Риболов на кефал с мормишка

Далеч не всеки риболовец може да се похвали, че е хващал през зимата едър кефал, даже в онези места, където рибата се среща доста често

А мнозина смятат, че кефалът може да бъде уловен само по време на първия лед. Истината е, че кефалът на дупка може да се лови през цялата зима. Кълването спира единствено през февруари, когато са най-ниските температури. В България кефалът се среща доста често основно в затворени водоеми, но и в повечето от нашите реки. За риболов на дупка се подбира достатъчно дълбоко място в крайбрежната зона, където кефалът излиза да се храни. Дъното задължително трябва да е неравно и да има по възможност течение.

Риболов на кефал с мормишка
Риболов на кефал с мормишка

На дълбочина от 2.5 – 4 м обитават предимно по-дребни кефали до 400-500 г, едрите екземпляри обитават по-дълбоките участъци до 5-6 м.

В мрежите тази риба се хваща, макар и рядко, а повечето риболовци избягват да го ловят целенасочено, тъй като не се отличава с особени вкусови качества. За сметка на това обаче кефалът е перфектен риболовен обект, тъй като е изключително борбен.

Случката, която ще ви разкажа, се разви преди няколко години на яз. ”Батак” до втичалото “Кошарите”. Ловях костур на оловна и доста тежка мормишка (6 мм). От канала имаше леко подводно течение, което ми отнасяше мормишката. Вече си мислех, че трябва да сменя мястото. Започнах да вадя линията, когато усетих удар. Почувствах как рибата с едно тръскане на тялото скъса тънкото ми влакно. Не исках да си мисля какво може да ми е скъсало линията. Извадих нова мормишка от кутията и отново пуснах на дълбочина около 5 м.

След около 15 минути кивокът ми леко се огъна надолу. “Сигурно някакъв дребен костур”, си помислих, но за всеки случай засякох. Веднага последва рязко натискане встрани. Рибата ми разви около 2 м влакно и започна да се мята. Да я дърпам веднага към дупката си беше рисковано, затова не бързах. Все пак след няколко минути започнах да я насочвам към дупката и тогава рибата осезателно се обезпокои. Видях дългото сребристо тяло с червени перки и сърцето ми подскочи. Кефалът беше огромен. Ръцете ми се разтрепериха. Напънах още по-енергично, а кефалът продължаваше упорито да се бори за живота си. Съдбата го възнагради за упоритостта – с един рязък удар той скъса влакното.
Няколко минути по-късно, когато вече дойдох на себе си, видях, че влакното 0.14 мм се е протъркало именно там, където е била привързана мормишката. Повечето вносни влакна са много качествени, но лесно се късат, ако повърхността им е наранена. Освен това кефалът е значително по-енергичен от костура, който е масовата риба на яз. “Батак”. С отвращение направих един груб такъм, като навих на макарата около 30 м влакно 0.17 мм. Около 13 ч най-накрая бях възнаграден и успях да извадя един трофеен кефал 1.200 кг. Мога да кажа, че с влакно 0.15-0.17 мм при известни умения могат да се вадят на дупка кефали до 2 кг. Ако се монтира по-дебело влакно, кефалът вече отказва да кълве.

Тежестта и размерът на мормишката трябва да са такива, че течението да не ги отнася, но пък същевременно и да не стоят като воденичен камък неподвижни на дъното.

Лично аз ползвам оловни кръгли мормишки. Разбира се, най-добре е да се ползват волфрамови, но те навлязоха у нас едва през последните една-две години и са в много ограничени количества и модели. Най-удачно е да се лови с три зимни въдици. Също така определено мога да заявя, че капкообразната мормишка при риболов без стръв е една от най-добрите.

Както нееднократно съм се убеждавал, примамка с тази форма, при определени колебания и при определена скорост на движение предизвиква кълване значително по-често от всички останали. От практиката ми съм забелязал, че най-удачно е на влакното над мормишката да се наниже един тънък шлаух около 4-5 мм с бял или жълт цвят. Всички останали приспособления – червени конци, мъниста или шлаухи с различни цветове, са по-малко удачни.

Едрият кефал е особено внимателен. Често буренето на дупки, тропането по леда, високите разговори – всичко това даже в благоприятен за кълване ден плаши кефала. По тази причина там, където се събират доста риболовци, почти няма реални шансове да клъвне кефал.

Самият риболов с мормишка за кефал не се различава особено от начина за риболов на костур. По принцип рибата кълве основно при вдигане на мормишката нагоре. За разлика от костура, който атакува мормишката доста над дъното и дори под самия лед, кефалът кълве предимно на дъното или няколко сантиметра над него.

Самото кълване на дребните кефали по нищо не се отличава от това на костура. Но едрите екземпляри поемат мормишката много внимателно. Кивокът обикновено просто спира своите колебания за секунда. Трябва да последва рязка, но лека засечка само с китката на ръката, в противен случай има вероятност да се скъса тънкото влакно.

Едрият кефал е доста силен, значително по-силен от костура, затова при ваденето му не трябва да се бърза. Най-често рибите се портят, когато спрат да се мятат. Тогава риболовците си мислят, че рибата е вече уморена, но това не е така. В такива случаи е добре да отпуснете влакното леко, но не напълно. Така кефалът ще дръпне встрани от дупката. След това отново я придърпайте и така няколко пъти, за да се измори наистина добре. Добре е дупката да бъде затъмнена, за да не се плаши рибата.

Кефалът кълве най-добре в края на декември и началото на януари. Това е много емоционален риболов, който ще ви подари много щастливи мигове. Желая ви успех!

Кирил Василев, София

Добавете коментар