Републиканския шампион – бързината беше решаваща в Плевен – 2002г

Калин Митранов от старозагорския клуб “Номиком” стана Републикански шампион на турнира в Плевен

За мнозина от прохождащите състезатели това може би е изненада, но за Калин това е трета републиканска титла, да не говорим, че той се класира две години поред за Националния отбор на България.
Задавам му няколко насочващи въпроса и го оставям да говори. Предавам разказа му без редакторска намеса така, както го разказа самият той.

“Всъщност за републиканското нямахме никаква предварителна информация. Имаше някои отбори, които бяха направили по няколко тренировки, ние дойдохме и започнахме от нулата. Обикновено заставам по време на тренировката зад най-добрия (по моите представи) и гледам. В случая обаче лових риба на тренировката. За разлика от повечето състезатели аз бях сигурен, че платиката няма да бъде масовата риба по време на състезанието и така се случи.

Републиканския шампион - бързината беше решаваща в Плевен - 2002г
Републиканския шампион - бързината беше решаваща в Плевен - 2002г

Лових с подхранка SENSAS за червеноперка. Определено смятам, че това беше печелившата тактика. Така, както колите се делят на Мерцедес и всички останали, така е и с подхранките – SENSAS и всички останали. Смешно ми звучи написаното в някои списания, че софийските отбори са се издънили заради липсата на вердевас. Вердевасът беше много важен, но не беше основното на това състезание.

През първия ден се паднах в сектор “В-10”. Както казах, предварително бях заложил на дребната риба. Бях решил за себе си да ловя това, което ми кълве, без да търся тенденциозно платиката. През първия час лових основно уклеи. В началото на втория час обаче ми дойдоха червеноперки. Перките бяха много малки, но все пак пълни с тения и значително по-тежки от уклея. Храната ми работеше перфектно. През цялото време съм ловил на бял червей, тъй като нямах вердевас за кука.
Първото място в сектора не ме изненада особено. Знаех, че ловя добре, от информацията, която ми даваха, предполагах, че ще бъда от 1 до 3-о място.

Втория ден категорично реших да не променям нищо в храната си. По жребий се паднах в същия сектор и това ми даваше известно предимство. Интересното беше, че през втория ден се паднахме заедно с двукратния Републикански шампион Наско Боянов и Божо Папарака, които също бяха първи в секторите през първия ден. Ясно беше, че през този ден решаваща ще бъде бързината. Бяха ми дали и вердевас за кука… Той обаче ме провали, вместо да ме измъкне.

Час и четиридесет минути лових стандартните уклеи и малки червеноперки и тогава рибата ми изчезна. Завъртяха се отвратителни дребни костурчета и попчета по 2 см. Категорично смятам, че храненето с вердевас втория ден беше грешка, ловенето на вердевас – също. През последния час имам хванати 2 костурчета. Същевременно ми казаха, че Папарака и Наско ловят регулярно уклеи, без да спират. Може би през последния час трябваше да потърся платиката на червеи, но…
Доволен съм от себе си, благодарение на бързината през първите два часа, явно съм наваксал.

Истината обаче е, че за мен победители в този турнир са първите трима от индивидуалното класиране. Разликата между нас все пак е много малка – 150 грама са 1-2 риби.

За мен това Републиканско първенство е най-равностойното от години насам. Местата в секторите бяха относително равностойни. А най-важното, нямаше случайни отбори, които да хранят с черпаците до тебе и да хвърлят по 2 кг кускус във водата.

Добавете коментар