Пролетни каракуди

В края на април и началото на май е точното време, когато трябва да се посветим на риболова на каракуди

Независимо от това, че тя е широко разпространена вид риба по нашите водоеми, да се хване едра каракуда, не е много просто.

Отбелязано е, че най-добре през годината каракудите кълват най-добре в такива водоеми, където освен тях друга риба няма.Там, където каракудите съжителстват с бабушки, костури или платики, те се ловят много по рядко, а често пъти и съвсем отказват да кълват, независимо от това, че концентрацията им може да е повече от прилична. По своето поведение едрите каракуди приличат на линовете. Във водоеми, където концентрацията на каракудите е много голяма, не са редки случаите, когато може да наловим колкото искаме дребни каракуди, но да уловим истински достоен екземпляр, ни се отдава само при стечение на щастлива случайност. Така например няколко години аз лових бабушки и дребни каракудки в близък водоем около вилен участък, като за цялото време успях да хвана една след друга няколко едри каракуди.

Кълването винаги продължаваше десет-двайсет минути и колкото риби успявах да хвана през това време, това бе всичко. Да свържа тези моменти на слука с някакви определени закономерности, не ми се отдаде, тъй като и времето, и сезонът, а дори и часовете бяха различни. Но има време през годината, когато да се улови каракуда, и то едра, е просто и много вероятно. Това време започва буквално няколко дни след стапянето на леда на водоема. Понякога на повърхността още плуват ледени късове, а каракудата вече успешно се лови. И това се отнася преди всичко за едрите каракуди. Кълването на дребните каракудки става обикновено няколко дни по-късно, като едрите продължават да кълват, но дребосъците пречат на риболова, опипвайки примамката. Този период на активност при каракудите е прието да се счита, че съвпада с началото на цъфтежа на шипката. Риболовът на едрите каракуди стартира за средните ширини през последните числа на май или първите дни на юни. Преди всичко е необходимо да изберем водоем и място за риболов. Много години съм ловял едри каракуди на затворени торфени кариери. Това са класически каракудови обекти и ето защо правилата, които важат за риболова на каракуда, там може спокойно да се използват и при други типове водоеми. В зависимост от това, къде започват да се хранят каракудите, се лови или в някаква плитка точка, или в заливи около брега с появата на водна растителност на границата й с водата. Отчитайки температурата на водата и въздуха, може да съставим няколко тактически варианта за риболов както от брега, така и от лодка. При слънчево и топло време каракудите идват да се хранят до самия бряг, предпочитайки да навлизат в малки заливи с дълбочина не повече от половин метър. Много добре е, ако в такъв залив или заливче на дъното лежат дървета, храсти, тъй като каракудите обичат да ги обикалят. На такива места е най-добре да се ловят, използвайки стандартна пръчка за риболов на плувка с дължина 3-4 м с опростена линия на сравнително дебело влакно с дебелина 0,12-0,14 мм. Плувката избирам с достатъчно тежък кил, за да може без допълнително утежнение веднага да заема вертикално положение. Това е много удобно, защото, ако стръвта е лека, монтираме утежнение, а ако е тежка, утежнение може и да не монтираме. От стръвта, подходяща за каракуда през това време, може да посочим вердеваса и червения червей.

Тактиката на риболов се заключава в това, да подадем безшумно стръвта в избраната точка, изчаквайки буквално десетина секунди, и също така тихо да я преместим в съседна точка. Когато стръвта попадне под самия нос на каракудата, то тя не я налапва незабавно. При такъв риболов естествено не е необходима никаква захранка. Ако каракудите са дошли до брега, не сте ги изплашили и се улучили стръвта, то за няколко часа може да уловите над двадесет добри риби. След това е наложително да откриете друго място. Доколкото пролетният риболов на каракуди обикновено може да се проточи и на два дни, има смисъл да захраните с варено жито откритото място, след като спрете да ловите. В такъв случай, ако времето не се промени, напълно е вероятно кълването да се поднови и на следващия ден. Ако обаче времето не е много топло, а в същото време може и да превали сняг, то да се търсят каракудите, е по-добре на участъците в близост до миналогодишна водна растителност или около дупки на дъното, които впрочем на такива водоеми са доволно редки.

