Клубното световно в Босна – 2007

Световното клубно първенство по спортен риболов се проведе тази година на Хутово блато в Босна

Естествено, като на всяко световно първенство, проблемите бяха неделима част от нашия отбор. Всичко започна да се върши в последния момент, затова и визите закъсняха. Въпреки това и тази година пари за състезанието се намериха, естествено не от Федерацията. Основните средства бяха от боса на фирма Видракс – Ганди, от телевизия Булсатком, Ивайло Христов от Майсторски риболов и представителя на SENSAS. Българският отбор тръгна с един бус и една лека кола, но поради закъснението на визите пристигна в Босна едва за тренировката в сряда. Нашата група, в която бяхме Боги Доктора, Калоян Белополски, Ивайло Христов и моя милост пристигна в събота рано сутринта. Пътят до Боста е невероятен, минава се покрай няколко огромни езера и реки, едната от които е небезизвестната Дрина. Не на последно място правеха впечатление и надупчените от войната къщи, някои от които сринати до основи.Още с пристигането си взехме акредитациите от пресцентъра в Хутово Блато и се отправихме към мястото.

За Световното първенство беше определен един приток на река Неретва. Въпросният приток беше изключително интересен за мен, но както стана ясно по-късно, непригоден за състезания. Условията за риболов бяха изключително трудни и съвсем чужди за по-голямата част от състезателите, включително и за българите. Ширината на реката бе около 20 м. Целият бряг бе осеян с красиви водни лилии, дъното на повечето места беше пълно със закачки, а отсрещният бряг обрасъл с шавар и надвиснали над водата дървета. Дълбочината в този приток бе около 5 м, водата бистра, а течението изключително слабо.
Лично мен мястото ме очарова, което обаче не може да се каже за повечето от нашите момчета. Те бяха доста изнервени и съвсем основателно, като се има предвид, че риболовът, противно на всички очаквания беше на болонезе, пръчка, с която почти никой от българския отбор не умее да си служи както трябва.

Тъй като пътят бе доста дълъг, около 800км, пристигнахме на мястото почти в края на подготовката, малко преди старта първия ден. Нашите момчета вече се бяха приготвили. Подхранката бе разбъркана.

По думите им основната риба, която се очакваше да се лови беше скардола(нещо средно между бабушка и каракуда), епизодични шарани, и някакви местни малки рибки(6-10г). Между секторите B и С минаваше един мост, което оформи две вътрешни тапи.

Ден първи

Още от тренировката се е изясни, че най-силните места са първите няколко номера от сектор А. Те сякаш участваха в друго състезание. Българите единия ден бяха тренирали на това място и казаха, че е било истинско клане на риби. От нашите в този ден в сектор А ловеше Мариян Димитров, който за съжаление бе едва № 19 в сектора. След старта на тежката подхранка по-голямата част от зрителите се струпаха зад първите пет номера, тъй като там бе истинска сеч.

През по-голямата част от времето основната борба беше между португалеца и унгареца. В крайна сметка унгарецът извади един бонус(шаран) и стана пръв в сектора с 14.510г, следван от португалеца с 12.220г, словенеца 11.940, четвърти остана шведа с 3.890г. Мариян Димитров се класира 14-ти с 90г. Всичките риби се ловяха на местата от 1 до 6. Там бяха и килограмите. №7 в сектора беше със 700г.

Очакваше се борбата за първите места да бъде между сърбите, италианците, англичаните и унгарците. И четирите отбора разполагаха с щабове от по 15-25 души, които наблюдаваха риболова, анализираха и след това даваха компетентно мнение.
Жребият бе нещо изключително важно в това състезание, и само правилната тактика донякъде елиминираше лошия жребий.
В сектор Б ситуацията не беше кой знае колко по-различна. Рибата беше концентрирана между 12 и 18 място, но определено беше по-малко от колкото в сектор А. Първи с 2.700г стана сърбинът, следван от германеца с 2.430, трети остана монтенегро1.070, а четвърти словенецът с 840г. От българите в този сектор беше Юли Цирка, който опита да направи всичко възможно, но остана 22-ри с 1 рибка, под десет грама. През първия ден в този сектор имаше и двама души капо. От известните имена в сектора беше Жанлуиджи Сорти, който също като Юли Цирка хвана една риба, но скардола, която го изкара на 6-то място в сектора.

