Зимна приказка на яз. Батак

Един риболов на дупка с Дачката от “Интерфиш”, Омето, Ивайло Христов, Владислава, Ники Алем, Иван Иванов, Лъчо и Краси.

Зимна приказка на яз. Батак
Зимна приказка на яз. Батак

Ако трябва да кажа с две думи какво представляваше първият ми съзнателен зимен риболов на дупка, ще трябва да цитирам един жив класик: “Сняг, сняг, станиолена тишина…”. Така го е казал Стефан Цанев. Аз обаче не трябва да го кажа с две думи.

Риболовът на дупка е моя отколешна мечта. Ловил съм на дупка в невръстното си детство в сибирската тайга. Риболовът на “Батак” обаче е нещо съвсем различно.

Договаряме се с Йордан Иванов-Дачката да пътувам с тях. Срещаме се на разклона от Септември за Варвара. Софиянци пристигат с три коли. Групата е все отбор юнаци: Дачката от “Интерфиш”, Омето и Краси, вносителят на “Мавър” Ивайло Христов, заедно с половинката си Влади и Ники Алем, Иван Иванов и Лъчо. Качвам се при Ивайло и поемаме по дефилето към гара Костандово.

Пътят минава неусетно и макар и неопесъчен, пристигаме доста бързо до язовира. По пътя спираме, за да може Влади да направи няколко снимки. Слънцето блести между короните на дърветата, покрити със сняг, заскрежени като в детска приказка.

Софиянци познават много добре язовира. Знаят кога и къде да търсят костура. Според тяхната преценка в момента е най-удачно да се лови на “борчетата” до стената. Мястото е известно с това, че лятно време е невъзможно да се лови, тъй като водата залива една гора от борчетата. Сега обаче е на сухо. Спираме и започваме да се подготвяме. По-точно другите започват да се подготвят, а аз гледам, тъй като съм дошъл като на гости – само с шапка и ръкавици.
Слънцето все повече започва да припича, но температурата е около – 10?.

С бащинска загриженост Дачката ми дава едни химически гамаши, които мога да обуя върху моите боти. Сложих ги с явно нежелание, но все пак му благодарих от учтивост. Само няколко минути по-късно щях да разбера, че липсата на тези гамаши можеше да прекрати моя зимен риболов, преди още да е започнал.

Още със спускането си по пътеката между борчетата забелязваме, че на леда вече има около 5-6 души. С първото стъпване върху леда започва едно джапане… Около 20 метра навътре има вода върху леда. Прясно падналият сняг не й позволява да замръзне. Осъзнах смисъла от химическите гамаши.

Правило № 1 – носете задължително химически гамаши на зимен риболов на дупка.

Групата се пръска внимателно по леда. Тук-там се виждат вдлъбнатини – изсечени с брадви дупки в леда от местните. Всъщност никой никога не ми е казвал, че зимният риболов е безопасен, нали?

Държа се близо до Ивайло Христов и Влади. Дачката ми предлага една зимна въдица, която обаче трябва да оборудвам. Този риболов обаче е много далеч от щеката и аз гледам озадачено. Ивайло е великодушен и ми дава една готова въдица.
Зимната въдица е съвсем къса, оборудвана с макара и кивок. Накрая на влакното е монтирана волфрамова мормишка.

Дълбочината е около 6 метра и отнема доста време, докато мормишката потъне до дъното. Минават около 20 минути, докато костурите открият стръвта.

През това време софиянци вече ловят успешно на зимна блесна. Риболовът на зимна блесна обаче помоему е скучен. Пускаш блесната на дъното и засичаш. В момента на засичането рибите се плашат и бягат, а при свободното падане атакуват блесната. И въпреки че Данчо от “Интерфиш” върти блесната като цигулка “Страдивариус”, предпочитам да ловя на мормишка. Междувремено в прилив на щедрост Ивайло Христов прави новогодишен подарък на Дачката-личния си руски ледобур.

Периодично пускам по няколко червея в дупката с ясното съзнание, че докато потънат, ще мине много време. Не е изключено също така червеите да бъдат отнесени встрани от дупката, ако има течение. Първата риба хваща Влади, съпругата на Ивайло Христов. Започваме да ловим и ние с Иво. Слънцето препича хубаво и въпреки студа се усеща приятна топлинка. Добре е, че няма вятър.

След около час Омето тръгва към бункера. Тази местност се намира край бреговете на Костандовския залив и тъй като е доста отдалечена, е малко посещавана от риболовци. Поради тази причина рибата е спокойна и кълве активно.
В промеждутъците на затишие Ники Алем черпи с огнена вода, която сгрява тялото по особен начин.
Иван Иванов ми изнася една лекция как се лови на зимна блесна, но аз не съм очарован от идеята.
През това време пристига група – около 15 души, с автобус. Малко се притесних дали ледът ще ни издържи, но за щастие те тръгнаха в посока към стената и там започнаха да ловят.

