Зимен риболов на платика

В зимното ловене на платика има три способа на риболов – стационарен, зонален и миграционен

Стационарен риболов обичайно се води на добре известно място. Риболовеца избира една или няколко поредно разположени дупки, привлича рибата, приучва я да идва на захранка на определено място. Затова той регулярно подхранва своите дупки и лови само на едно място.

ЗИМЕН РИБОЛОВ НА ПЛАТИКА
ЗИМЕН РИБОЛОВ НА ПЛАТИКА

Стационарния риболов се практикува предимно в средата на зимата, когато леда е най-дебел, а също и при риболов в големи студове. За да изберем място за стационарен риболов, първо трябва да изучим добре целия водоем. Първоначално да замерим дълбочините. Да определим перспективните за риболов места, където е възможно да зимува или минава ятото платики. Такива места може да са около руслото на реката, неголямо възвишение или яма, участък с множество храна. Добре е, ако на дъното на водоема има ориентири за рибата – като, единични камъни, големи коренища, храст, отрязан пън. Може и сами да си създадем ориентира за рибата, да пуснем на дъното сноп клони с тежест, голям камък.

Зоналния риболов е характерен с неголемите премествания по водоема в пределите на избрания участък. В дадена зона риболовеца подготвя няколко дупки, разположени на големи разстояния една от друга и на различна дълбочина, подхранва ги една след друга и след това ги облавя по същият ред. При този риболов маркираме дупки, в които кълве по-често и по-голяма риба, и допълнително подхранваме тези дупки в процеса на риболов. Нерядко при активно кълване в една дупка зоналния риболов преминава в стационарен. При стационарен и зонален риболов, риболовците рядко сменят избраните места. Миграционния риболов позволява на риболовеца да се предвижва по водоема, да сменя местата за риболов, да изследва различни дълбочини и участъци от водоема. При това риболовеца пробива нови дупки и използва стари, облавя ги, пробва разнообразни примамки, сменя такъмите и техниката на риболов. Предвижвайки се по водоема от дупка на дупка, той преминава на нови места и така облавя голямо пространство от водоема. Миграционния риболов е популярен и бива успешен в края на зимата, когато топлата вода започва да настъпва под леда и рибата се активизира, а дупките не замръзват заради плюсовите температури.

Тактиката на ловене много зависи от особеностите на водоема, времето, времето през годината, а също така и от уменията, опита, снаряжението и индивидуалните качества на самия риболовец. Риболовеца – платикар трябва да избере два – три водоема или участъка, добре да ги изучи, да определи дълбочините, релефа на дъното, да разкрие биологичния ритъм на активност при платиката, да определи захранката и стръвта, а също и своите такъми. По мое мнение, предпочитанията трябва да са към зоналния риболов. Той разширява възможностите на риболовеца както през глухата зима, така и по първия и последен лед. Известно е, че платиката е предпазлива риба. Тя се плаши от шума на предвижващ се човек по леда. Затова, избирайки места за дупки при зонален риболов, трябва да ги разполагаме на различна дълбочина и така, че при обхода на дупките да се преместваме от по-плиткото към по-дълбокото място и да се връщаме от последната към първата плитка дупка.

Платиката обикновено излиза на захранката от към дълбокото, от своите леговища. Затова най-добре е, ако риболовеца се предвижва по леда срещу възможното движение на ятото. По време на движението на ятото се проявява слаб интерес към добиването на храна. Хранят се само отделни най-гладни нетърпеливи риби. Само когато цялото ято се установи, платиките се заемат да си търсят храна. Задачата на риболовеца е в това, че с помощта на захранка да спре платиките около неговата дупка. Както е известно, платиката е способна да разрива дънния грунд и на мястото където се е хранила се образуват ямки – резултат от колективната работа на платиката – дълбоки до 20 – 30 сантиметра. Напълно е възможно, такива ямки, изровени до плътен грунд под захранената дупка, да направят ранно уловистата дупка за дълго време неперспективна. Практиката на риболов потвърждава дадената хипотеза. Много често най-надеждната дупка след добър риболов изведнъж за дълго престава да работи, а в същото време съвършено нова дупка на десетина метра от първата дава положителен резултат. Дотогава, докато разработената ямка на дъното несе засипе с тиня, захранката в нея трудно ще се задържа и рибата ще я измива бързо с потоците вода, които тя създава с движението на тялото си. Такава ямка за ятата платика е непреспективна и около нея те несе задържат. Тактически винаги е добре да имаме настрани дупка, в която не е нужно да ловим постоянно, но ригулярно да я захранваме. Много пъти при начинаещите риболовци възниква въпроса: с какъв такъм да отдам предпочитание – с плувка или с кивок? Трябва да се каже, че принципно при тях различия няма. И плувката и кивока се явяват сигнализатори на кълването на рибата. Съвременните такъми позволяват да се настроят двете системи с достатъчно висока степен на чувствителност, а в този случай само условията на риболов определят предпочитанията в избора на такъма. При голям студ и вятър е удобен такъма с плувка. В периода на глуха зима и малка активност на рибата определено преимущество ще има въдичката с кивок с голям ъгъл на извиване и такъм с повишена чувствителност. При активно кълване на последния лед – отново най-предпочитания такъм си остава – мормишка с кивок. Главното преимущество и е – простотата, удобството и мобилноста. Моя любим такъм за рибилов на платика практически през цялата зима се явява въдичката с кивок с голям ъгъл на извиване, тъмна мормишка средна големина тип „платишка” и влакно с диаметър 0,12 мм.. При започването на риболова, първата работа на риболовеца е да си подготви дупката. Пробиване, изчистване от ледените парченца и захранване. След това да си подготви снареженито: канджа, наколенки, въдички, кутия със стръв и след това да започне да лови. Някои риболовци използват само една въдичка и , преминавайки от дупка на дупка, те всеки път трябва да настройват дълбочината. Мое виждане е, че е по-удобно да се постави на всяка дупка по една и даже две въдички, тогава при местена на друга дупка е достатъчно да се повдигне стръвта на 1 – 2 метра от дъното, а не дасе прибира и разпъва такъма. Риболова на две въдички в една дъпка изисква определена техника и има своето „за” и „против”. Като начало, да се наблюдават наведнъш две въдички в една дупка е по-удобно, отколкото две въдички в различни дупки. Второ, различни примамки се разполагат една до друга, и още една от тях може да се движи, а другата да стои статично и да предоставя на рибата избор, а на риболовеца възможността да определи, какъв способ на ловене и каква стръв в даден момент предпочита рибата. На пръв поглед изглежда, че при риболова с две въдички в една дупка трябва да има неудобства при ваденето на рибата, да се оплитат влакната. Ако риболовеца придобие необходимата техника на изваждане на рибата, то заплитане никога няма да има. Основата на техниката на изваждане е в това, че уловената риба да несе окаже по-високо от куката на втората въдица. Това се постига доста просто.

След като е направена засечката и на куката се закачила риба, със свободната ръка трябва да се изхвърли втората въдичка от дупката и да се вади рибата с въдичката, отдръпвайки се от дупката. При голяма дълбочина е възможно да се наложи, още един или два пъти да се вземе и изхвърли втората въдичка. На снега е за предпочитане да има отметка за дълбочината на ловене. Обичайно след два – три процеса на изваждане тази отметка се появява сама във вид на следи по снега от риболовеца. Към тази отметка трябва и да се стремите да изхвърляте въдичката, а изваждането на уловената риба трябва да става с въдичката, а не с ръце да се набира влакното. Надявам се, че съм бил полезен с моите съвети. Препоръчвам повече практика и сами ще разберете колко е лесно.

Добавете коментар