Как Дарън Кокс изгуби шампионата на Preston Innovations

Новокоронованият шампион на Kamasan British Open Дарън Кокс ни води на мач от втория кръг на шампионата на Preston Innovations, където трябва да работи яко за резултата. Както вече описах, завърших с победа първия кръг (рунд) “За време” от шампионата на Обединеното кралство, като смених тактиката, буквално в последния момент, което едвам ме извади от кофти ситуация с много лош сектор.

Вторият кръг беше в Wooodlands Fishery в Carltoon Miniott близо до Thirsk. Не бях идвал да тренирам тук преди и бях направо очарован от мястото. Робин и екипът му са направили модел на риболовна зона, която не само е подходяща за състезателен риболов, но би допаднала и на риболовците-любители.

Как Дарън Кокс изгуби шампионата на Preston Innovations
Как Дарън Кокс изгуби шампионата на Preston Innovations

Tarmac drives, добре зареденият магазин за риболовни принадлежности, страхотното кафене и купищата от разположени с мисъл езера, пълни с риба, правят, а и ще правят много години занапред Woodlands един от най-добрите северни риболовни райони.

Как трябваше да подходя към проблема за да хвана шаран и да спечеля сектора?

Преди да дойда на място се свързах с двама приятели, които познаваха района изключително добре и за които знаех, че ще ми дадат ясен, без сложни обяснения съвет, който би ми помогнал да формулирам плана си за мача.
Джон Алертън и Дарел Тейлър ми съобщиха по телефона стратегически важните неща, така че, на практика можех да си представя какво да правя за да спечеля секцията. Надявам се скоро да мога да отвърна на тяхната любезност и да им върна услугата.

Първата ми задача след пристигането беше да обиколя всички езера, които щяха да бъдат използвани за мача и да добия ясна представа за нещата, които трябваше да имам предвид по време на мача.

Водоемите, които щяха да бъдат използвани в този ден бяха Partridge и Skylark – двата големи правоъгълни вира и Mallard, Swallow и Dragonfly – по-стари и по-малки езера с островчета. Където и да обиколих, народът хващаше риба, но забелязах и още едно нещо – добрите рибари се опитваха да хванат риба на езерцата с островчетата, но затова пък им досаждаха разни дребни скимери, златоперки и бабушки – как ли щях да се оправям с този проблем като за да спечеля секцията трябваше непременно да хвана шаран?

Не най-добрият жребий

Всички искаха да им се падне да бъдат на големите езера защото там нямаше да си блъскаш главата как да се оправяш с плитчините, а ще си играеш картите с големите тежести. Като гледах как вървят нещата щеше да бъде страхотно да съм на Partridge или на Skylark, но този път изтеглих място, където хич не ми се щеше да бъда – място 6 на Mallard, кофти място.

Въпреки това секторът си го биваше. В нго бяха Mark Harper, миналогодишният шампион на Обединеното кралство, верният на принципите си Mark Lucas, Simon Wheeler, а на “шефския” ъглов сектор и в пълна форма – Jamie Masson. И това не са всички.

Отне ми доста време да измисля как ще се оправям с онези проблемни риби и с какво да захранвам на езерата, които ми се паднаха. Реших, че единственият начин е да използвам четвърт инчови парченца месо, които да хвърлям пестеливо, но редовно с помощта на Kinder къпинг кита. Смятах, че това е единственият начин да ги избягна, особено ако другите рибари захранваха прекалено.

Секторът ми беше на 18 метра от острова и тука влязоха в употреба допълнителни колена за моята Garbolino Super League и в дни като тези наистина можеш реално да оцениш какво е да имаш хубава дълга щека. От опит знам, че ако успея да стигна острова с щеката, то това ще се окаже най-продуктивната част на водоема защото обикновено шаранът «държи фронта» в плитчините отсреща. Знаех си, че това ще бъде дълъг, тежък и уморителен ден!

Приготвяне на такъмите
Правя си три монтажа за 18 метровата линия, опъната към острова, два 4 х 12 идентични монтажа “на дъно” и един 4 х10 за плитчините или над «мишите дупки» . Всеки монтаж включваше влакно 0.16 мм MAP Carptek и 16-ца кукичка Mustad Stillwater Rower ( ако са достатъчно добри заради това, че и трите пъти на Световния шампионат бяха достатъчно добри за мен).

Добре, де, сега сериозно, това са най-добрите куки за шаран, които някога съм използвал при щеков риболов. На всички монтажи наредих сачми на 6 инча от кукичката защото мисля, че това е подредбата, на която най-много кълве и рибата се самозасича. Това е важно когато замятате с месо на 18 метра защото се работи повече във водата отколкото в слагане на нова стръв.

Нещо друго, което трябва да правя е да вдигам и спускам монтажа постоянно понеже мисля че шаранът ще поеме и изяде носещата се по водата захранка. Това вдигане и спускане симулира плуваща захранка и несъмнено ви дава повече кълване, а хвърлената насипна захранка сформира нещо като «зона на поражение» малко над дъното и около кукичката със стръвта, като междувременно не й позволява да се вдигне много на високо.

Всеки топ кит има къпинг кит (Kinder pot), закачен за него, който ще използвам всеки път когато издърпвам на брега.
Моментално след като дадоха сигнала за замятане аз захраних избрания участък около острова с около 20 кубчета месо, на около метър от отсрещния бряг с тенденция да стигна до “мишите дупки” към края на мача. Не исках да захранвам много-много още в самото начало защото смятам, че е по-добре да изграждам ловния участък бавно, отколкото да го наблъскам с храна! Освен това заредих и по-къстата щека с тестото с около 10 малки топчета тесто. Надявам се на някои по-големи рибоци да им хареса.

