Грешка остави българите 27-ми през 2001 в Белгия

Те ни представяха в Белгия

Наско Боянов – ФилСтар, Пловдив
Румен Панов – Карфицата – ФилСтар, Пловдив
Юрий Пейков – ФилСтар, Пловдив
Васил Маринков-Даскала -“Пауталия”, Кюстендил
Иво Алексов-Канята -“Пауталия”, Кюстендил

Една фатална грешка остави българите на 27-о място на Световното клубно първенство по спортен риболов, което се проведе на 16-17 юни в Белгия. На втория ден обаче нашите стават девети в класирането, като оставят след себе си светила като Италия, Португалия и Уелс.

Още през миналата година Федерацията по риболов обяви, че няма средства, за да изпрати българите в Белгия. От Нова година започна събирането на помощи за българския национален отбор. Първият откликнал беше бившият състезател Светослав Вълчев, който успя да намери една част от сумата и така помогна на нашите момчета. С наближаването на състезанието обаче се видя, че пари в Пловдив няма, и се наложи пловдивчани да търсят пари отвън. Финансово обезпечи турнира ЕТ “Васко Тодоров” – известен спонсор на кюстендилския частен клуб “Пауталия”. Така с транспорт, осигурен отново от Васко Тодоров, българската група тръгна за Белгия.

Състезанието се проведе на водоем край гр. Вилебьорг, който се намира на 30 км от Брюксел в посока Антверпен. Тъй като до последно имаше проблеми със средствата, нашите не успели да си резервират стаи заедно с другите отбори и се наложило да спят в селцето Сейнт Николас на 30 км в обратна посока от езерото.

Единият ден от тренировките преминал в път и търсене на хотел. Все пак останали четири тренировки, на които нашите взели участие.

Водоемът, на който се е провело състезанието, бил от типа на Гребния канал с тази разлика, че не бил толкова бетониран, а с много тревни площи и шавари по брега. Основната риба, която се ловяла, била платика с размери 700-800 грама.

Благодарение на Васко Тодоров тренировките са били обезпечени с всичко необходимо. Тъй като езерото е естествено, риболовът не бил равностоен на всички места. Дълбочината варирала от 2.50 до 6 м под върха на щеката. В общи линии рибата била доста капризна. Имало е големи интервали между кълването. По време на тренировките се изяснило, че и храненето било доста специфично. Основната подхранка по време на турнира бил вердевасът. – два килограма храна се размесват с 15 кг пръст. Това донякъде обяснява провала на българите през първия ден.

16 юни
Малко преди началото на двата часа подготовка българите установили, че им е свършил разделителят за вердевас. Тази пудра отделя ларвите на комара една от друга и така позволява да се смесят по-добре с пръстта. Тогава те изпратили шофьора на буса до магазина да им купи. Донесената пудра по нищо не се различавала от закупената предния ден.

Състезателите ни започнали разделянето на вердеваса. Тъй като обаче той не се разделял, те го поръсили по-обилно от нормалното и тръгнали да влизат в секторите. По правилник всеки състезател, влязъл вече в сектора, няма право да напуска мястото си, както и да получава нищо отвън. Изненадата дошла, когато съдиите започнали да претеглят подхранката. Отвивайки вестниците, нашите момчета видели, че вердевасът се е превърнал в желе. Оказало се, че вместо пудра разделител, са им донесли лепило за протеинови топчета. Поставяйки желирания вердевас в пръстта, той просто се стопил и напълно изчезнал, тъй като лепилото има това свойство да изсмуква влагата на вердеваса. И петимата ни участници били на крачка от инфаркта. Основната им подхранка била тотално скапана. Така през първия ден българите трагично се наредили на последните места в секторите.

17 юни
Вторият ден обаче ситуацията се променила. Събрали спортна злоба от предния провал и с купена истинска пудра за разделяне на вердевас, нашите момчета започнали да ловят, както трябва. Неоценима помощ им оказал Ян ван Шендъл, който им осигурил пресен вердевас за подхранката.
Когато има качествена подхранка, човек има възможност да извлече максимума от мястото, което му се е паднало от жребия.

