Световното на клубовете в Загреб – 2002г

Крайно класиране

1. Италия
2. Австрия
3. Белгия
4. Холандия
5. Унгария

Индивидуално класиране

1. Lee Saville England
2. Jozef Varga Hungary
3. Andreas Mund Austria
4. Tama’s Walter Hungary
5. Jacopo Falsini Italy

Първи ден от състезанието

5.30 ч – ставане. До влизането по секторите остават 3 часа. Тъй като нямаме личен превоз, сме зависими от транспорта на организаторите. В 7 ч вече сме пред хотела и чакаме автобусите.

7.30 ч – на водоема. Предстои ни да разбъркаме подхранката и да получим стръвта. Фирмата, която продава стръвта, работи много бавно и за всеки отбор отиват по 15 минути. Освен това хърватите не говорят английски език.

Започваме да бъркаме подхранката – 2 кг Van den Eynde Secret, 1 кг Van den Eynde Gold Bream, 1 кг Van den Eynde Roach и 4 кг пръст. Основната задача беше да се направи неактивна храна, която да събира платика, червеноперка и бял амур, а да не привлича толстолоба. На тренировките забелязахме, че толстолобът се събира на рехавата храна, плаши другата риба и самият той не кълве.

8.00 ч – Подхранката е готова. Всеки има по 17 литра, но ще ни трябва ли толкова. На тренировките ние почти не дохранвахме, а да хвърлиш за основна храна 17 л, си е страшно. Тегли се жребият и аз тичам да видя на какво място съм се паднал. На пръв поглед изглежда добре. Брегът е равен и чист, няма туфи трева. Единственото, което ме смущава, е, че край брега не се виждат слънчеви риби. Но ние все пак сме настроени за едри… Остават броени минути до старта. Разполагам багажа си в сектора. Покрай водата е опънато въже, пред което не трябва да се слагат краката на куфара. Разполагам стойката за топсети и разпъвам щеката. Опъвам първия такъм и меря дълбочината на 13, 14 и 14.5 м. Шкарпът свършва на 12-ия метър и оттам дъното е равно. На дъното няма нито една закачка, търся вдлъбнатинки или бабунки, но дъното е като тепсия.

8,45 ч – подреждам останалите два топсета. Два с шарански ластици 1.2 мм и 1.3 мм и един с тънък ластик N 5 за ситна червеноперка.

Приготвям и един малък топсет на три части за риболов на уклей, който така и не използвах.

Две думи за такъмите: на шаранските топсети съм монтирал плувки 1.5 и 2 грама, основно влакно 0.16 мм и повод 0.12 мм и 0.14 мм. Същите плувки съм монтирал и на мачовите топсети, но с основно влакно 0.12 мм и повод 0.10 мм.

9,00 ч – минава половин час и вече съм готов. Опънал съм топсетите, куфарът ми е приготвен, изравнил съм дълбочините на останалите топсети по първия. Започвам да бъбря със съдията и да се снимаме заедно.

9,45 ч – минават да проверят подхранката. Всичко е приготвено предварително. Имам 800 г ситен вердевас, 200 г едър (за кука), 1.3 кг бели червеи и около 200 г кълцан торен червей.

10,10 ч – добавям ситния вердевас в пръстта и започвам да стягам топките. Оформям и топките с тежка подхранка. 10,25 ч – всичко е готово. Щеката е опъната за ориентир. Топките са в тавичката на куфара. Първи изстрел за хранене. Не бързам, гледам какво правят останалите. Всички хранят на 14.5 м, никой не лови на английски. И правилно – на тренировките никой не хвана риба на английски риболов.

Опъвам шаранския топсет, нанизвам три вердеваса на куката и подавам. Веднага следва кълване, вадя червеноперка, около 100 грама. Минали са 20 секунди, добро начало. Всичко е като на тренировките. Забелязахме, че ситната риба е особено активна през първите 30-40 минути, докато не е пристигнала едрата. Именно на това разчитахме. Трябваше да ловим максимално през първите 30-40 мин.

10,32 ч – пак кълване. Слънчева рибка. Странно, какво прави тя на дълбочина 5 м? Ново кълване и отново слънчева рибка. Засега водя от тези, които успявам да видя.

10,40 ч – ново подаване и ново кълване, засичам… откачане. Следващото кълване отново го пропилявам и сменям куката. Но повече кълванета няма. Оправдаха се най-лошите ми очаквания. Рибата изчезна от подхранката.

10,50 ч – оглеждам водата внимателно за слънчеви рибки. Забелязвам един дребосък, подавам му едно вердевасче и го изваждам. Загубвам 10-15 минути да търся костурчета и слънчеви рибки, след което взимам отново щеката.

11,00 ч – напразно. Все едно съм хвърлил в локва вода. И това се нарича стартово кълване. Такова, каквото ни носеше на тренировките средно между 15 и 20 червеноперки през първите 40 минути.

11,10 ч – решавам да сложа лек такъм, за 20 минути успях да излъжа още две слънчеви рибки. Кофти работа.

11,30 ч – към края на първия час имам общо 5 риби и тегло около 200-250 г. Идва треньорът и се опитва да ме успокои, че мнозина все още нямат сефте. А аз слушам отляво и отдясно как съседите периодично ловят „момченца“ (така галено кръстихме амурите и толстолобите).