Междувременно точно между секторите Б и С, където минаваше моста, бяха струпани няколко кафенета, където продаваха студени бири, въртяха се шишове с агнешко. Имаше и една сергия, на която продаваха няколко вида плувки и влакна, основно на SENSAS.

Тапата на сектор С беше доста отдалечена от моста и това и даваше предимство да се лови на спокойствие. Първи в сектора се класира сърбинът с 3.460, втори остана тапата от монтенегро с 1.960г, трети босненецът с 1.540 и четвърти португалецът с 1.360г. В сектора от българите беше Мишел Димитров, който се класира 15-ти с 800г риба. В този сектор се падна Атила Наги, един от много добрите унгарски риболовци. Именно в този сектор беше издънката на италианците, едва 16 място, независимо, че зад него имаше поне пет души съветници. Мястото му беше изключително трудно за риболов.
Сърбинът демонстрира уникално подаване с болонезето, като замяташе отдолу. Това му позволяваше да подаде перфектно стръвта именно там където трябва, независимо от надвисналите дървета.

В сектор D унгарецът заби първи с 4.560г, следван от италианеца с 2.490, австриецът остана трети с 2.070, а четвърти – ирландеца с 1.470г. Голямата изненада за всички бе представянето на Мартин Георгиев от българския отбор, който се класира шести в сектора. Освен дребните риби, които ловяха повечето състезатели, Марти извади три едри скардоли и това го дръпна напред. Като страничен наблюдател смятам, че Мартин се представи и най-добре от целият отбор. Лови спокойно, не беше напрегнат, или поне не му личеше, независимо, че за първи път в живота си лови с болонезе. Англичаните направиха тотална издънка в тоя сектор като се класираха 23-ти.

В сектор Е обаче легендарният Роберто Трабуко изтегли тапа и това даде на италианците голяма преднина. Както и се очакваше, Трабуко за пореден път оправда своето име на Световен шампион и стана първи в сектора с 2.020г, като лови само едри риби. Навалицата зад него беше плътна и постоянна през трите часа. От дясната му страна има едни надвиснали дървета които образуваха едно леко обратно течение. Това фиксираше плувката му на едно място. Роберто изчакваше няколко минути и ако няма кълване придърпваше плувката да слезе от шкарпа, където неминуемо следваше кълване. През първия ден Трабуко хранеше основно с бели червеи, като за трите часа подаде едва няколко топки рехава храна. В резултат извади 5 едри скардоли и няколко ситни риби. Втори в сектора остана сърбинът, трети двукратният световен шампион унгареца Валтер Томаш, а четвърти французина. В този сектор от българския тим участваше Краси Върхара, който се класира 17-ти в сектора и за негово нещастие ловеше точно до Валтер. Нещастията на Върхара нямаха край. Валтер му ръмжеше, понеже Върхи му изтичаше в сектора, имаше закачки по дъното, а това че ловеше за първи път с болонезе му беше “бонус”.

Анализ
И така първият състезателен ден приключи. Буквално половин час по-късно временното класиране беше готово.
1. Унгария
2. Сърбия
3. Италия
4. Португалия
5. Германия
6 Франция
13. Англия
17. България

Какво всъщност се изясни след края на първия ден? Основното преимущество беше жребият. При добър жребий се избиваше. Линиите за болонезе бяха изключително интересни.Ловеше се с плувки от 3-4 до 10г. Основното отежнение на всички, които бяха в час, беше подвижна оливета с няколко дропера. Интересното беше, че дори на линиите с 10 г плувка дроперите бяха №8. Именно това позволяваше на сърбите и италианците да подават без да правят оплитания, както нашите състезатели.

Другото нещо, което направи впечатление е, че риболовът на едър вердевас няма никакъв смисъл. Най-добрата комбинация бе два-три бели червея на кука № 14-10. Италианците и през двата дви бъркаха различна по цвят и съдържание подхранка за различните сектори. Интересното беше, че дори и ситните риби кълвяха на едри бели червеи.

Българския Национален отбор за пореден път се убеди, че имаме проблем с отсяването на едрата от дребната риба. Липсваха ни бонусите, за да се класираме малко по-добре. Неумението да ловим с болонезе и ученето ни по време на световното даде своите резултати. Освен това имаше хора, които нямаха нито едно болонезе, за разлика от другите състезатели, които имаха поне по 3-4. Нашата група донесохме няколко пръчки, които бяха оборудвани за втория ден.
Видя се, че най-успешно работят две тактики на подхранване. Тежка подхранка и регулярно дохранване с храна и бял червей с прашката или тежка подхранка и регулярно подаване на лепени червеи с камъни.

