Италия Световен клубен шампион в Босна

БЪЛГАРИЯ СЕ КЛАСИРА НА 16-О МЯСТО ОТ 25 ОТБОРА

Италия Световен клубен шампион в Босна[/caption]
За Световното първенство беше определен един приток на река Неретва. Въпросният приток беше изключително интересен за мен, но както стана ясно по-късно, непригоден за състезания. Условията за риболов бяха изключително трудни и съвсем чужди за по-голямата част от състезателите, включително и за българите. Ширината на реката бе около 20 м. Целият бряг бе осеян с красиви водни лилии, дъното на повечето места беше пълно със закачки, а отсрещният бряг обрасъл с шавар и надвиснали над водата дървета. Дълбочината в този приток бе около 5 м, водата бистра, а течението изключително слабо.
Лично мен мястото ме очарова, което обаче не може да се каже за повечето от нашите момчета. Те бяха доста изнервени и съвсем основателно, като се има предвид, че риболовът, противно на всички очаквания беше на болонезе, пръчка, с която почти никой от българския отбор не умее да си служи както трябва.

Тъй като пътят бе доста дълъг, около 800км, пристигнахме на мястото почти в края на подготовката, малко преди старта първия ден. Нашите момчета вече се бяха приготвили. Подхранката бе разбъркана.

По думите им основната риба, която се очакваше да се лови беше скардола(нещо средно между бабушка и каракуда), епизодични шарани, и някакви местни малки рибки(6-10г). Между секторите B и С минаваше един мост, което оформи две вътрешни тапи.

Ден първи

Още от тренировката се е изясни, че най-силните места са първите няколко номера от сектор А. Те сякаш участваха в друго състезание. Българите единия ден бяха тренирали на това място и казаха, че е било истинско клане на риби. От нашите в този ден в сектор А ловеше Мариян Димитров, който за съжаление бе едва № 19 в сектора. След старта на тежката подхранка по-голямата част от зрителите се струпаха зад първите пет номера, тъй като там бе истинска сеч. През по-голямата част от времето основната борба беше между португалеца и унгареца. В крайна сметка унгарецът извади един бонус(шаран) и стана пръв в сектора с 14.510г, следван от португалеца с 12.220г, словенеца 11.940, четвърти остана шведа с 3.890г. Мариян Димитров се класира 14-ти с 90г. Всичките риби се ловяха на местата от 1 до 6. Там бяха и килограмите. №7 в сектора беше със 700г.

Очакваше се борбата за първите места да бъде между сърбите, италианците, англичаните и унгарците. И четирите отбора разполагаха с щабове от по 15-25 души, които наблюдаваха риболова, анализираха и след това даваха компетентно мнение.

Жребият бе нещо изключително важно в това състезание, и само правилната тактика донякъде елиминираше лошия жребий.
В сектор Б ситуацията не беше кой знае колко по-различна. Рибата беше концентрирана между 12 и 18 място, но определено беше по-малко от колкото в сектор А. Първи с 2.700г стана сърбинът, следван от германеца с 2.430, трети остана монтенегро1.070, а четвърти словенецът с 840г. От българите в този сектор беше Юли Цирка, който опита да направи всичко възможно, но остана 22-ри с 1 рибка, под десет грама. През първия ден в този сектор имаше и двама души капо. От известните имена в сектора беше Жанлуиджи Сорти, който също като Юли Цирка хвана една риба, но скардола, която го изкара на 6-то място в сектора.

Междувременно точно между секторите Б и С, където минаваше моста, бяха струпани няколко кафенета, където продаваха студени бири, въртяха се шишове с агнешко. Имаше и една сергия, на която продаваха няколко вида плувки и влакна, основно на SENSAS.

Тапата на сектор С беше доста отдалечена от моста и това и даваше предимство да се лови на спокойствие. Първи в сектора се класира сърбинът с 3.460, втори остана тапата от монтенегро с 1.960г, трети босненецът с 1.540 и четвърти португалецът с 1.360г. В сектора от българите беше Мишел Димитров, който се класира 15-ти с 800г риба. В този сектор се падна Атила Наги, един от много добрите унгарски риболовци. Именно в този сектор беше издънката на италианците, едва 16 място, независимо, че зад него имаше поне пет души съветници. Мястото му беше изключително трудно за риболов.
Сърбинът демонстрира уникално подаване с болонезето, като замяташе отдолу. Това му позволяваше да подаде перфектно стръвта именно там където трябва, независимо от надвисналите дървета.

В сектор D унгарецът заби първи с 4.560г, следван от италианеца с 2.490, австриецът остана трети с 2.070, а четвърти – ирландеца с 1.470г. Голямата изненада за всички бе представянето на Мартин Георгиев от българския отбор, който се класира шести в сектора. Освен дребните риби, които ловяха повечето състезатели, Марти извади три едри скардоли и това го дръпна напред. Като страничен наблюдател смятам, че Мартин се представи и най-добре от целият отбор. Лови спокойно, не беше напрегнат, или поне не му личеше, независимо, че за първи път в живота си лови с болонезе. Англичаните направиха тотална издънка в тоя сектор като се класираха 23-ти.

В сектор Е обаче легендарният Роберто Трабуко изтегли тапа и това даде на италианците голяма преднина. Както и се очакваше, Трабуко за пореден път оправда своето име на Световен шампион и стана първи в сектора с 2.020г, като лови само едри риби. Навалицата зад него беше плътна и постоянна през трите часа. От дясната му страна има едни надвиснали дървета които образуваха едно леко обратно течение. Това фиксираше плувката му на едно място. Роберто изчакваше няколко минути и ако няма кълване придърпваше плувката да слезе от шкарпа, където неминуемо следваше кълване. През първия ден Трабуко хранеше основно с бели червеи, като за трите часа подаде едва няколко топки рехава храна. В резултат извади 5 едри скардоли и няколко ситни риби. Втори в сектора остана сърбинът, трети двукратният световен шампион унгареца Валтер Томаш, а четвърти французина. В този сектор от българския тим участваше Краси Върхара, който се класира 17-ти в сектора и за негово нещастие ловеше точно до Валтер. Нещастията на Върхара нямаха край. Валтер му ръмжеше, понеже Върхи му изтичаше в сектора, имаше закачки по дъното, а това че ловеше за първи път с болонезе му беше “бонус”.

Добавете коментар