Юри Анатолиев : Как спечелих турнир Ковачица

Юри Анатолиев стана “Майстор на годината”, на турнира, който се проведе на Ковачица в края на есента 2007г.

Представяме Ви една негова статия за това как и защо е ловил, за да спечели това състезание.

Здравейте, казвам се Юри Анатолиев. На 26 години съм, роден в град Видин. Имено от там се започва всичко.

Юри Анатолиев : Как спечелих турнир Ковачица
Юри Анатолиев : Как спечелих турнир Ковачица

Още ненавършил 4 години, баща ми Анатоли /известен сред риболовците като „Даскала”/ и дядо ми Коци не пропускаха възможност да ме заведат за риба. И докато дядо ми е привърженик на дънния риболов, баща ми, заедно с чичо Гоши /известен като „Чичи”/, са познати като едни от най-големите майстори, диктували модата на риболова на леко години наред в града ни. Това са хората, които направиха риболова част от моя живот и ми предадоха дългогодишния си опит. Разбира се, винаги има какво да се научи от всеки един риболовец- та дори и не толкова запален.

За пръв път баща ми ме заведе на състезание през 1992г. на яз. Дреновец. Тогава спечелих първо място сред децата, като хванах с 20гр. по-малко риба от първенеца в мъжете, който изади шаран 5.400кг. Оттогава всяка година участвам поне на едно състезание, като само веднъж баща ми пропусна да е зад мен /беше на палатка на един остров/. По ирония на съдбата това бе най-убедителното ми представяне – успях да уловя 150гр. риба повече от всички 63-ма състезатели.
От този момент насам, чаках с нетърпение възможност да се състезавам с най-силните в България и да продължавам да се развивам на друго, по-високо ниво. Едва тази година капитанът на Фишинг Спорт 07 /Милен Георгиев/ ме покани да се състезавам за неговия отбор на предстоящото Републиканско. Първият турнир бе на яз. Ковачица. Получи се прекрасно състезание, като се класирах 11-ти индивидуално – първия ден 5-ти, а втория 3-ти в сектора. След като анализирахме състезанието, разбрах колко важни са малките детайли и какво значение има опитът в големи състезания.

До този момент не бях ходил на този водоем, който много ми допадна, и тайно се надявах следващата година пак да има кръг точно там, за да отстраня грешките си и да видя какво още ми трябва, за да спечеля поне секторна победа.

За моя радост в началото на м. Септември Мариан Маринов ми каза, че скоро ще се проведе турнирът „Майстор на годината” и има вероятност да е на въпросния водоем. Разбрахме се да участваме заедно в отбор. Направих двудневна тренировка още преди да се потвърди, че състезанието ще е там. До 06.10 имах точно пет дни тренировка, като бях ловил по целия периметър на секторите. Имах възможност да изпробвам няколко рецепти /в това число и тази от Републиканското/, но на това ще се спра малко по-натам. Придобих ясна представа на кое място, на какъв тип риболов трябва да заложа. В края на секторите хванах много риби на болонезе на 20-25м със стационарна плувка, като на щеката излизаха само дребни костурчета и редки уклеи. На болонезе излизаха едри бабушки и каракуди, добри платики и шаранчета, като две от тях бяха 1.300 и 1.800кг. Рибата взимаше от самото дъно и реагираше добре на тежка захранка с кълцани торни червеи и дохранване с жито, но само по няколко зърна на около 3-4мин., като редувах веднъж топка захранка, три пъти прашка с жито. На куката слагах едно зърно жито и един шарен червей. Това ми вкара по-едрите риби в живарника, в това число и четири едри каракуди.

Два дни отделих и на средната част на секторите, като и двете места, на които лових, бяха направо еднакви. Слаб риболов на щека – дребни, много редки платики, дребни костурчета, бонус – бабушки и слънчаци /3-4 за деня/. На болонезе – десетина платики, но вятърът ме принуди да влезна с мача. Напипах рибите на около 40м, като голямо впечатление ми направи фактът, че и на двете места имаше праг почти на една и съща дистанция и рибите бяха групирани именно там – в дълбокото.