11,35 ч – кълване. Засичам и опсссссссс – нещо едро има на куката. Изпадам в ужас, аз съм с мачовия топсет, ластик №6, основно влакно 0,12 и повод 0,10 мм. Не бързам с ваденето, зад гърба ми започва да се събира тълпа от зрители.

Лекичко отлепям рибата от хранителното петно, все едно тя вече е изплашила всичко наоколо. Откачвам едно коляно, след малко още едно и оставям рибата на 11 метра. Ластикът е опънат на 5-6 м и до краен предел. Викат съдията да наблюдава ваденето. Рибите са големи и ако някоя от тях напусне сектора, се дисквалифицира. Зад мен вече има 100-ина души.

Забелязвам и редактора от френското списание Declic Perche Nikolas’а Beroud’a, който е подготвил фотоапарата. Минават 10 минути и рибата започва да се уморява и изплува на повърхността. Трябва да я накарам да „глътне въздух“. Най-накрая се показва – това е великолепен бял амур около 3-4 кг. Продължавам да моря рибата, минават вече 20 минути, а аз съм я извадил на повърхността само два пъти. Изведнъж на амура му писна и той реши да отскочи до съседната зона при австриеца отдясно на мен. Напъвам щеката с явното съзнание, че може и да ми скъса… Успявам и точно тогава, когато рибата е вече обърната, се чува познатото фсссссст и поводът се къса. Какво е повод 0.10 мм за риба 4 кг? Тълпата въздиша шумно, но време има.

12,00 ч – обръщам се и виждам Nikolas, който огорчен клати глава. В този момент виждам как на австриеца отдясно му кълве, тълпата хуква към него. За нула време той гребва малко толстолобче, около 2 кг.

12,10 ч – ловя с тежкия такъм, но кълванета няма.

12,20 ч – до края остава един час. Решавам да дохраня. Добавям ситен вердевас в подхранката и подавам десет малки топчици с големината на орех. Това ми носи веднага две риби – една слънчевка и една червеноперка около 100 г.

Междувременно хърватинът отляво вади един амур около 1.200 кг.

12.30 ч – в края на втория час аз имах 7 риби и тегло около 250-350 г. С този грамаж няма да влезем в 20-ицата.

12,50 ч – пристига треньорът. Двама от отбора са в средата, други двама са накрая. Успокои ме, както се казва… Имам две съмнения за кълване, но на куката няма никой.

13,00 ч – половин час преди края решавам да дохраня за последно, добавям в подхранката остатъка от всичкия едър вердевас (около 200 г) и го подавам на малки топки. Оглеждам се за дребни костурчета. Наоколо е тихо, като в танк.

Оглеждам и за уклей, но и него го няма.

13,10 ч – решавам да оползотворя последните минути с тежкия такъм. Подавам шаранския топсет с плувка 1.5 г, основно влакно 0.16 мм и повод 0.12 мм.

13,20 ч – кълване и… нещо едро е. Сега най-важното е да не бързам, от тази риба зависи класирането. Лекичко напъвам рибата, като се старая да я отлепя от дъното. Рибата се вдига на метър и застава в средния слой на водата.

Междувременно зад гърба ми отново се събира тълпата. Разглобявам щеката парче по парче, като оставам на топсет на 7-о коляно. Ластикът е разпънат на 3 м и има още възможности. Това е бял амур, и то доста едър.

13,25 ч – изстрел. Пет минути до края, А РИБАТА Е ОЩЕ ВЪВ ВОДАТА. Чувам зад гърба си гласа на тренера: „Не бързай, има време!“. Добре е, когато можеш да разчиташ на някой зад теб в такива моменти. Амурът се показва на повърхността, гълта въздух и аз започвам да го влача на една страна, като платика. Нима всичко свърши? Поставям кепчето, той се удря в ръба и отново оживява… Но само за миг. Гребвам го, но не бързам да си отдъхна. Точно преди да извадя кепа, той се троши, тъй като не е пригоден за такива риби. Успявам все пак да хвана главата и да издърпам рибата далече от водата с треперещи колене и ръце. До края има 2 минути. Треньорът ме потупва по рамото и ме поздравява. Пускам рибата в живарника и си отдъхвам щастливо, позирайки за фоторепортерите.

13,30 ч – край. Започва тегленето. Моята риба тежи 4166 г. Давам рибата на съдията, тъй като той ме предупреди, че амурът е със скъсани гълтачни зъби и не бива да го пускам във водата. Пускам останалата риба обратно и изведнъж наоколо започват да се суетят и да викат. „Руснакът пусна рибата – дисквалификация.“ Според международните правила рибата се пуска във водата едва след края на тегленето по заповед на съдията. Някой идва и ми казва, че съм трети в сектора. Ушите ми бучат и чувам само „Руснакът пусна рибата – дисквалификация“. Оказа се, че с дисквалификацията са ме поизплашили само, но за в бъдеще ще трябва да бъда по-умен. Най-добри са резултатите на немците, единият от тях извади амур 10 кг. Играл си половин час с него, но го извадил.

Добавете коментар