Слагам месото в къпинга и след това плюя и размесвам за да може парченцата да се залепят за стените. Веднага се появи риба и аз хванах една още в първите пет минути. Всеки път като издърпвах слагах по 7-8 парчета месо, кълвеше добре, а и имаше и много почуквания (лайнери), но което е най-важното, имаше много малко дребна риба. За щастие, планът ми за захранване вече даваше резултати.

През първия час вече бях хванал 9 шарана между 12 унции и 2 либри всеки. Рибите идваха на по две, на по три, а после – нищо. Според мен рибата се оттегляше докато дойде нова от тези, които плуваха по цял ден в плитчините около островчето в търсене храна. Важно беше, дори и да спре да кълве, да издърпвам и захранвам с къпинг кита много редовно.

Снимката, на която плюя
Съвсем инцидентно открих страхотен начин да закрепвам малко на брой кубчета месо в къпинг кита за да ги задържа при ветровити условия. Сложете месото в къпинга и след това плюйте и размесете за да може парченцата да се залепят за стените а не да се разсипят. Можех направо с точност да кажа кога точно ще ударя риба защото виждах движение във водата, понякога само лайнер точно преди да клъвне. Без принципно да кълве много-много аз разчитах само на тази бърза риба – хващах, приготвях захранка за идването следващия «пасаж» и така.

След около два часа и половина нещата вървяха наистина добре и направо си мислех, че печеля секцията с 30 lb. И тогава изведнъж кълвенето намаля и вятърът утихна. Вятърът беше истинска досада и ми пречеше да представя монтажа по правилния начин, но за мен беше много по-важно да хвана нещо отколкото да правя презентация без резултат . Jamie Masson почна да вади доста качествени парчета и вече разбирах, че става опасно откъм ъгловия сектор и то в последния час.

Скъпо струващо решение
За кратко си починах с 11 метровата с тестото, но пък клъвна само веднъж и аз го изпуснах. Краткото прекъсване ми струваше около 15 минути захранване хапка по хапка, което ми се отрази и в края на мача. Върнах се на дългата линия над «мишите дупки» и след около още десетина минути «хамкане», отново почнах да получавам сигнали, което значи, че съм загубил около 25 минути.

Вятърът напълно утихна и аз се убедих, че връхчето на щеката плашеше рибата. Реших да сложа друг монтаж, идентичен с първия, но даваше около три стъпки допълнителна дължина над плувката. Така можех да държа върха нависоко, далече от пътя на рибата. Веднага се усети разликата и схванах, че шаранът вече е по-малко предпазлив при поемането на храната, отколкото с късата линия. Беше възможно да държа влакното добре опънато към плувката, което значеше, че рибите се засичат сами.

Поставих си за цел през следващия един час да хвана осем шарана, но след половин час вече я бях достигнал и в края на краищата в края на този последен час вече бях хванал 10. Сега наистина бях доволен от деня, ако не се брои времето, което изгубих встрани от островчето, но нали все пак се учим от грешките си?

Присъдата?
Jamie имаше отличен последен час и аз си мислех, че е възможно, въпреки, че имаше по-малко като брой риби, да са повече като тегло. Бях доволен когато видях, че стрелките на кантара показаха, че имам 58 lb 12 oz, което значеше, че съм постигнал възможно най-доброто от сектора. Jamie Masson ме би именно в този най-важен последен час с онези по-добри риби и спечели секцията с 64 lb, с което си подели със Steve Ringer най-високото място в лигата.

Ще кажа още веднъж, че захранването беше ключът към успеха, както и убеждението ми, че правя всичко както трябва

Завърших секцията втори с което поделих третото място след завършени два рунда и още два предстоящи. Ще кажа още веднъж, че захранването беше ключът към успеха, както и убеждението ми, че бях избрал правилният метод за сектора в този ден. След мача бях направо като пребит, както физически – от петчасовите усилия с 18 метровата линия и то при вятър, така и психически – от цялата концентрация, която се изисква за да се максимизира резултатът от всяка ситуация, която изскача по време на мача. Но когато си изправен срещу най-добрите шаранови мачмени, не можеш да си позволиш никакво отпускане или иначе ще завършиш някъде в средата на секцията.

Най-много точки в индивидуалното класиране за деня отбеляза Barry “The Best” Gannon, който подобри рекорда на мача с резултат от 114lb, а на второ място остана Alan Scotthorne със 112 lb.

Мястото наистина си заслужава репутацията и аз съм сигурен, че Томи ще го запази и за следващата година.
Следващият рунд е в Woodland View в Droitwich – място, което познавам добре и където наистина обичам да ходя, а и именно това е мястото, където, както вече отбелязахте, имах привилегията да спечеля Kamasan British Open. Но при всички случаи, нещата се променят всеки ден и ще се изискват доста труд и тренировки за да съм във форма в бързо наближаващият ден на състезанието.

Една спечелена секция, едно второ място и още два предстоящи рунда ме карат да се чувствам доволен, но при такова състезание не мога да си позволя никакви грешки. Следващият рунд в Woodland View ще подобри или съвсем ще намали шансовете ми, но наскоро спечеления Kamasan British Open укрепва вярата ми, стига жребият ми да е добър.

Добавете коментар