Уклей в червено

Училище за състезатели От Жил Коден

Без съмнение болонезето е най-малко практикуваният във Франция пресноводен риболов с макара. Докато куивер-тип и мачовият вече имат доста привърженици, любителите на тази италианска техника могат да се срещнат само на някои големи реки. Това е непонятно, като се има предвид, че този риболов е доста лесен и ефикасен.

Уклей в червено
Уклей в червено

УСЛОВИЯ ЗА РИБОЛОВ
ВЯТЪР: среден, а после силен
ТЕМПЕРАТУРА – 8-12 градуса
ЦВЯТ НА ВОДАТА – жълт
НЕБЕ – постоянен дъжд

ИЗПОЛЗВАНИ ТАКЪМИ
ПРЪТ: Sensas Superfast – 9,5 m и Sensas Record – 3 m
ВЛАКНО: Sensas Super competition – 7,5/oo
ПЛУВКИ: Sensas Lucie и Velence
КУКИЧКИ: Sensas Feeling 3540, 3040 и 3530
ЛАСТИК: Sensas fluo от 0,4 и 0,5 мм

За никого не е тайна: винаги съм оценявал лова на уклейки, независимо дали ще е с телескопичен прът или с щека, това за мен е най-добрата школа за сръчност и пълен контрол над движенията както по време на самия лов, така и при захранването. За да хванеш 500 уклейки за малко повече от час, както правят двамата дижонски специалисти Fernand Aniere и Patrice Burkenstock, ти трябват подходящо течение, адаптирани такъми и интензивни тренировки. Целта не е да си съперничиш с тези истински късметлии в рибарлъка, а да напълниш живарника с повече от 200 уклейки, което си е напълно възможно с минимум приготовления и концентрация.

ДИРЕКТНИ ЛИНИИ

Каналът на Marne a la Saone е класно място за спортен риболов. Във Vesaignes-sur-Marne може да се намери хубава популация уклейки с добри размери, достигащи средно 20 грама. Риболовът през първите хубави дни на март-април е изключително приятен…За наше нещастие днес вали силен дъжд и духа жесток вятър! Единствената положителна страна на тази буря е, че има много вълни, реката е мътна и мога да се надявам, че уклейките ще се доближат към брега и ще мога да ги хващам с късата 3-метрова пръчка. Предвиждам няколко линии за риболов на изтичане: Две с плувки 4 х12 и 4 х 14 с форма на маслина, което им придава стабилност при тоя вятър. Монтирани са директно, така, че да може основното утежнение да се сложи съвсем близо до кукичката, без да има нужда от обемист двоен възел. Плувката 4 х 12 е монтирана на влакно 0.9мм, завършващо накрая с кукичка No22, а 4 х 14 е на 0.10мм с кукичка No18. И в двата случая кукичките са от фин метал и с дълго стебло, което улеснява откачането на рибата с ръка. И понеже става дума за риболов на изтичане, който не е особено бърз, предпочитам да използвам връх с вътрешен ластик. Затова пък ластиците са само 0,4-0,5 мм в диаметър, което значително намалява броя на откачилата се риба, особено в доста ветровито време, каквото е днес. За рболова с щека използвам малко по-различна плувка с удължена форма на тялото, което дава възможност да се регистрират кълванета на пропадане. От върха на щеката пускам едно парче влакно с дебелина 0.14мм, което свързвам с основната линия 0.12мм. Това дебело влакно има за цел да елиминира почти напълно риска от оплитане на линията около върха. Друг трик, който използвам, е да оставя няколко милиметра мустаче при вързването на кукичката. Това пречи на пинкито да се качи към горната част на линията при активно кълване. За целта винаги използвам кукичка Sensas Feeling 3540, чиято малко академична форма се оказва доста ефикасна при бърз риболов.

ПРИГОТВЯНЕ НА ЗАХРАНКАТА

Когато искаме да ловим уклейки, изборът на захранка е изключително важен. Всъщност, тя трябва да сработи точно на дълбочината, на която се придържат рибите. Днес ще използвам две смеси с различни цветове – жълта и червена. Жълтите захранки са класика и доста ловци на уклейки ги използват от години. Макар и случаят с червените да не е същият, за мен те са си направо от по-висша класа, особено ако водата е мътна, каквато е днес.