Едрите риби трябваше да се ловят първите 40 минути. След това се ловяха дребосъците и през третия час се разчиташе основно на бонуси.

Ден втори

Още при тегленето на жребия стана ясно, че и втория ден няма да е по-различен за нашите момчета от първия. Жребият ни беше отново отвратителен. Рибите си стояха все така групирани.

В сектор А обаче първи стана тапата германец с 8.970г, втори англичанинът с 6.500, трети португалецът с 6.090 и четвърти шведът с 5.080. Мартин Георгиев се класира 9-ти с 420г, като би и двамата състезатели от двете му страни, основно със ситна риба.

Впечатление направи представянето на англичанина, който очевидно беше заложил на едра риба, защото заби три шарана по 2 кг. Интересна тактика предприе французинът, който беше на изключително куцо място. От първата минута той започна да лови едни малки гупи по 3-4 г с пръчка 1.5м между самите лилии. Всеизвестно е, че французите са богове на този риболов и в края на класирането се оказа, че французина е взел максимума от своето място с 370г. От ляво на него имаше капо, а от дясно 0.20г.

В сектор Б сърбина Горан направи истинско показно. Още по време на подготовката, докато мереше дълбочината, той закачи една скардола около 300 г. Очакваше се интересен риболов и Горан го доказа. Стана първи с 4.460г, а вторият е хърватин едва с 1.510, трети ирландец с 1390 и четвърти австриец с 1.220г. Роберто Трабука остана шести в сектора, като направи дори невъзможното. Мястото му беше изключително куцо, но независимо от това той лови дори морски кефали, риба, която я има в реката, но никой не беше хващал. Стю Конрой се издъни с 18 място, както и първия ден. При разговора ми с него винаги усмихнатият англичанин коментира, че е малко кофти да пропътуват 3000 км, а организаторите да не си направят труда да пуснат малко повече риба. От българите Мариян Димитров изтегли тапа, възможно най-лошото място, тъй като беше най-близо до моста, по който постоянно минаваха хора и коли. Успя да хване една рибка 10г и се класира 23-ти. До последно Мариян настояваше с надеждата да излъже поне една едра риба.

В сектор С англичанинът закова 6.670г, следван от сърбина с 3.100, унгареца и италинеца. На пето място в сектора се класира Мишел Димитров от България. Мишката успя да извади една скардола около килограм и един шаран му скъса. Представянето му през този ден беше изключително добро. Италианецът през третия час лови с телескоп без водачи – 9м. Изобщо, това беше отборна тактика на италианците и двата дни третия час в сектор С и D ловяха с телескопи без водачи, основно ситни риби, но на всяко подаване. Англичанинът закова един амур над 5 кг, който успя да извади буквално за броени минути пред очите на смаяните зрители.

В сектор D с няколко шарана стана първи босненецът като закова 6.730г, втори словенецът, трети румънецът и четвърти италианецът. В този сектор от българите беше Юли Цирка, който се класира 12 –ти в сектора. Като цяло и тук рибата беше на места от 10 до 12 място.

Краси Върхара
Не съм доволен от себе си, но не знам как можех да се представя по-добре. Жребият е важен, но само донякъде. И двата дни бия всички състезатели, които са ми от лявата страна, но тези от дясно….Вторият ден имах една едра изпусната риба, ако я бях извадил, щеше да е различно. А и за първи път в живота си лових на болонезе.

Юли Цирка
Това беше лош водоем с коренно различни условия от тези, на които сме свикнали. Най-големият ни проблем беше жребият, иначе като цяло не сме лоши риболовци. Като цяло смятам, че се представихме нормално. Нямахме щаб, зад нас нямаше никой, нямахме никаква информация…

Мартин Георгиев
Интересно състезание. Рибата беше на места. За първи път лових с болонезе, но се представих добре, доволен съм. Имахме време да тренираме само три дни, заради закъснението на визите. Такъмите ни не бяха правилни, но това го разбрахме по-късно. Трябваше различна тактика за всяко място и индивидуален подход. Липсва ни ориентация.

