Зимни платики с телескоп без водачи

Напоследък малко риболовци използват телескопа

Телескопът често се свързва само с улов на дребна риба покрай брега, а това определено не е така. В някои европейски страни риболовът с телескоп е доста широко практикуван, особено в Италия и Унгария. Имайки възможност доста често да посещавам тези страни, имах възможност да оценя неговата ефикасност, включително при риболов на хубави екземпляри. Както ще видите, това е наистина не толкова груба и недодялана техника, както често си я представяте.

Зимни платики с телескоп без водачи
Зимни платики с телескоп без водачи

Кучешки студ!

В средата на декември сме и вече една седмица, откакто страната е в някаква интензивна студена вълна. На много места през нощта температурите достигат – 5 до – 6° градуса, а през деня рядко стават положителни. Тъй като сме под влиянието на някакъв антициклон, атмосферното налягане се е повишило, а времето е ясно и слънчево.

Да искаш да практикуваш риболов на хубави риби с бели червеи при тези условия може да изглежда доста самоубийствено, но аз не случайно избрах мястото на моя репортаж. Всъщност става дума за една голяма баластиера на р. Юр (Eure) при вливането й в р. Сена (Seine). През този сезон нивото на реката е високо, а течението – силно. От това място платиките, хибридите и бабушките навлизат в по-широкото водно пространство за да са по-спокойни. Петнайсетина дни преди този репортаж температурите бяха доста по милостиви , но духаше ужасно силен вятър и валеше силен дъжд, а аз имах възможността да участвам на излет на този водоем, организиран от членове на форума на сайта pechemaniac.com.
Тогава ловях на подвижен ваглер и имах възможността да се уверя, че хубавите бабушки и хибриди са се настанили в зимните си квартири в баластиерата. Макар и по-пълните живарници с улов да бяха от риболов на по-голямо разстояние от брега, на ваглер или фидер, надявах се да докарам рибите в моя участък на дистанция на телескопа. Започнах с това, че отидох до село Питр ( Pitres ) на няколко километра от Пон-дьо-Ларш (Pont-de-Larche). Жан-Люк (Jean-Luc), един състезателен риболовец от района, преди около шест месеца е отворил там магазин и сега разчитам на него да ми даде не само стръв и захранка, но и да получа някои сведения за резултатите от риболова в Курсел. Освен това ще се възползвам от топлината в магазина за да монтирам върха на телескопа и да накисна захранката, защото при тоя студ навън нямам никакво желание да си мокря ръцете преди самия риболов ! За останалото принципът си остава същият: имам банкнота от 10 ?, която мога да похарча, за да си купя стръв и захранка. Жан-Люк ми предлага една доста евтина смес, продукт на „SOS app?ts”, фирма, която познавам доста добре. Всъщност, тъй като членувам в състезателен клуб от едно 15 години, ние си поръчваме от там брашната насипно. Така че знам, че това са доста пресни продукти, смлени според заявката на клиента.

Купувам си един пакет от 2 kg (4,80 ?) от захранка « лин/бабушка » грубо смляна и с кафеникав цвят. Има средни слепващи свойства, което ще ми позволи да направя топките по-компактни за да могат да стигнат без да се разпаднат до дъното, но след това да работят прогресивно в продължение на множество часове. Изборът ми на стръв е много прост. Знам, че платиката – тук, а и навсякъде, много цени кълцания червей, но поради свития ми бюджет не можах да се снабдя с този вид стръв, който във Франция е доста скъп. Затова решавам да се придържам към белия червей, още повече, че Жан-Люк ми предложи доста атрактивна цена : само 3,50 ? за литър ! Вземам ? литър от червените, които ще добавя към захранката и малко повече от четвърт от живите – за куката и подаването с прашка.

