Алън Скотърн и Уил Рейсън спечелиха турнира Fish O Mania

Will-AlanСеднах да напиша тази статия все още в шок от това, че спечелихме това състезание. Малко е да кажа, че направо щях да се пръсна от нерви! Оставаха по-малко от два часа до края на мача, а Уил Рейзън и аз все така дишахме праха на основните претенденти от отбора на Шотландия, двойка, съставена от Джейми Месон (Jamie Masson) и Дейвид Коркоран (David Corcoran), които ни водеха с двайсет килограма, докато ние бяхме на далечното пето място и с нас беше свършено. Макар и опитен боец, дори и аз усещах напрежението, тъй като вероятността да спечелим я нямаше никаква. Да ловиш пред камерите, когато всичко се обърка, вече е съвсем друго и дори се стига дотам, че да проверяваш педантично и най-дребния детайл. Това беше нещо съвсем ново и за двойките от Ирландия, Франция, Холандия, Унгария и Германия. Така и не бе разрешено да се тренира и трябваше да пробваме една камара тактики и да разчитаме на факта, че вече сме печелили това състезание като четворка на националния английски отбор. Тогава  ловихме на 6 метра на кастери и малко рязан червей и дънна захранка, която сипвахме с къпинг и това ни свърши работа. След това подхранвахме с кастери на 13 метра, за да ловим шаран и една линия с дънна захранка  (Sensas Crazy bait Gold and Crazy bait скариди и рибно брашно) на два фута от брега и с мъртви бели червеи с надеждата да уловим някои по-едри парчета в последните етапи на мача. По традиция жребият бе изтеглен предния ден по време на индивидуалното първенство на Fish O Mania, така че ние имахме един участък, който беше средна хубост – участък 11 и един труден – участък 3, където състезателите наистина видяха голям зор на Fish O мача в събота. На този мач е възможно да разместиш риболовците и аз взех трудния участък, като оставих на Уилиам онзи, който се надявахме да е по-добър, тъй като неговите умения в трупане на тегло на улова нямат равни, в случай че нещо се обърка. Трябва да призная, че не бях спал добре в Alan-acolyteнощта преди мача защото знаех, че ще трябва да се боря просто да извадя някаква риба, особено ако посоката на вятъра беше същата като предния ден. Докато вървях към брега си казах една малка молитва, но сърцето ми замря понеже не само че посоката на вятъра беше същата, ами и духаше още по-силно.

Проблемът беше, че участъкът ми не помръдна през 90% от мача, а при това ярко слънце, едва ли някакъв шаран щеше да влезе в участъка, какво ли остава за повече, така че когато късата линия така и не даде резултат, аз опитах почти всичко, за да хвана нещо на плиткото. Направих отчаян опит на ваглер и този път извадих един малък скимер, така че докато не потръгнеше линията на дънна захранка, нямаше връщане назад. Оставаше само час и половина, а бях събрал всичко на всичко три шаранчета и няколко скимера; Уилиам държеше фронта, като вадеше по-едра риба на 13 метра на плитко. Съседите ми Лий Едуардс (Lee Edwards), който се състезаваше за Уелс на участък 4 и Джейми на участък 5 се справяха доста добре, като ловяха на плитко, така че ние с Уилиам минахме на късите линии на дънна захранка с надеждата да намалим разликата, с която изоставахме. Като използвах новата 0.2g  Drennan AS2 щекова плувка към 0.20 основна линия и повод 0.18mm с кука 14 Drennan Margin Carp с нанизани на нея пет мъртви бели IMG_4906червея, успях да извадя поредица от риби, а Уилиам също започна. Така че изведнъж кантарът натежа с още 18 килограма, които натрупахме за половин час и почти стопихме разликата до водещите в мача! Използвах розов ластик Drennan Bungee през топ кита на моята Acolyte, прибирах рибата бързо и безпроблемно, а  знаех, че и Уилиам сигурно е сложил по-тежка артилерия. Така съвсем се доближихме до водачите в класирането. Всички останали отбори ни последваха и минаха на по-къси линии, но се провалиха, тъй като бяха решили да ловят плътно до брега, в по-плитка вода. Нашата къса линия беше на около метър по-навътре, в по-дълбока вода и това беше страхотно решение. Като подхранвахме с насипна дънна захранка и мъртви бели червеи с 250mil купа Polemaster след всяка риба, вече направо ни потръгна. Сигналът за край на мача  преобърна 20-те килограма изоставане в 11 килограма водеща разлика, като при това Уилиам даваше най-доброто от себе си в един безупречен мач, с който забавляваше фантастична тълпа от зяпачи и спечели деня, демонстрирайки брилянтен риболов. Той извади последния си 5-килограмов шаран 27 секунди преди да изсвири сигналът за край на мача. Мак Брайс (Mick Brais) от Sky TV каза, че това е най-добрата преограма за риболов, в която някога е участвал и едва ли има някой от присъствалите, който не би се съгласил с него. Към края на мача напрежението направо можеше да се реже с нож. Който твърди, че риболовът не може да бъде интересен по телевизията, бих го посъветвал да си вземе едно копие от филма на мача да побърза да го гледа!

 

Добавете коментар