И двата дни освен платиките и бабушките имах хубави бонуси: 1-ви ден – три каракуди и два шарана, съответно по 1.200 и 0.900кг; 2-ри ден – една каракуда над килограм и четири над половин, един шаран около 2кг и седем малки шаранчета.
Захранвах с тежка захранка с добавени бели червеи, кастери и жито /рибите определено харесаха житото/, като прибавих и 1.5 хляба на трохи. Дохранвах на интервал 4-6мин., като стрелях по две топки една след друга, при това нямаше нужда петното да е прекалено концентрирано /просто рибите си бяха там/.

Последната тренировка направих в началото на секторитe. Там дълбочината беше по-голяма и се оказа, че рибите са в обсега на щеката. За разлика от пролетта – този сектор щеше да даде най-много риба. Опитах две рецепти – лека и тежка захранка. В първия случай се събраха много дребни платички, както и страшно лакми уклейчета, които много нарушаваха ритъма с немалкото фитки, които имах. Определено, по-важна роля изигра тежката захранка, която подбра по-едри риби. Може би това бе най-важната част от подготовката ми за този турнир. Оставаше само да дойде денят на официалната тренировка, за да проверя набързо ситуацията и така важния жребий.

На тази тренировка с Мариан направихме две рецепти. Аз – изцяло за платика и шаран, а той – специално за бабушки. На щеката аз хванах няколко платички, на флуила се събраха и доста костурчета. Оказа се, че на това място /началото на последния сектор/ захранката на Мариан бе подбрала немалко и едри бабушки, което ни подсказа какво ще лови човекът ни в „Б” сектор.Този човек беше той, като на първия час от началото на състезанието имаше една платичка и няколко костура, но след това бабушките му свършиха много добра работа за отборната победа. Само късната им поява му попречи за по-доброто класиране.

На мен се падна сетор „А”, 6-то място – много добро място за преследване на така мечтаната победа, но и много ангажиращо мято за отбора. Играта ми бе ясна – щека от начало, до край. Забърках следния микс:
-по половин пакет Kastar; Turbo+; Super Bleck; Cold-Pro Bream; Etank- V.D.E.
-половин пакет Респект Максимум и Печена галета
-около една трета Premium Bream na JAXON
-един ароматизатор Tubertini ванилия; около една трета V.D.E. екзотик и около 50 милилитра течен ароматизатор Melasse liguide на V.D.E.
-два килограма глина със замръзен флуил и една доза жив. Стартирах с девет тежки топки храна + 4 топки глина. От самото начало започнах да вадя платика след платика, но в ляво от мен Боби от Троян захрани със сериозно количество глина и флуил/ поне така ми се видя де/ и ги дърпаше повече от мен. До първия час имах чувството, че ме води с 3 до 5 риби. Дохранвах на около 5-7мин. И след час и половина забелязах, че след като хвърля глина, рибите ми ставаха по-дребни, а след всяка прашка бял червей се забавяше кълването. Тогава реших да рискувам и дохранвах само с половин стиска тежка захранка, а с прашката стрелях по 5-10 зърна жито. Редувах три прашки с жито с една с бял червей в ритъм през 2-3 риби. Резултатът не закъсня – една платика над 0.600кг и три около 0.400кг. Големите ги хванах на едно зърно жито с един боядисан бял червей. Основното ми влакно беше 0.12 Competition на Grauvell, поводът – от същото, за да не ползвам кеп, плувка – 1.25 Tubertini, кука N20 6100N на Grauvell /тип чика/. Утежнението бе групирано на 40см от повода с два дропера – един до повода и един в средата, като съчмите ми бяха всички еднакви N 6.

За цялото състезание задържах рибите пред мен, като се оказа, че рибата хареса повече моята захранка и успях да я дръпна от човека от дясно на мен. По-голямата част от флуила ми остана и го изхвърлих във водата след състезанието. През по-голямата част от състезанието лових на един шарен червей и 1-2 флуила, като лежах на дъното с целия повод и първия дропер.

Това състезание доказа за пореден път, че голяма част от работата се пада на човека отзад, който през цялото време трябва да подава правилна информация и да подскаже в момент, когато забележи грешка и да реагира на време. Голям плюс бе съветът да си сваля живарника по-ниско, защото вадех рибите без кеп и това ми спаси 6-7 от тях, които паднаха сами в него – буквално след като ги отлепих от водата.

Получи се много добро състезание, за което голяма заслуга имат и организаторите.
Това бе за мен победата, която се надявам да отпуши много други за напред.
Успех на всички колеги и много незабравими изледи

Добавете коментар