Обикновено тинята покрива всички неравности по дъното. Трябва да отбележим, че за дупка може да смятаме и такава с дълбочина всичко на всичко от няколко сантиметра повече, отколкото на околното дъно. Да се открият такива участъци на торфени езера, е възможно само с помощта на лодка с изключение на случаите, когато дупката е разположена в близост до брега или е предварително известна. Най-подходящи са местата, разположени около подводни растения от страната на по-дълбоката част, като по-рядко едрите каракуди излизат на плиткото между водораслите и брега, но затова пък често посещават проходите сред растенията. Да се лови, е най-подходящо на първия ден след като се постопли времето. Лодката може да се установи или на дълбокото на няколко метра от края на водораслите, или пък в самите тях. Най-често се използва гол телескоп с дължина не повече от 6-7 метра, тъй като с по-дълга пръчка да се лови от лодка, не е съвсем удобно, а често е и опасно.

Линията се монтира възможно най-нежно, което позволява да използваме вятъра и вълните. Най-често лично аз използвам линия с плувка от около 1 г. Винаги започвам да ловя без захранка или пък с минимално количество. В качеството на захранка използвам варено жито или накиснат пълнозърнест хляб под формата на каша. Подобна захранка не потъва в меката тиня. За стръв, както вече споменах, използвам вердевас, червен червей, по-рядко бял червей или комбинация от стръв. Макар и рядко, се случва каракудите да не откажат хляба или специалната ни смес, но подобни изключения са характерни при по-хладна вода. При такива условия използването на някакви ароматни вещества, добавени в примамката, също няма смисъл. Един-единствен път съм регистрирал отлична реакция на каракудите на ароматизатор и това е било на чист керосин. Достатъчно бе да се натопи стръвта в керосина, да заметнем, и вече поредната каракуда се оказваше на куката. Но пак подчертавам, с такова явление съм се сблъскал всичко на всичко един път в своята четиридесетгодишна практика на риболовец. Ако кълванетата започнат на незахранено място, има смисъл да хвърляме в точката на ловене микроскопични частици захранка. При това трябва да пробваме да ловим както на дъното, така и над него. По време на ловенето на дъното на него пускаме само стръвта, а ако вълните клатят линията, следва да легне и поводът с последната съчма. В този случай е добре поводът ви да е удължен до 25-30 см и повече, за да не позволява стръвта да потъне в тинята. А също така да увеличим дълбочината, за да може плувката да не се потапя от повърхностното течение. Необходимо е да помним, че каракудата, както и бабушката, нерядко по-добре се лови, когато стръвта не лежи, а бавно дрейфува над дъното на 2-5 см. В течение на риболова характерът на кълването може да се промени няколко пъти, особено в случаите когато използваме захранка. Последната може да застави рибите или да се вдигат, или да се натискат към дъното. Ако риболовът през първия ден е минал успешно, има смисъл вечерта основателно да захраним откритото място. Тогава на следващия ден може да продължите риболова от ранна утрин. В същото време не са редки случаите през късната есен, когато кълването на сутринта не се възобновява. Очевидно това е свързано с това, че каракудата е продължила своя път на миграция към по-топли води или рязко са се изменили условията на риболов вследствие на температурни колебания или вятър. За да не провалим утрешния риболов, трябва още вечерта да захраним още няколко перспективни места в различни краища на водоема, макар че да предположите как ще се измени през нощта времето и преди всичко посоката на вятъра, е твърде проблематично. Ако има желание, каракудата може да се лови и през нощта. Но според мен да стоите през хладната нощ в лодката, следейки светлината на плувката, е удоволствие по-малко от средното. Ето защо препоръчвам да преминете на дънен риболов. Лично на мен през нощта ми се нрави да ловя с дънен монтаж. Кълването на каракудата през нощта има епизодичен характер, като кълванетата следват едно след друго за десетина минути, след което следва прекъсване, макар да има и случаи, когато кълването не престава за цяла нощ. Като указател за кълването най-добре е да ползвате собствените си пръсти, през които минава влакното, макар да може да се използва и сигнализатор със светлина.

Подобен риболов продължава обикновено няколко дни. Със затоплянето на водата се активизира дребната каракуда и тактиката на риболов се променя. Разликата е в това, че се избират няколко места, които се захранват, и обикновено след час може да пробвате да ловите. Ако започне да кълве малка каракуда, най-добре е веднага да смените мястото. Местите се дотогава, докато не започне да кълве риба с достоен размер. През това време до пълното появяване на новата растителност малките и едрите каракуди по някакъв начин си поделят местата за обитание и хранене. Със затоплянето на водата до 12-14 градуса те се смесват и да се улови едра каракуда, става възможно или само нощем, или на специфична примамка, или просто в резултат от някакво благоприятно стечение на обстоятелствата. Усложненият риболов вече не зависи толкова много от условията на времето, но и от пристрастията на самата каракуда, която активно започва да реагира и на различни растителни примамки. Но това вече е съвсем друг риболов…

Добавете коментар