Да събудим костура

За разлика от повечето риби този хищник зимно време не се придвижва. И ако веднага след замръзването костурите се ловят на дълбочина 1-3 м, от януари до средата на март тази риба обитава дълбочини от 3-5 м. От тези места хищникът извършва периодични набези за дребна риба. В този период, известен още като “глухозимие”, на плитчините се намират само дребни костури. Едрата риба се мести в по-дълбоки места, тъй като температурата на водата там е по-висока. Според ихтиолозите костурът, както и много други риби, продължава да наддава и през зимата (макар и не така бързо както през лятото) заради забавения обмен на веществата. А щом расте, значи се храни. И естествено дребните костури, за да не се превърнат в “обяд”, се държат по-далеч от едрите.

Да събудим  костура
Да събудим в костура

Разбира се, ако сте оборудван с ехолот, ситуацията ще бъде съвсем различна. Ще имате възможност да опипате дъното педя по педя. Именно това е важното в “глухозимието” – да се търсят местата, обитавани от рибата и да не се разчита, че тя ще дойде до вашата мормишка.

Първоначално не е излишно да проверите 2-3 дупки на плиткото, на дълбочина до 1-1.5 м. Може да се окаже, че независимо от фазите на луната и показанията на барометъра за костура е настъпило времето за “първа закуска”. Ако това е така, значи хищникът е активен и той е дошъл тук да ловува. Ако рибата я няма, минаваме към по-дълбокото.
Не бих искал сега да описвам подробно познатите на мнозина примамки и начини на риболов. Ще се спра само на определени моменти, които са ми позволявали да не търся след риболова причините за празния кош.

В “глухозимието” например аз винаги започвам риболова със зимната блесна. Само подбирам блесната да е по-малка. Не е излишно да се припомни защо през зимата примамките трябва да бъдат с малки размери.

По това време на годината костурът завършва формирането на своя хайвер и мляко, които заемат много място в корема му, като оказват налягане на въздушния мехур. В този период костурът започва да се храни като “диетик” – по малко и рядко. Жизнените процеси се забавят заради ниската температура на водата, а и налягането на леда…

Много добре действа при риболов на костур, ако монтирате над зимната блесна или под нея свободно плъзгаща се мормишка. Тук, разбира се, именно блесната привлича костура със своите движения, а мормишката се оказва онова дребно малко лакомство, което го провокира. Движенията с тази линия трябва да са малко по-плавни, за да дадете време на костура да налапа стръвта. Понякога е добре да отпуснете няколко пъти блесната на самото дъно. При “почукване” с нея по дъното се вдига мътилка, което имитира ровене на дребна рибка в тинята. Видовете игра с блесна са десетки, а и самите блесни са огромно множество. Главното е, когато откриете костура, а това се разбира от почукванията върху блесната, каквото и да става, да съумеете да “разбудите в него звяра”.

Сега за мормишките. Ако по време на първия лед размерът на мормишката не играе роля в средата на зимата, тази примамка трябва да бъде колкото е възможно по-малка и същевременно достатъчно тежка. Точно тук на помощ идват волфрамовите мормишки. Не забравяйте, че на куката не бива да виси грозд личинки на вердевас или червей. Във всичко трябва да има хармония. Стръвта трябва да съответства на размера на мормишката както на вкуса и настроението на рибата в дадения момент.

Например в средата на зимата костурът предпочита мормишката да лежи на дъното. Вероятно така самата мормишка не го плаши, като от тинята се подава само леко движещият се вердевас, който, разбира се, вие трябва да движете с подходящи придърпвания и клатене на въдицата.

Често костурът се съблазнява от монтиране на втора мормишка над първата, която по правило е без стръв. Зимният риболов на мормишка дава безкрайни възможности за експерименти. Понякога действа резултатно монтирането на малко мънисто над горната мормишка. В 90% рибата атакува именно нея, вероятно с мисълта, че отнема храната на своя “съперник”.

Можете също така да изпитате своето и на костура търпение с мормишка без стръв. При този начин на риболов колебанията на мормишката трябва да са постоянни. При постоянните проблясъци костурът няма време да забележи “издайническата” кукичка на примамката. Хищният му нрав е провокиран и той атакува смело. “Опитвайки” много често след това, костурът изплува над примамката, затова при кълване на мормишка без стръв реакцията на риболовеца трябва да е мълниеносна. За ваше сведение на мормишка без стръв по правило се ловят по-едри екземпляри, макар и по-рядко.

Има един много интересен начин да активизирате кълването на костура, когато е апатичен. От много, много тънка гума нарежете малки лентички(2х10 мм). Нанизвайки две-три от тях на мормишката, вие ще получите нещо подобно на туистер. Понякога такава примамка активизира кълването на костура.

Добавете коментар

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.