Как да използваме максимално своето място

Като мачови риболовци ние непрекъснато попадаме на места, с които обикновено нямаме опит

В тази статия ще говорим за това как да оцените вашето място и да получите най-доброто от него.

Да се върнем на водоема, за който теглих жребий на последния турнир на Van den Eynde в White Acres – езерото Bolingey. Паднах се на място 45 от лявата страна.

Как да използваме максимално своето място
Как да използваме максимално своето място

Когато теглих жребия за състезанието, знаех, че това е водоем, където се правят много добри резултати. Все пак, това беше може би най-добрият сектор на езерото и аз трябваше да атакувам здраво, но пък от друга страна знаех много малко за самия водоем.

Първото нещо, което направих на сутринта преди мача, беше да говоря с един риболовец, който е бил там предишния ден. Някои риболовци предпочитат да правят всичко по свой начин. Аз пък се опитвам да намеря възможно повече информация, така че първата ми работа беше да поразпитам колегата. Разбрах, че на предното състезание колегата е спечелил първо място в своя сектор с около 60 кг риба. Освен че разбрах какво е проработило при него, може би най-важното, което разбрах, е какво не беше проработило.

Каза ми, че е хващал повече риба по протежение на крайния ляв бряг, който върви под прав ъгъл на сектора, имал е един-два удара откъм близката страна, но е предпочел да се насочи към откритото водно пространство срещу него.

Това, което ми беше много полезно, е информацията, която получих за дънната захранка. Беше открил, че рибата определено си пада по нея. Не би ми било хрумнало да използвам дънна захaранка на щекова линия в този водоем, но след като вече имах тази информация, реших да я включа в плана си. Първото нещо, което направих, беше да огледам за някои очебийни характеристики – като храсти, висящи над водата, например. И тъй като ми стана ясно, че нямаше нищо такова, което да крещи с присъствието си “тук има риба”, не ми оставаше нищо друго освен да сложа дълбокомера и да проверя какво се крие под водата – на дъното. Харесва ми да използвам по-голяма сонда в подобен тип води, защото има подводни препятствия и наклони и аз искам ясно да ги разчета. Въпреки, че ъгълът, където крайният бряг се събираше с моя бряг, изглеждаше точното място за риболов, аз бях скептик, защото беше прекалено плитко.

Опитът ми показва, че когато искате да извадите доста риба с една линия, то минималната дълбочина трябва да е 2 – 2,5 стъпки. Измерих дълбочината по протежение на брега и тъй като намерих най-дълбокото място с 13м щека, според дълбокомера дъното се оказа прекалено неравно и стръмно за моя вкус. На дистанция 16м обаче си намерих хубаво равно място, само на около стъпка от тръстиките и това щеше да бъде моята основна линия за атака. Ясно ми беше, че ще ми трябва още една линия, за всеки случай, защото едва ли можете да се надявате на много само от една линия в плитки води за 5 пълни часа.

И така, колегата, който е бил там предишния ден, беше ловил на 11 м, намерил една вдлъбнатина, в която обаче не беше хванал нищо. Исках подсигуряващата ми линия да е в открити води. Все пак, времето започна да се затопля и аз предположих, че шаранът ще предпочете плитчините. Внимателно измерих дълбочината наоколо и намерих една плитка ивица, където на седмия метър водата беше само 5 фута. Отбелязах си го като резерва.

Водоемите като този могат да предложат още много опции, но при мачовия риболов, когато неизменно имате лимит за стръвта, трябва да имате това предвид. Не е добре да захранвате прекалено много места, на които ви изглежда, че има риба, защото няма да можете да ги поддържате всичките по време на състезанието, а и ще ви свърши стръвта..
Решете къде очаквате да хванете повече риба и си подсигурете и резерва, както и крайбрежен вариант за хващане на голяма риба към края на петия час.

Намерих си едно местенце с дълбочина от няколко стъпки досами брега от дясната ми страна. Това щеше да бъде крайбрежния ми вариант. С този вятър, който духаше от дясната ми страна към крайния бряг, очаквах мач за количество. В подобни условия монтажите ви трябва да са достатъчно издръжливи.