Мишел Димитров
Труден риболов. За първи път лових с болонезе на дълбочина 5м. Беше зарибено с благородни шарани, които бяха стресирани и кълвяха плахо и на места. Втория ден успях да извадя един бонус и един шаран ми се откачи. Пред мен беше гора от скъсани плувки от предния ден. Именно бонуси решаваха изхода от състезанието.

Мариян Димитров
Куц жребий. И двата дни беше кошмарно. Но човек не може да си избяга от късмета. Иначе с болонезе ловя от дълги години, нямам проблеми нито с линията, нито с точното замятане. Просто и двата дни се паднах на куци места. Ако жребият беше по-различен, и класирането ни щеше да е друго. Имаме още много да учим.

Крайно класиране

1. Italy––––––––– 62,5–––-12.040
2. Serbia––––––––- 71––––18.180
3. Hungary–––––––– 80––––-25.821
4. Bosnia&Herzegovina––– 87,5 –––- 14.670
5. Portugal–––––––– 88––––-24.520
6. England–––––––– 95–––––21.020
7. Czech Republic––––- 109,5––––-7.450
8. Germany––––––– 110,5––––16.290
9. Romania––––––– 116–––––7.820
10. Austrija––––––– 118,5––––7.970
11. Slovenija––––––– 119––––-22.080
12. France–––––––- 123,5––––-6.110
13. Montenegro–––––- 124–––––7.340
14. Switzerland–––––– 132,5––––7.490
15. Croatia–––––––- 138––––-6,030
16. Bulgary––––––– 141, 5–––-5.811
17. Ireland–––––––- 153––––-6.060
18. Sweden––––––– 153,5–––-12.361
19. Luxemburg–––––– 162––––-5.360
20. Macedonia–––––– 168,5––––4.292
21. San Marino–––––– 169,5––––3.800
22. Slovakia––––––– 173,5––––5.720
23. Belgium–––––––- 178––––-4.070
24. Netherland––––––- 182–––––5.380
25. Spain–––––––– 193–––––3.431

Коментар на редактора:
Основният ни проблем според мен е липсата на щаб. Повечето отбори идват с хора, които много добре знаят за какво става дума. Във всеки сектор има по няколко души, които стоят зад определени състезатели и наблюдават кой как лови.
Всички отбори, които имат щабове, знаят буквално всяко място. Каква риба излиза първия, втория и третия час. Състезателите на практика са само оръдие. Те изпълняват безприкословно наставленията на щаба, без да умуват и разсъждават. Доверяват им се и затова печелят. Дори изявени имена като Гицата, Трабуко и др се вслушват в наставленията на хората от щаба, защото имат обобщената информация.

За съжаление, българският отбор се представи изключително слабо. 16-тото място не си струва по никакъв начин вложените средства в това състезание от страната на спонсорите. Според мен е недопустимо на световни състезания да ходят участници, които никога през живота си не са ловили на болонезе например. Подобен случай имаше и на Световното в Словакия, когато наши състезатели по време на тренировките се учеха да ловят с близалка. Тук изобщо не става дума за хората, които бяха в Босна, които и да бяха на тяхно място нямаше да се представят по-добре.

Провалът на Белгия

Ян Ван Шендъл: Останах впечатлен от начина, по който боравеше с болонезето Гицата от сръбския отбор. Факт е, че при нас този риболов не се практикува. Нашите състезатели дори нямат собствени болонезе и бяхме взели назаем. Това определено не са нашите риби. Ако риболовът беше на бабушки и платики ситуацията щеше да е различна. Освен това при нас е забранено храненето да червеи с прашка. Ние тук се учихме да храним с прашка. Но толкова можаха момчетата, това направиха.

Провалът на Англия

Марк Ади:
Знаехме предварително, че риболовът ще е на болонезе и затова 4 седмици тренирахме тази дисциплина на река Северн в Англия. Още след първите тренировки разбрахме, че всичко зависи от жребия и разковничето ще са едрите риби. Затова и заложихме на такава тактика – едри риби. В храната ни имаше царевица, подавахме по 12 топки на щеката и 8 на болонезето. Първия ден жребият ни беше наистина отвратителен и това си пролича от класирането. През втория ден ситуацията се промени. Имахме добър жребий и затова избихме. Всички наши състезатели, с изключение на Стю Конрой, който отново се падна на куцо място, хванаха шарани и бяха в челната тройка в секторите. Категорично, проблемът не беше в дисциплината болонезе, а във водоема.

Добавете коментар