Ливия Хайду – най-добра сред жените

Тя успя да извади 36 либри шаран на щека, тя е световен шампион за жени

Настоящият световен шампион за жени, 30-годишната Ливиа Хайду от Унгария е последната жена-риболовец от висока класа, която влезе в списъка на участниците в риболовния фестивал в Ивсхам, на река Уорикшир Ейвън.

Ливия, която лови риба от шестгодишна, е научила занаята от своя баща, Ференц Хайду, който е участвал в състезания на р. Дунав, близко до семейната къща. За първи път Ливия участва в риболовен турнир, когато е едва на 11 г. като общото тегло се сформирало от речен дребосък. Но скоро след това тя вече борави отлично с телескоп без водачи и започва да печели тричасови мачове с дребосък с общо тегло между 10 и 12 кг.

Ливия Хайду - най-добра сред жените
Ливия Хайду - най-добра сред жените

През 1995 г., когато е на 19, тя бе избрана за първи път да представлява своята страна и оттогава стана виртуалното постоянно присъствие в отбора като за десет години пропусна само два шампионата. Това е невероятен подвиг, като се има предвид, че всяка година, за да влезе в отбора тя трябваше да се състезава в квалификационни мачове срещу най-добрите жени-риболовци в нейната страна.

Спонсорирана от Milo, Rameau, Rive, Drennan и Perfect, Ливия работи като автор на статии и фотограф във френското риболовно списание Declic Peche, чийто собственик и редактор е нейният партньор Никола Беру. Работата й е свързана с пътувания до много европейски държави и обучение от много международни топ риболовци като италианската легенда в мачовия риболов Мило Колумбо и холандският ас Ян Ван Шендел . В резултат тя не само доби широки риболовни познания, но и разви широка мрежа от познанства контакти, които са жизнено важни в доста критичния свят на висшия пилотаж на мачовия риболов.

Ливия харесва повечето стилове в риболова, включително на щека, болонезе и ваглер, а освен това обича да лови златисти платики в бавни води с червен червей и на вердевас. Тя е добре позната във Франция и Унгария като специалист по вадене на големи риби с щека и като казваме големи, имаме предвид НАИСТИНА големи риби! Тя успя да хване няколко шарана над 30 либри и множетво от 20 до 30 либри. Най-доброто й постижение на щека беше риба 36 либри и затова не е за чудене, че на последното световно за жени в Хърватска тя спечели световната купа за жени в индивидуалното класиране с бял амур от 6 и 6,5 кг. Тя се надява да запази короната и тази година.

Постиженията на Ливия

-Световен шампионат индивидуално за жени 2005
-Два пъти бронзов медалист като част от състава на унгарския отбор
-Индивидуален шампион на Унгария 2004 (плюс множество сребърни и бронзови медали)
-6 пъти шампион на клуба в Будапеща
-11 пъти индивидуален шампион на Будапеща

