Пролетни кефали на Ангисто

Отчаяни от пролетните валати в софийска област две коли приятели се наканихме най-накрая да посетим р. Ангисто в Гърция

До мястото за риболов са триста километра от столицата, но както става ясно от снимките си струва човек да ги пропътува.

И така пристигаме сутринта на реката. Аз вече съм ловил риба на тази река, даже миналата година снимахме и един филм. Но сега сме на 30-ина километра по течението.

Пролетни кефали на Ангисто
Пролетни кефали на Ангисто

Аз като най-тежко подвижен(носех си щеката) се настаних на едно тихо място до самия мост. Другите носеха болонезета и уип-ове и се пръснаха по реката.

По реката имаше доста паднали дървета, които са естествено убежище за едрите риби, но за съжаление пред мен беше абсолютно чисто. Монтирам една плувка 1.5г на единия топсет, колкото да пробвам как ще протече изтичането и установявам, че е безкрайно лека. Течението се оказва доста мощно. Веднага я сменям с една близалка 3гр, а на другия топсет монтирам близалка 8г.

Подхранката е 4кг River Ice VDE + 4кг глина и 1 пакет коноп. Нося със себе си 1 кг бял червей, тъй като по предварителна информация освен морунажите, които са в изобилие се ловели и едри кленове, от 700-800 г до 2 кила.
И така вече съм готов. Къпирам 10 топки под върха на щеката и започвам риболова. Буквално след минути следва първото кълване, морунаж една педя. Започвам регулярно да подавам по една прашка бели червеи десетина метра нагоре по течението. При тази дълбочина рибите трябва да ми взимат в края на изтичането. Получава се точно така. В дясно става малко по-плитко и задържането се получава много добре. Половин час по-късно морунажите са гъсти, но все така дребни.
Решавам да променя тактиката, като започвам да храня от ръка и добавям в храната около 200г бял червей. На всяко 2-3-о изтичане подавам по стиска храна.

Резултатът не закъснява, рибите става значително по-едри. Тогава си спомням, че моят приятел от Петрич Стоянчо при предишния ни излет ми беше казал, че на Ангисто рибата харесва пляскането на топките.

Опитвам на няколко пъти с голямата близалка. Хващам по някоя риба, но с малката определено риболовът е по-резултатен.
В един момент рибата просто изчезна. Тъй като нямаше никаква логична причина това да стане реших, че се е завъртяло нещо едро.

Нанизах 5 бели червея и подадох голямата близалка. Още при първото изтичане последва плавно кълване, което направо ми разпъна ластика.

Бях решил да си правя удоволствие и двата топсета ми бяха обарудвани с ластик 0.085. Рибата разпъна ластика буквално до края. Новата ми щека DAIWA ми напълни сърцето. Рибата стоеше в течението и тупкаше на едно място, а аз не бързах да я вадя, изчаквах я да се измори.

След няколко минути започнах да я прибирам но ластикът беше разпънат и се наложи да разглобя едно коляно повече. Това обаче ми създаде малък проблем тъй като над главата ми имаше дървета и се наложи много внимателно да борявя с топсета. Извадих рибата, оказаха се кефал около 700-800г. Красавец с пълна уста с червеи и подхранка.

Последва кратка пауза в кълването, през което време аз подадох няколко топки храна и 2-3 прашки с червеи.

След около десетина минути кълването се нормализира и продължих риболова. Основната риба бяха кефалчета и морунажи от 100 до 300г. За съжаление не успях да хвана повече едри риби. Но като съм ужасно доволен от риболова.

По-късно, когато връщах рибата във водата останах приятно изненадан. Имах малко по-малко от една средна кофа с риби.
Когато дойдоха другите обаче се оказа че при тях е имало повече едри риби. Както виждате на снимките кефалите са много добри, а удоволствието да вадиш такава риба си е 100 процентов адреналин.

Божидар Тодоров – Папарака

Добавете коментар