета и започвам да оформям останалите топки. За основно подхранване ще хвърля 10 топки храна. В останалите шест топки правя по една дупка и ги пълня с кюстендилски бял червей.
Като че ли всичко е готово. Разпъвам кепчето, пускам живарника във водата и започвам да храня. Десетте топки са хвърлени. Правя още две , които са стегнати много слабо, така, че да се разбият още при удара в повърхноста на водата. Около плувката ми се образува хубав жълт облак. Стрелям една прашка в ляво от плувката, една в дясно и една силно навътре, след което три прашки с червеи върху самата плувка.
Няколко риби изиграват точно на хранителното ми петно, а кефалите започват да се бият за падащите във водата червеи.
Буквално след минута следва първото кълване и вадя една бабушка. След нея следва втора, трета……
Десет минути след основното подхранване рибата спира да кълве. Докато си помисля, че вероятно са се завъртяли кефали следва първият удар, ластикът ми излиза около метър и рибата се откачва. Пускам отново и отново геле. До момента ловя на два бели червея. Сменям куката и вързвам Owner № 18, като слагам само един червей. Веднага вадя първия кефал. Красавец около 300 гр. До момента не съм дохранвал, а стрелях само по 3-4 червея. Напълвам праиката и изтрелвам една хубава доза във водата, като подавам и две топки храна. Следват още три кефала , които повръщат червеи и подхранка.
През това време пристига един от местните – дядо Радко. Той на бързо ми обяснява, че на язовира отдавна няма риба и как преди години е хващал страшно много пъстърва на това място. Не пропуска да отбележи, че тая захранка дето я хвърлям миришела много хубаво, а тия червеи сигурно струват маса пари. Той обаче не знае, че червеите са български и се продават в магазина само срещу 9 лв за килограм.
Докато стои до мен вадя още няколко риби и дядо Радко разбира, че в язовира имало все още риба. Продължавам да стралям червеи и червеноперките стават все повече и повече. В един момент се стига до там, че плувката ми изобщо не може да потъне. Още при пропадането бабушката атакува стръвта. Това не ми харесва, тъй като аз предпочитам да ловя кефали. Сменям такъма и монтирам плувка 1.5гр. Така стръвта пропада значително по-бързо до дъното. Успее ли да мине безпрепятствено покрай бабушките неминуемо ми взима кефал.
Първият кефал който хващам повръща само подхранка, което ме навежда на мисълта, че червеите които стрелям с прашката се обират от бабушките докато потъват. Затова сменям тактиката и започвам да добавям червеите в захранката. Следващите кефали вече повръщат и червеи.
През това време дядо Радко е повикал още няколко души, които тихо стоят зад мен и гледат как бродирам бабушки и кефали.
Някъде около 11 ч слънцето се скрива и започва да духа вятър. Времето се разваля. Рибата също усеща разликата в атмосферното налягане и започва да кълве по-вяло.
Отново мантирам лекия такъм с плувка 1 гр и променям тактиката на хранене. Започвам да стрелям по 3-4 червея периодично и подавам по едно топче подхранка, колкото орех. Това отново стимулира бабушката и тя започва да се храни значително по-добре.
Междувремено на около 100 метра от мен един колега лови риба и хпваща две каракуди. Веднага ми обясняват, че каракудите тук кълват на торен червей, но аз не нося торен червей, така, че се надявам да дойдат и на белия. Опитвам и три цвята жито, но резултат няма.
Около обед вече става безинтересно. Всяко подаване на щеката е риба. След всяка прашка червей следва кефал. Решавам да приключвам.
Претеглям рибата – малко повече от 3 кг. Храната е перфектна и това е нормално, като се има предвид, че хората, които я произвеждат – Наско Боянов и Румен Карфицата имат три Републикански титли зад гърба си.Останала ми е около един килограм овлажнен PROMIX SPECIAL и един пакет суха. Подарявам ги на братовчедите ми, които имат вила тук, като им обяснявам как да я овлажнят и да я ползват. Те обаче явно са запознати, тъй като ми показват 5-6 броя от любимия си вестник „Спортен риболовец“. Всъщност братовчедите ми са Пешо Късото, това е човекът, който пече кебапчетата на всеки турнир на „Спортен риболовец“.
Събирам такъмите като си обещавам да дойде задължително отново.

Добавете коментар