КАК ЛИВИЯ СПЕЧЕЛИ СВЕТОВНОТО ЗА ЖЕНИ ПРЕЗ 2005г

Интервю на английското списание Matchfishing

Match Fishing (MF) Да се спечели световната титла не е въпрос на късмет. Бихте ли казали как се готвихте за събитието през миналата година?
Ливия: Мачът се състоя на езерото Ярун в Загреб, Хърватска. Дълбочината варираше от 3 до 4,5 метра, а водата беше чиста, но с много бурени. Имаше основно бабушка, платика, слънчевка, бял амур, сом, речен кефал, уклей.
РЕШИХ ДА ТРЕНИРАМ САМО С БЯЛ АМУР, ЗАЩОТО ГО ИМАШЕ ПОЧТИ ВЪВ ВСЕКИ УЧАСТЪК. Първо събрах възможно най-много информация от риболовци, които вече бяха ловували там. Jan Van Schendel доста ми помогна, понеже вече беше постигнал добри резултати с неговия клуб в Загреб. Партньорът ми Никола Беру също беше гледал няколко световни шампионата, така че знаеше как се лови! Тъй като знам, че белият амур се мори дълго, тренирах във Франция на естествени езера с голям шаран,. Важното е да го държиш в тясно пространство, защото на световното нямаш много място и ако рибата излезе извън твоя сектор, я дисквалифицират.
MF:Как тренирахте на самото място?
Ливия: В началото на седмицата бяхме изненадани от доста бабушки, хванахме дори и сомове. Бях решила понеделник и вторник да тренирам с тях, защото ми казаха, че големите риби се хващали по-късно през седмицата. Във вторник следобяд хванах 8 килограмa бабушка, но от сряда сутринта реших да тренирам само на бял амур, защото ги имаше почти във всеки участък. Трябваше да хвана възможно най-много, за да мога да реша каква линия, ластик и модел кука да използвам, а и да видя каква стръв ще е най-добрата за тези големи риби.
MF. Какви изводи си извадихте след тази едноседмична тренировка?
Ливия: Много изводи! Първо на първо разбрах, че линията не трябва да е чак толкова здрава. Използвах повод 0,16 мм, докато някои състезателки използваха 0,20мм и дори 0,22мм, но така и не извадиха риба. Аз мисля, че повечето изпусната риба просто не беше добре закачена и за да избегна този проблем, реших да ловувам на един инч от дъното с голям грозд кастери и червени червеи.
Знаех, че по този начин ще хвана малко платики, но за мен това беше единствения начин да закача бяла амур за устата. За да задържа рибата в моята зона, използвах 2,2 м от ластик 1,8 мм. Доста от състезателките правеха грешката да използват по-дълги ластици, или, още по-лошо – кухи ластици, но те са прекалено меки и с тях не е възможно да се контролира тази луда риба!
За дънна захранка използвах кастери, малко царевични зърна и малко червен червей. Още в началото хвърлих 15 големи топки, а по време на мача след това дозахранвах с топки земя с пълнеж от кастери и червен червей.
MF: Какъв беше подходът Ви в първия ден на мача?
Ливия: Изтеглих номер 2, в сектор А, което доста ме притесни. По време на тренировките бях установила, че белият амур започва от номер 5. И за да стане черното още по-черно, едни хърватски приятели ми казаха, че и платиката и бабушката в района не били много! Започнах на слайдер, но имаше доста подводна растителност, която пречеше. На номер 3 едно хърватско момиче почна редовно да вади бабушка на щека и това ме накара след има-няма 20-25 минути да променя плана си и да хвана щеката.
Почнах с моя монтаж за бабушка, но кълвеше доста вяло. Понеже момичетата и от двете ми страни хващаха бабушки, а аз – не, реших, че явно в участъка пред мен има бял амур и аз реших да се пробвам. Хванах първия след един час. Веднага усетих, че е доста голям и реших да не бързам. Белият амур се бори различно от шарана – колкото повече го притискате, толкова повече се бори. Отне ми 25 минути, за да го извадя. Веднага след това подхраних с 5 пълни къп-а с червен червей и кастери. 10 минути по-късно изпуснах една по-малка риба, но закачих третата един час преди края. Отново реших да не бързам, но тази риба беше наистина доста силна! След 30 минути още се бореше силно и се беше заклещила в голяма туфа подводна растителност. Опитах се да я измъкна оттам, но неуспешно. Оставих линията леко хлабава и след 2 или 3 дълги минути най-накрая успях да я издърпам! Извадих я 15 минути преди края и разбрах, че с тези две риби с тегло 6 кг и 6,5 кг. , или общо 12,720 кг., бих могла да спечеля първото място в сектора.
MF: Какво стана на втория ден? Променихте ли нещо в подхода?
Ливия: За щастие, бях в сектор Е, на номер 7,където в този ден имаше доста бял амур. Но най-големият проблем ми беше, че италианското момиче Франка Талиафери, която предишния ден беше спечелила секцията си, беше в края на сектора. Освен това валеше силно, а никога не се знае какво може да направи промяната във времето. Страховете ми се оказаха правилни, защото след час и половина единствено Франка беше хванала голям бял амур. А предишния ден, по същото време на мача, вече имаше поне 20 извадени. Въпреки това аз се придържах към стратегията си на захранване, защото по време на тренировките винаги хващах бял амур с нея. На два пъти кълвеше, което ми вдъхна повече увереност и точно час преди краяуспях да закача бял амур. Знаех, че трябва да съм много внимателна с него, защото можеше да се окаже единственият. За да увеличат още повече напрежението, двама рефери на мача стояха от двете ми страни, за да наблюдават дали рибата няма да излезе извън сектора. Извадих я 15 минути преди края на мача, но знаех, че вече нямам време за друга.
Италианката беше добавила към шарана бабушка и две други малки рибки, затова на самия финал се концентрирах над това да извадя бабушка или слънчевка на по-лек монтаж. Накрая, с 6,5 кг (белият амур беше 5 кг), успях да бия Франка само с 250 гр и се оказа, че тази дребна риба е била направо жизнено важна. Това показва колко е важно на такива събития да се вземат правилни решения и да се адаптираш бързо към всяка ситуация!
MF: Какви чувства изпитвахте след като спечелихте титлата?
Ливия: Бях много горда, разбира се! За първи път унгарка печели и това беше в резултат на многогодишна упорита работа и много тренировки. А и това беше моя начин да кажа благодаря на всички хора, които ми помагаха през годините. Баща ми и Никола са първите в списъка, разбира се, но искам да спомена и всички страхотни шампиони, които ми помагаха и поддържаха. И специални и горещи благодарности за Milo Columbo! Той е мой спонсор още от началото и е човек, който наистина обожавам и като рибар и като истински джентълмен.

Добавете коментар