Реших да си направя дубликат от това, което смятах да е основният ми монтаж за 16 м. Не ми пука за кого се мислите, само ще ви кажа, че при тези условия и като играете за количество, няма как да не загубите някой от монтажите.
Понеже за стръв щях да използвам месо, основните монтажи са ми “на дъно”. Влакното е 0,16mm Shimano Antares Silk Shock, пуснато директно от ластик N14 Colmix latex. Плувките са 4 х10 Tubertini Deltas. Харесвам ги, защото са отлични за монтажи с характеристики за месо и риболов в близост до островчета. Използвам и половин инчов връх, който ми помага да различавам празните почуквания (лайнерите) от кълвенето. Предпочитам киловете на плувките да са метални , защото карбоновите не винаги стоят добре . А и ми харесва, когато плувката започне да си върши работата, още щом докосне водата. Утежнявам със сачми Nо9 Styls, подредени на интервали от 1 инч, като първата е на 8 инча от кукичката. Харесвам Styls, защото с тях стръвта пада бавно и плавно. Освен това имат обтекаема форма и не издават звукови трептения при движение.

Предпочитам да има ластик, защото дава по-голяма възможност за контрол.

Избирам кука, на която ще слагам по едно кубче месо – 16 Kamasan B911.

Правя и друг монтаж за 16 метровата линия. Единствената разлика е, че е за 6 инча по-плитко. Така ще мога да вдигам нагоре по наклона по посока към брега или над дъното, ако в преследване на храната рибата се вдига нагоре – над дъното.

За 7 метровата линия отново използвам същата комбинация от влакно, кука и ластик, но този път с 0,4 гр плувка Mick Wilkinson Diamond. Те са от тръстика, със стъбло от стъклени нишки и силиконов стопер. Това е здрав и дълготраен модел. Утежних със сачми No8 и дропери Nо10 на 8 инча от кукичката.

За прибрежната линия използвах плувка 4 x 12 Mick Wilkinson Margin, утежнена с Nо10. Беше за 2 инча на дъно като издърпах куката със стръвта нагоре по стръмното дъно. Както добре личи, влакното 0,18 mm Silk Shock и кукичката 14 Preston PR28 са за големи момчета!

Що се отнася до избора на стръв, и за мен, и за вас е ясно, че ще използвам месо. За кукичката и основната захранка ще използвам четириинчови кубчета консервирано смляно месо Plumеrose, а за дънна захранка – коноп и кастери. Това е стръвта, в която имам доверие.

Рибата във води като Bolingey добре познава пелетите. Хубавото на конопа е, че вдига същия шум, който се получава от падане на пелети във водата и шаранът реагира.

Ще използвам кастерите не само поради лимита за стръв, но и най-вече, за да захранвам прибрежния участък. Аз не съм чак толкова придирчив, когато стане дума за захранката на прибрежен участък. Някои рибари използват втечнено месо при лов в близост до острови. Но аз бих предпочел да държа рибата на дъното и да захранвам със същите кубчета месо, които ще използвам и на кукичката.

В началото на мача стартирах с малка твърда топка от захранка Ringer Carp Mix, която подадох на дистанция 16 м. Исках да държа рибата долу на дъното и затова използвах къпинг кита с около 30-40 кубчета месо с малко коноп. На 7 метровия участък не използвах захранка, а само къпирах коноп и месни кубчета. Исках да си държа опциите отворени. Ако по някаква си причина рибата не ще дънната захранка, да не съм си “блокирал” с нея и другите два участъка. От друга страна, ако шаранът хареса дънната захранка на 16 метровия участък, винаги мога да захраня с нея и 7 метровия.
Прибрежния участък бе захранен с цяло купичка пълно с месо, кастери и коноп като планът беше да захранвам на всеки един час.