Отново започвам да ловя. Опитвам се даже да творя. Сменям една по-голяма мормишка, като слагам по два-три червея. Надявам се, че ще излъжа някой по-едър костур. Напразно, рибите са по 23-25 см.

Вече кроя планове за следващия зимен риболов. Обмислям по какъв начин може да се спусне храната бързо на дъното. Руснаците си имат специални хранилки за тази цел. В нашите условия обаче това би могло да стане и с фидер.

Омето едва се вижда в далечината. Междувременно кълването намалява постепенно. Групата започва да прави нови дупки и да се мести по леда. Направих си една въдица със зимна блесна, за да опитам все пак. Хванах няколко риби, но удоволствието е значително по-малко от мормишката.

Риболовът с мормишка удивително прилича на риболова с щека. Клатене, придърпване, отлепяне на стръвта от дъното и плавно отпускане…

Истинско предизвикателство! Около 14 ч Ивайло Христов и Влади решават да си тръгват.

Ловим още малко, но рибата категорично вече отказва да се храни. Омето пристига, като мъкне един чувал с костури. Едва диша, просва се на един стол и гълта жадно студения въздух, сякаш е стоял четири часа до големия комин на ТЕЦ “Марица-изток 2”.

Докато събираме багажа в колите, Ивайло Христов се обажда по телефона, че е закъсал до хотел “Панорама”, на ”Орбита”. Прибирането е кофти. Мисълта ми скача хаотично от самия риболов на природата, въздуха, гамашите, дупките по леда, водата, костурите…

Ивайло се обажда отново, за да ни каже, че се е измъкнал от преспите и ще ни чака на първата кръчма в село Варвара.
Сядаме край масата и групата започва да прави разбор. Как, пък защо е кълвала само до обед, какво можеше да се направи. Къде ще се ловят големите бабушки през януари… След цял прекаран ден на –10 градуса една гореща шкембе-чорба кара светът да изглежда по друг начин. Групата ме оставя на разклона за Септември до моята кола и продължава за София. Аз се прибирам със смесени чувства и твърдото убеждение да се оборудвам за зимен риболов.

ПРЕПОРЪКИ ЗА ЗИМЕН РИБОЛОВ НА ДУПКА

ОБЛЕКЛО

На първо място е облеклото, което включва не просто топли дрехи. То трябва да е топло, удобно, леко, вятъро- и водоустойчиво. Хубаво е якето да бъде не само топло, но от микрофибър или горатекс. Тези материали са вятъро- и водоустойчиви. Грейка за ски върши чудесна работа за тялото. Ако имате възможност, купете си поларен пуловер. Той е лек и много топъл. Химически ботуши, обути върху зимните обувки, е най-доброто решение за предпазване на краката от водата и кишата на леда. Накрая останаха вълнената шапка, шалът, ръкавиците и слънчевите очила. Очилата са особено необходими при ясно и слънчево време, за да не Ви се изморяват очите от блясъка на слънцето на леда. Храната трябва да включва термос с горещ чай и сандвичи. Разбира се, гореописаното облекло е относително скъпо, но няма нищо по-скъпо от собственото здраве.

РИБОЛОВНА ЕКИПИРОВКА
Тук ще Ви дам за пример моята организация на риболовна екипировка за лед. Аз нося столче с раница на гърба, в едната ръка държа кофа за рибата, а в другата – ледобура. На столчето седя по време на риболов, а в раницата ми са пръчките за риболов на лед, кутия с мормишки и блесни, черпак за леда от дупката, кутия със сто грама бял червей или хирономус и храната за деня. По въпроса за ледобура. Разбира се, ако сте компания от три-четири души, един ледобур Ви е напълно достатъчен.

По отношение на пръчките за риболов на лед. Използвам множествено число, защото аз нося 4-5 пръчки за риболов на мормишка и една за риболов на блесна. Може на някои колеги да им се стори смешно да си купуват по няколко пръчки за риболов на мормишка, но съм сигурен, че въобще няма да им е до смях, ако решат да си вържат мормишка на леда при минус шестнайсет градуса с вятър. Ръцете мигновено Ви замръзват и не можете да си свиете пръстите, камо ли да си вържете мормишка. Затова си приготвям такъмите вкъщи. Всъщност тази идея ми подсказа моят приятел Христо от магазина на фирма “Интерфиш”, оттогава съм я въвел в моята екипировка и съм извънредно доволен.

