Бабушки мутанти, платики и морунажи на Жребчево

Цяла нощ валя дъжд като из ведро. Гръмотевиците разцепваха небето и аз вече се проклинах, че тръгнах за риба. Гостувах на моя приятел от Нова Загора Краси Върхара.
След няколкото миналогодишни посещения на „Жребчево“ останах с перфектни впечатления. Риба – много… Красиво… Единственият проблем беше носенето на багажа. Тази година обаче Върхара обеща да отидем на ново място, където няма да се ходи пеша.
Пристигаме на язовира около 7 ч. Мястото се нарича Косьовият ръкав. Там вече са накацали около 5-6 души – те са разпънали по една батарея дънни въдици. Около водата има лека мъгла, тук-там играят риби. Вследствие на обилните дъждове водата е много бистра и аз изпадам в ужас да не би да се окаже, че е плитко. Но заливът е доста голям и дълбок. Разтоварваме багажа от колите и започваме да се подготвяме за риболов. Първо се захващам с подхранката, за да поеме вода, докато си разпъна щеката.
Рецептата ми включва:
3 пакета ванилия FilStar
1 кг BRX Van Den Eynde
1 кг World Champion
200 г печен коноп 
20 г жълта боя за подхранка на COLMIC
200 г ароматизатор BREEM на Van Den Eynde
След овлажняването храната придобива такъв убийствен жълт цвят, че платиката просто трябва да полудее. Ще ловим на около 5 м дълбочина и именно за това слагам World Champion, който ще направи храната по-лепкава. Може би дори по-удачно беше да се добави пакет SECRET… Но сега аз нямам такъв с мен, така че ще се задоволя с това, което ми е подръка.
Краси разбърква един килограм Gold Pro Breem, 200 грама коноп и няколко пакета от подхранката „ЕЛДИ“.
Още преди да съм си направил такъма обаче, Върхара ме изпреварва и захранва с няколко топки на върха на щеката. Доовлажнявам храната, прекарвам я през ситото и набързо оформям топките. Налага се да побързам и без да съм премерил дълбочината й, аз захранвам на 11-я метър с 8 топки храна, тъй като смятам, че рибата няма да е толкова активна след резките промени във времето през последната седмица. Стрелям няколко прашки с червеи и монтирам такъма на щеката.
Ще ловя с плувка 1 грам Fly с дълга антена, специално направена за риболов на платики. Основното ми влакно е 0.12 мм, повод 0.10 мм. Утежнението ми е стандартно: една съчма до повода, втора съчма на 7 см нагоре и основното утежнение е на 15 см от втората съчма. Поводът ми е с дължина 12 см и кука №14 Gamacatsu.
Докато премервам дълбочината, Върхара вече вади първата риба. Огромна бабушка. Подавам две топки рехава подхранка, която прави чуден жълт облак. Той се откроява много добре в зеленикавата вода.
Червеят ми е лек и трудно потъва, което няма да ми подобри риболова, а напротив. Затова се отказвам да стрелям с прашката. Добавям още малко вода в храната и изсипвам вътре около 150 грама бял червей.
В близкия половин час Краси вади още няколко едри риби, а при мен се завъртат дребни червеноперки, след като съм изпуснал една хубава платика. Веднага сменям куката, като слагам една по-отворена на COLMIC.
Периодично подавам по една малка топка подхранка с идеята да се завъртят първо бабушките, като смятам след това да разредя храненето през по-големи интервали, но с по-големи топки.
Плувката обаче ми идва лека и стръвта трудно пробива слоя с дребните перки. Сменям веднага такъма, като монтирам плувка 1.5 грама Maver Bachi. Тя също е специализирана за платика и е с издължена антена. Повечето платики, които започват тепърва да ми кълват, натискат, вместо да повдигат стръвта. Това ме навежда на мисълта, че някъде по дъното има неравност и куката ми не е плътно на дъното. Слагам сондата и откривам, че точно под върха на щеката ми има малко ръбче. Така, щом подам малко по-навътре стръвта, тя увисва във въздуха и ми взимат по-дребни риби, а платиките натискат. Увеличавам дълбочината с 3 см и ситуацията влиза в релси. Платиките вече са качествени, повдигат цялата плувка, която даже поляга настрани, ако се забавя със засичането.
Към края на втория час светлата ми подхранка започва да работи все по-успешно и аз започвам да ловя активно риби, докато тези при Краси Върхара прогресивно намаляват. Неговата храна свършва и той започва да поглежда с жални очи към моята бака. Забърквам още 2 кг подхранка без добавки, като я оцветявам само с жълта боя. Разделяме я поравно с Върхара и продължаваме да ловим. Рибите се хранят все по-активно. Дребна риба изобщо няма. Бабушките са истински мутанти – от 300 до 500 грама. Върхара ме предупреждава, че на водоема има доста раци. Точно в този момент трима души, необезпокоявани от никого, влязоха с три лодки и пуснаха мрежи за раци. Горските обаче в този район са като бялата лястовица – който ги види, остава за цял живот щастлив. Три часа по-късно бракониерите си събират мрежите с два чувала раци и напускат мястото.
Риболовът става все по-интересен, излизат няколко кефала, събрани вероятно от количеството бели червеи, два-три морунажа и малко каракуди. Местните твърдят, че по тези места се обажда освен това шаран и амур, но ние явно нямаме слука да закачим някоя качествена риба.
През последния час кълването и на двама ни с Краси се изравнява. Аз доста бях наваксал, още преди да му дам от боядисаната в жълто подхранка.
В крайна сметка завършваме риболова около 15,30 ч, тъй като храната ни привърши, а и кълването постепенно намаля.
След като изсипахме рибите от живарника, се оказа, че аз имам една пълна кофа догоре, а Краси Върхара малко по-малко от мен. Отделихме си по няколко по-едри риби, а останалите пуснахме обратно в язовира, като се заричам да дойда отново тук.

One thought on “Бабушки мутанти, платики и морунажи на Жребчево

Добавете коментар