По-късно, след първоначалното захранване, планирах да използвам вече по-малкия къпинг на Fox, за да допълвам 16 метровия и разпръсвам коноп (поради шумовия фактор) на 7 метровия участък.

Планът за захранване на 7 метровия участък беше за хвърляне на стръв с прекъсвания. Разпръснах две шепи коноп наведнъж и изчаквах преди да захраня отново. Това има за цел да попречи на рибата да се качи нагоре във водата.
Предпочитам да започвам с линията, която смятам за най-продуктивна. В този случай това е 16 метровият участък. Естествено, колкото по-дълго оставя другите две линии, толкова по-добри ще са след това. Дори и да се окаже, че не хващам нищо на 16 метровата, пак ще изчакам известно време за другите.

Закачих на кукичката едно единствено кубче месо, така, че контрата на кукичката да се показва. Един друг трик, който използвам е да потърся наричаните от мен “двойни “ кубчета – това са парчета месо, които не са срязани на средата и са два пъти по-дълги от другите.

Очаквам 16-метровият участък да даде бърз резултат и наистина, след около 10 мин. вече бях хванал първия шаран. След това подадох отново захранка с къпинга. Започваше бързо да кълве и аз често държах плувката над водата и след това я спусках бавно, което даваше незабавен резултат. Понякога даже дърпаха ластика, още преди монтажа да падне на дъното.
През втория час вече усетих, че кълването понамаля и въпреки че едва ли можех да определя участъка като непроизводителен, усетих, че е време да му дам почивка.

Добре е да оставяте мястото с риба, а не да я уловите всичката. Затова хвърлих още една малка твърда топка дънна захранка и се преместих оттам на седемметровия участък. Междувременно с прашката продължих редовно да хвърлям месо на равни интервали в 16 метровия.

Бързо разузнах, че на седемметровия рибата предпочиташе стръвта да се вдига и спуска. Като я оставях неподвижна, не кълвеше въобще. Техниката беше да вадя изцяло плувката от водата така, че кукичката със стръвта да се вдигне на около 6 инча от дъното, а след това пак да я спускам. Друг смъртоносен трик беше да изтеглям монтажа настрани.
За да поддържам темпото на седемметровия участък, хвърлях по две шепи коноп плюс 10-15 парченца месо на всеки 20 минути.

Извадих около 10-12 шарана при това първо посещение на седемметровия участък. Реших да захраня отново и да се върна на 16 метровия., който вече беше също толкова добър, колкото и преди да го оставя да почива.16 метровият даваше по-добри риби, доста от шараните бяха от кило – кило и половина , докато на седемметровата линия бяха някъде около 700-800г.

По време на мача превключвах между линиите около пет пъти. Имах няколко удара и на подбрежната линия, но там не се играе за количество. Ако, обаче, искате голямо парче – трябва само да пуснете стръвта и сте готови.
След около час и четвърт реших да се оттегля от 16 метровата и да се концентрирам на седемметровата. Сега вече знам, че това беше грешка. Въпреки че в края на мача на седемте метра хващах по-бързо, но пък и рибите бяха доста по-малки.
Накрая измерих 183 lb, което си беше най-доброто постижение за този сектор през целия фестивал. Да, ама същият ден Dan Shipp от другия сектор, беше измерил 190 lb, би ме и се оказах на второ място.

Не мисля, че можеше да се направи нещо по-добро, разбира се, ако не ме глождеше мисълта за онези 15 минути, които изгубих за да ловя големи риби на подбрежната линия, а можех да си седя на седемметровата и сега да съм бил Des.
Но това е мачов риболов и това дали ще загубиш или спечелиш зависи изцяло от твоите решения. Ами, ако бях хванал от подбрежната една 20 паундова? Тогава щях да мисля, че това е било правилното решение.

Дънната захранка наистина си изигра ролята. Всеки път, когато подхранвах наново, прииждаха нови и нови риби. Казвам го като доказателство за това, че преди мача вие можете и даже ще ви е наистина от помощ, да говорите с другите рибари. Без значение кой сте.

Добавете коментар