Есенен риболов на Гарваново

Язовир Гарваново се намира на 60 км от Пловдив по посока Хасково. Водоемът е известен с големите си шарани, но през последните години активно се лови предимно бабушка, костур, слънчева рибка и епизодично по някоя каракуда. От две години насам язовирът е отдаден под аренда и се плаща такса от 2 лв на ден.

Пристигаме на водоема заедно с шефа на рекламата Иван Вулев. Още от стената се вижда как стотици риби, предимно костурчета играят на повърхноста. Огледахме един залив след канала, който се влива в язовира, но се спираме на варианта риболов на стената.
Иван Вулев тръгва по стената и се настанява на около 50 м от брега. Мен ме домързява да нося багаж и аз кацвам на брега до самата стена.
Разбъркваме подхранката, която е от: 2 кг Van Den Eynde Gros Gаrdons и 5 пакета Promix Special. Потъмняваме подхранката с карамел 323, специален подарък за тестване от магазина на Наско Боянов и Румен Панов. Веществото придава на храната тъмен шоколадов цвят. След като прекарваме храната през сито добавяме около 350 гр бял червей и сме готови да се разполагаме. Всеки си взима червеите за кука и вердеваса и започваме.
Аз разпъвам щеката на 13 м и опъвам един такъм с основно влакно 0.12 мм, плувка 0.75 гр и кука OWNER №20.
Подхранвам със 7-8 топки и започвам да ловя, по-точно да чакам.
Иван от самото начало залага на късата пръчка.
Разпъва една 4-ка и монтира линия с плувка 0.4гр и цял такъм с влакно 0.08мм. Куката е Кamasan №16, която след това сменя с №18. Още след първоначалното подхранване го виждам как започва да вади риби. Кълват му предимно костурчета по 80-100гр.
Междувремено при мен няма пипане, въпреки регулярното дохранване. Цветът на дъното е много тъмен и въпреки подаръка от Боянов и Панов храната ми се откроява прекалено ярко. Все пак не губя надежда.
Половин час след началото на риболова при Вулев започват да се обаждат и червеноперки. Отначало по-дребни, а след това и по-едри до 150 гр. На няколко пъти виждам как пръчката му се огъва и предполагам, че вади каракуди, но по-късно разбрах, че всъщност е вадил огромни черни слънчеви риби по 150 гр. И двамата категорично ги оприличихме на морски кучета, заради тъмният им цвят. Иван колегиално ме кани да ловя при него, но аз продължгавам да настоявав с надеждата да излъжа поне една риба. Влизам на 14.5м, но няма никаква разлика в дълбочината и бързо се отказвам. Търся рибата навсякъде – на дъното, над дъното, на 1 м над дъното…..просто пред мен няма риба. На 30-40 м навътре червеноперките и костурите се скъсват да играят, но не помръдват към брега изобщо.
Два часа по-късно не издържам, взимам си топсета и се премествам до Иван. Още с първото пускане бодвам една риба, след нея втора,трета…и на лицето ми цъфва усмивка. Ловя с топсета на 4 метра и усещам, че такъмът ми идва малко тежък, но няма време да го сменям. Ловим постоянно. Пробваме различна стръв – червей, пинки, вердевас и жито. На вердевас кълве най-увер ено, но се обаждат по-дребни червеноперки. На жито се ловят определено по-добри екземпляри. Въпреки слънчевото време водата е доста студена и рибите кълват плахо. От време на време се настървявават, но еуфорията им е кратка, след което отново започват с мъка да натискат плувката. И на мен не ми се размина и аз също закачих няколко гигантски слънчеви рибки.
Малко преди да си тръгнем пристигнаха двама колеги от Пловдив, които очевидно бяха чести посетители на водоема. Те се отправиха уверено към стената и разпънаха по една мачова пръчка. Единият започна още с хвърлянето на лови костури на рибка, а другият епизодично вадеше по някоя червеноперка на ваглер. Двамата обаче нервно поглеждаха Вулев, който продължаваше да си скубе риба след риба.
Преди да си тръгнем язовирът оправда своята слава, че се обитава от едри шарани. Арендаторите извадиха от мрежите един прекрасен шаран с тегло 20 кг. По-късно разбрахме, че мястото, къдетно е бил хванат шаранът е било хранено от известния пловдивски шаранджия Ники Сладкаров, собственик на магазин „Зенит“. Два дни по-рано Ники търсил големите гарвановски шарани, но не можал да излъже нищо. Арендаторите видяли къде захранва Сладкаров и разпънали мрежите там веднага след като напуснал водоема.
По обед събираме такъмите и се ориентираме към прибиране. Равносметката е ясна. Идва зима, Гарваново държи много бабушка и ще бъде често посещаван обект от тези, които не обичат да ловят „вързана“ риба по арендаторските язовири. Иначе хванахме около половин кофа риба, от която моята лична заслуга е 20 червеноперки. Тръгваме си, като се заричаме да дойдем отново.

Добавете коментар