Кух връх вместо плътен

С овлажнената на топло захранка, аз приготвям върха на моя телескоп в магазина на Жан Люк. Понеже при дребната риба се използва плътен карбонов връх, при риби, които са от няколкостотин грама, е по-добре да се използва кух връх. Кухият връх е за предпочитане, но без ластик, тъй като моренето на рибата става доста проблематично, понеже дължината на линията, добавената към тази на ластика, който излиза 1-2 м, е много по-голяма, отколкото дължината на самата пръчка. Само върхът не е достатъчен, за да се намали рискът от късане при улов на голяма риба, ако се закачи няколко килограмова риба при относително фин повод. Дължа решението на Klaus Fix, един отличен английски риболовец – специалист в големите резултати с телескоп. Имал съм много пъти възможността да участвам с него на Scandinavian Master, едно състезание, което протича за няколко дни в Швеция и където резултати от порядъка на 50 до 100 кг на манш не са рядкост. Клаус го е печелил вече няколко пъти и, без съмнение, имено той ми даде комбинацията за монтиране на върхове. Вместо, а и на мястото на ластика при класическата щека, той просто използва Power Gum, материал, който прилича на големия корда. Неговият коефициент на удължаване е по-голям от този на класическото влакно, но по-малък от този на ластика. Така че той позволява да се амортизира удара при подсечка, но в действителност не излиза от върха при по-голяма риба. При всички случаи, дори и голяма платика не може да го извади повече от 50 до 60 см, което прави моренето много по-лесно. В монтажа няма абсолютно нищо сложно: той е същият е като при класическия ластик. Само не пропускайте да си намотаете малко от Power Gum за да разполагате с резервна мощ в случай, че рибата е малко по-лоша от предвиденото.

Предварително захранване

След като напуснах затопления магазин на Жан-Люк, трябваше да изляза навън и да се сблъскам със студа. Баластиерата е огромна и винаги е ветровито, дори и днес, когато е особено спокойно. Ако става дума за комфорт, логиката предполага да си избера място, което да е по- на завет Още повече, че вятър, който духа в лицето, не е най-добрият вариант когато се лови на телескоп. Задължително е най-малкото да се използва доста тежка плувка, за да се избегне монтажът да се връща прекалено бързо към брега. Опитът ми на риболовец ме кара да избера едно стръмно, обрулено от вятъра място, където знам, че дори и през зимата има големи шансове да намеря риба. И затова ми трябва да направя една сравнително тежка линия, за да не се отклонява от вятъра прекалено бързо. Но преди всичко трябва да захраня. Не ми е навик да го правя преди да съм измерил дълбочината, но бяхме загубили вече доста време в пътуване , а и да си приказваме в магазина на Жан-Люк. Вече е ранен следобед и ако трябва да чакам няколко часа, за да могат хубавите платики да дойдат в района, няма никакво време за губене. Освен това риболовът с телескоп не изисква такава голяма точност като при риболова на щека. Така че хвърлям десетина топки на 2,5 до 3 m по-далеч от върха. Тъй като бях предвидил щека от 8,50 m и понеже, според Жан Люк дълбочината беше около 4 м, знам, че няма да е трудно да представя линията върху хранителен килим, дори и ако брегът е под наклон. Докато инсталирам принадлежностите, захранката би могла да започне да дава ефект. Като се имат предвид дълбочината и посоката на вятъра, избирам си плувка от 4 g. При всички случаи, ми се струва, че при телескопа е за предпочитане да се монтира малко по-тежка линия, макар не и прекалено. Няма нищо по-лошо и по-малко ефикасно от плувка, която се движи поради силата на вятъра. По навик и въпреки студа монтирам линията на брега, досами водата, Избирам си влакно 0.15мм Maxima, което е много уважавано за английски и риболов на фидер, но по-голямата му еластичност е, по мое мнение, предимство за риболова на телескоп. За по-сигурно поводът е о.12мм. Rameau и завършва с кука Drennan super carbon maggot № 16. След като веднъж монтирам линията на върха, я развивам така, че куката да е на около 50 см от края на пръчката. Отежнението е оливетка, следвана от сачми с намаляващ размер n° 6 до 8.

Без сонда!

Много риболовци си скубят косите как да измерят дълбочината с телескоп. Всъщност грешката им е там, че искат да процедират по същия начин, както с класическа щека. Проблемът е в това, че върхът се пада доста по-назад от плувката, линията е под наклон и стават големи грешки при оценяване на дъното. И това се касае даже повече за щеката, отколкото за моя случай днес ! Всъщност решението е много просто: трябва да се процедира все едно се лови на подвижен ваглер. Просто прегрупирам всички съчми и оливетката на нивото на повода и замятам. След като веднъж линията се опъне, наблюдавам поведението на плувката, добавям или отнемам дължина докато дори само малка част от оловото докосне дъното. Ако плувката застане .