РЕЦЕПТАТА НА ЖИЛ
ЖЪЛТА ЗАХРАНКА
2 части Sensas 3000 surface
1 част terre de surface jaune + жълта боя Tracix

ЧЕРВЕНА ЗАХРАНКА
2 части Sensas 3000 ablette оранж
1 част terre de surface червена

Понеже Sensas 3000 surface принципно е кафява, добавям жълта боя Tracix. И в двата случая използвам земя, която утежнява сместа, прави по-лесно хвърлянето на малките топки за дозахранване, особено когато се ловува на повече от 6 м от брега, а и подобрява свойството на сместа да образува облак. Овлажняването на захранката зависи от разстоянието, на което се лови. В близост до брега може да е преовлажнена, но само ако течението е слабо или няма никакво течение. В противен случай, облакът ще бъде повлечен надолу по течението на реката, а след него и уклейките. Най-общо казано, овлажняването се прави като за дънна захранка.
Обръщам голямо внимание на организацията на мястото за риболов. Трябва да се избягват всякакви излишни движения, а и отвреме навреме да се дозахранва участъкът като се хвърлят топки, без дори да трябва да се гледа къде е баката със захранката. Избягвайте дълбоките съдове, които пречат на движенията и не забравяйте да си приготвите и малък леген с вода – не само, за да си плакнете ръцете, но и при нужда да овлажнявате засъхналата захранката. Да ловиш ефикасно уклейка под чадър е почти невъзможно, затова съм сложил само един правоъгълен чадър, с който съм покрил стръвта. Що се отнася до мен, аз съм добре облечен в Gore-Tex, благодарение на който мога да съм сух, докато ловя в екстремални условия като днешните.

ПОСТОЯННО ДОЗАХРАНВАНЕ

Съвсем логично, започвам да ловя на 9,5 м. Всъщност, първите 10 минути са посветени повече на захранването, отколкото на опитите да хвана риба. Започнах с жълтата смес, но бързо забелязвам, че цветът на петното, образувано на повърхността , е почти същият като на водата и уклейките не проявяват никакъв интерес. Веднага сменям баката с другата – с червената захранка. След няколко минути вече вадя първата уклейка на линията 4 х 12, с вердевас на кукичката. За момента те се придържат към дълбочините, а линията ми е регулирана така, че да представя стръвта на около 80 см под повърхността. Джокерите, които са в захранката, прогресивно им увеличават апетита и докато се състезават за храната, се приближават все повече към повърхността. Затова трябва да внимавате да не сложите прекалено много джокери в захранката, защото иначе уклейките направо ще полудеят – ще почнат да плуват на всички страни и като се блъскат в линията, ще дават фалшиви почуквания. За да намаля риска, използвам една малко по-особена техника: не размесвам джокерите с цялата захранка, а ги оставям в единия край на баката. Така, в зависимост от поведението на уклейките, мога да хвърлям захранка със или бе джокери. При всички случаи трябва да се спазва постоянен ритъм. Често пъти виждам как рибари хвърлят 6-7 топки наведнъж, а после нищо за минута-две. Именно облакът на повърхността е този, който задържа уклейките на място. Той изчезва – и рибите изчезват. Да се поддържа такъв постоянен ритъм на захранване и улов на риба не е чак толкова сложно, когато се ловува само на 3 метра от брега, но на 9 метра с щека вече е по-различно. Тогава е задължително да подхранвате с ръката, която не държи щеката, а това изисква известна сръчност.

ДА ГИ ДОБЛИЖИШ МАЛКО ПО МАЛКО

Днес уклейките са с много добри размери и бързо зарязвам вердеваса за сметка на червеното пинки. Използвам кукичка N18. С по-малка ще има повече откачили се риби. Понеже стръвта е нанизана изцяло върху стъблото, размерът на кукичката няма голямо значение. Само след половин час вече хващам уклейка на всяка една минута. Рибите вече са де доближили към повърхността и регулирам плувката така, че стръвта да бъде представена само на 30 см под повърхността. Понеже водата е много мътна, рибите не се колебаят да се качат до повърхността и вече доста кълве. Това изисква майсторско засичане, защото тенденцията е, че колкото по-често са почукванията, толкова по-силно се засича. При тази малка дълбочина, ако се изпусне рибата, оплитането е сигурно. За да си улесня нещата, започвам да захранвам от още по-късо – от 50 см, където уклейките са на добро разстояние, за да атакуват телескопичната ми въдица. Слагам малко вода в захранката, за да направи по-плътен облак и този път ритъмът на улов се ускорява на 3 уклейки в минута. Малкото крайче влакно, което задържа пинкито, играе добре своята роля, защото хващам около 20 уклейки, без да трябва да сменям стръвта. Само за 3 часа има вече 5-6 кг уклейки в кошницата и не се колебая много, когато Венсан, фотографът, ме моли да спрем, тъй като започна да вали двойно по-силно. Въпреки отвратителното време, аз се позабавлявах пък и възвърнах някои от придобитите навици преди да започнат истинските големи състезания. И дори и някои да смятат, че ловът на уклейка не е интересен, аз мисля точно обратното – ловът на уклейка е училище. Което е неминуемо за тези, които искат сериозно да се включат в състезания и един ден да се качат на по-високо ниво.

Добавете коментар