Така при равни условия нашите се изстреляли на 9-о място от 31 отбора. След България останали участниците на Уелс, Португалия и дори Италия.

Благодарим на:
ЕТ “Васко Тодоров”
Светослав Вълчев
Светлозар Ангелов
“Филиста” ООД
“Майсторски риболов” ООД
Магазин “Сирена”
“Интерфиш” ООД

Ян Ван Шентъл предрича на българите бляскаво бъдеще

Холандският съветник предрича бляскаво бъдеще на българския национален отбор.

Ян ван Шендъл е бивш състезател, белгиец по народност, но в момента е съветник на холандския национален отбор. По собствените му думи е участвал на десетина световни първенства, в които се е класирал в челната петица. Отказал се е от състезателния риболов заради системата на точкуване за Националния отбор в Белгия. В момента работи за компанията VAN DEN EYNDE и пише за списанията BEET и Declic Peche.

Г-н Шендъл, доволни ли сте от резултатите на вашия отбор през първия ден?
– Можехме да се представим и по-добре. В случая май се представихме по-зле от българския отбор.
Каква тактика подбрахте за това състезание?
– Ползвахме подхранка, един килограм ситен вердевас, един килограм червеи, от които половината пинки. Честно казано, лично аз не виждах нужда от пинки, но така прецени треньорът на отбора. Нашият отбор ползва подхранка “Мондиал”, тъй като тази фирма е основният ни спонсор. Според мен обаче захранката не беше най-важна на това състезание. По-важен беше начинът на подхранване, овлажняването на храната и ритъмът на работа.
Доста състезатели използваха царевица за подхранване и успяха да съберат едрата риба?
-Да, но вердевасът събира каракудата, която всъщност е масовата риба в Гребния канал. Мнозина от тези, които заложиха на царевицата, спечелиха, както Маврик Желко от Словения. Но имаше и такива, които загубиха именно поради факта, че заложиха на царевицата.
Какво очаквате през втория ден?
– Килограмите определено ще са повече, тъй като отборите вече напълно изясниха своята тактика. Предполагам, че и рибите ще са по-едри…
Какво е мнението ви за този турнир?
– Един от най-добрите, които съм виждал. Всички смятат, че световното в Толедо беше уникално с големите си шарани, но това тук е по-голям професионализъм, тъй като имаше почти постоянно кълване. При този риболов се изисква повече сръчност и по-голям майсторлък. Още повече че основната риба не е шаран, който се контролира лесно, а каракуда, която е доста своенравна относно подхранката и подхранването.
Г-н Шендъл, очаквате ли скоро риболовът да стане олимпийски спорт?
– Такива преговори се водят отдавна, но засега всичко това е само в сферата на добрите пожелания. Има нещо окуражително все пак, тъй като доста отбори, между които Италия и Франция, получават помощи по олимпийски програми. Въпреки това обаче няма индикации в скоро време риболовът да стане олимпийски спорт.
Какво е мнението ви за Българския национален отбор?
– Те са много добри риболовци. Аз имах възможност да ги наблюдавам и по време на тренировките. Те се представиха чудесно. Трябва им още малко международен опит и ще се изкачат нагоре много главоломно. Просто те трябва да работят упорито и да не се отпускат след завоюваните победи. След всеки турнир трябва да се прави разбор, да се отчитат грешките, да се изготвят нови стратегии и схеми…
Как стоят нещата в цивилизованите страни?
– Например в Англия влизането в Националния отбор става по преценка на мениджъра на отбора. Правят се контролни и се определят 15 души, но решаваща дума има винаги мениджърът. Той преценява кого да вкара в отбора, той решава тактиката и съответно той носи отговорност, ако отборът загуби. Работата на състезателите е да ловят риба, затова той мисли за всичко останало. Ако някой от тях се провали, бива заменян с друг.
Интервюто е взето със съдействието на FilStar

Добавете коментар