Процедирайки по този начин, не ми трябва много време, за да направя доста прецизен и ефикасен реглаж. Днес, понеже е студено и понеже търся най-вече платика, решавам да оставя на дъното целия повод. Крайната сачма ще бъде точно отгоре и така ще могат да се регистрират евентуалните кълванета на повдигане. В горната част съчмите са разпределени така, че се сближават все повече по посока на оливетката, с което се избягва целият риск от оплитане. Затова начинът на замятане е доста важен. Ако е на половината разстояние, или ако вятърът ми духа в гърба, предпочитам да направя замятане отдолу, днес за предпочитане е да замятам през глава. За компенсация, когато плувката докосне повърхността, дърпам 1 m назад за да мога да поддържам върха достатъчно високо за да съпроводя падането на оловото чак до дъното. Едва тогава отпускам опъна, за да мога да държа линията в готовност за подсечка или ефикасно водене (придърпване)

Да ги накараме да се раздвижат

Чакаме, както бе предвидено, понеже първото кълване се бави. Форографът Венсан е замръзнал като мен и му хрумна добрата идея да събере малко сухи клонки по брега за да запали нещо като малък огън. Така пръстите му няма да са толкова вкочанясали, когато трябва да грабне фотоапарата, за да снима първата ми риба ! От моя страна, аз непрекъснато подхранвам. По принцип, както вече казах, рибите, които са в баластиерата, живеят в р. Сена и затова си мисля, че ще реагират добре на шума от захранването. Надявам се по този начин поне да ги раздвижа, защото е малко вероятно само хранителния аспект на сместа да ги привлече на мястото при толкова студена вода. След час и половина без ама никаква активност, решавам да почна да хвърлям по малко живи бели червеи.Целта на занятието е да създам интерес у пресичащата бреговата линия платика и да я накарам да се настани в риболовния участък. Най-общо, това е напълно достатъчно – достатъчно е една-две риби да започнат да се хранят, за да се събуди интересът на всички останали ! Трябва да почакам още половин час , но стратегията ми изглежда е печеливша. Плувката подскача леко и след това леко потъва. Начин на кълване, който просто не е за изпускане ! Подсичам с не много малка амплитуда и тъй като рибата не напуска дъното, съм наясно, че си имам работа с хубава платика. При толкова студена водата защитата й не е толкова мощна и Power Gum заедно с гъвкавостта на щеката, издърпват на повърхността голямата мокра глава. Макар че е малко над три либри, уморявам я без особени усилия. Отпускам линията, хвърлям нова топка захранка и няколко бели червея с прашката. Една минута по-късно плувката се премества бързо надясно. Следващото замятане дава точно същия резултат и си казвам, че това стадо платики се е настанило на моя участък . За нещастие, въпреки моето настояване, през следващият половин час няма никакви почуквания.. Слънцето започва да се скрива и студът става още по-хапещ, въпреки полара и голямото яке на Gore-Tex. Огънят на Венсан отдавна е загаснал и пръстите ми са се вкочанили до такава степен, че ми е трудно даже да стягам топките подхранка. Имам страхотното желание да зарежа , но изглежда, че точно сега е моментът платиките да се върнат в участъка! Последва още една серия от четири хубави клъвнали риби между 1 и 2 kg. За нещастие, през този сезон нощта идва бързо и Vincent ми дава знак, че при всички случаи не е възможно да се правят подходящи снимки. Значи е време да събираме багажа. Нямах за цел да постигна такъв резултат, че да позирам с пълен живарник, а по-скоро да използвам и най-детайлно да ви представя в статията тази специфична техника. При всички случаи не се чувствам нещастен, когато се озовавам в камионетката на D?clic, където пускам отоплението до дупка! И накрая си казвам, че винаги има и по-лошо: Ами можеше да вали и сняг I

Добавете коментар