Та защо няколко пръчки. Ами за различни мормишки. На едната ми е вързана малка мормишка за плитко – 2-3 м, или за труден риболов. На другата връзвам средна светеща волфрамова за дълбочини 4-5 м. На третата – тежка светеща волфрамова за дълбочини 6-8 м, а на четвъртата връзвам една светеща отгоре и една тежка волфрамова отдолу. Последният такъм ми е за гъста риба и бърз риболов. На него обикновено около 30% от хванатите риби са ми чифтета. Аз много харесвам светещите волфрамови мормишки, а и много мои приятели и наши клиенти ги намират за изключително успешни. Идеята на тази мормишка е първо малка големина – голямо тегло. За справка: волфрамът е почти два пъти по-тежък от оловото, а светещата фосфорна капка отгоре примамва костура много лесно, защото той е изключително любопитна риба и обезателно, ако е наблизо, ще се завърти, за да разгледа какво става. Единственият недостатък на тези мормишки е цената. Те са много по-скъпи от обикновените оловни мормишки, но аз смятам, че резултатите и удоволствието напълно компенсират цената.

Моите пръчки за мормишка са руски и всеки може да си позволи да си купи няколко от тях, тъй като струват 5-6 лева в магазините. Предпочитам да ловя на мормишка без макара, тъй като руската пръчка тежи около сто грама и ми позволява да си играя с лекота с мормишката, без да ме изморява или затруднява. Също така много голямо предимство е, че когато при минусовите температури започнат да Ви замръзват водачите, риболовът с макара може да стане досаден и дори нервен. Влакното за мормишка трябва да е не по-дебело от 0.10 мм. В противен случай не можете да й предадете прецизна игра на мормишката с кивока. Не страдам от мания за зимни влакна и ползвам нормално влакно 0.10 мм. Кивокът също е руски, от часовникарска пружина и други екстри по него, които го правят много прецизен, регулируем за различно тегло мормишки и лесен за виждане на фона на леда или водата. Естествено наред с тези предимства и руската пръчка има един недостатък. Когато вадите рибата с нея, влакното не се навива с макаричката, а се вади с ръце, като се нарежда около дупката на колела. Проблемът е, че замръзва на леда, когато е много студено, защото е мокро и после трябва да внимавате, когато пускате мормишката обратно.

ИГРА С МОРМИШКАТА

Няколко думи за техниката на риболов с руска въдица и мормишка. Първо пускате мормишката до дъното. След като намерите дъното, оберете влакното на около десет сантиметра от дупката. Чукнете леко няколко пъти по дъното с мормишката. По този начин вдигате малко облаче мътилка на дъното, създавайки имитация на излизащ хирономус. Започнете с колебания да вдигате мормишката нагоре. На 40-50 см от дъното спрете и изчакайте няколко секунди. Ако няма кълванета, много бавно пуснете без колебания мормишката обратно до дъното. Обикновено кълванетата следват в горната точка, когато изчаквате и когато спускате към дъното. Разбира се, може да Ви клъвне във всеки един момент, особено когато костурите се настървят, затова трябва да си наблюдавате кивока постоянно и много внимателно. Кълването се индикира на кивока, като почуквания надолу, спиране на кивока или повдигане нагоре. Препоръчвам Ви и при най-малкото съмнение за кълване да засичате. Техниката, която Ви описах, е най-лесната и, общо взето, за мен е базова. Всеки риболовец може да си изработи своя техника и вариации за водене на мормишката. Не забравяйте, че рибите невинаги се държат около дъното. Заслужава си да ги потърсите и на различна дълбочина над дъното. Понякога се случва костурът да ви вземе, докато спускате мормишката, без да разберете.

Общо взето, успехът се състои от няколко основни фактора. Първо, трябва да намерите рибите, ориентирайте се по предварителни информации за местата, по успехите на колегите на леда (без да им пречите, разбира се), избор на примамка – блесна или мормишка, техника на водене на примамката, търпение и настояване. Не забравяйте, че костурите не са се наредили на опашка под Вашата дупка. С играта на Вашата мормишка Вие първо ги примамвате, а след това ги настървявате да кълват. С настъпването на зимата костурите ще започнат все по-слабо да кълват на блесна и затова Ви препоръчвам да обърнете по-голямо внимание на мормишката. Тя ще заеме водещето място във Вашата екипировка.

Накрая още няколко съвета за лична безопасност.

• Не ходете сами на риболов на лед. Добре е да бъдете няколко души, за да можете да си помогнете в случай на пропадане под леда, затъване с колата или други подобни неприятни приключения.
• Добре е някой от групата да носи 10 м въже.
• При пропадане не се паникьосвайте, а се закрепете с разперени ръце и се постарайте да излезете от дупката с гръб и настрани, като след това се отдалечите от опасното място пълзешком.
• Носете си резервни дрехи в колата.
• Старайте се да ходите на леда по следите на колегите, минали преди Вас.
• На непознат водоем, особено ако има газови дупки, добре е първият да опипва пътя с пешня.

Уважаеми колеги, риболовци на лед, това са най-важни въпроси, касаещи зимния риболов. Препоръчвам да прегледате още веднъж Вашите екипи за риболов на лед, за да Ви остане само приятният спомен от сполучливия излет, а не да се борите с бронхопневмония, хваната от студа или вятъра, или от пропадане под леда.

Ивайло Христов

“МАЙСТОРСКИ РИБОЛОВ” ООД

Добавете коментар