Украина – Световен шампион на лед

След достойното представяне в Полша преди две години – тазгодишният резултат на Световното първенство в Украина беше истинска катастрофа

Не се наемам да анализирам защо българският отбор се представи толкова отчайващо зле. Истината е, че според моето лично мнение сме много далеч от нациите, които ловят по 6м в година на лед, което естествено не означава, че не направихме куп грешки.

Украина - Световен шампион на лед
Украина - Световен шампион на лед

Още когато пристигнахме в Мартовое, видях доста приятели, с които се познаваме от риболова на плувка. Единият от тях Сергей Бурдак ми каза нещо, което разбрах, едва след като Световното първенство свърши и по пътя за България анализирахме детайлно какво се е случило. „За да се представиш добре на Световно първенство не е достатъчно да умееш да ловиш добре риба – трябва да умееш да ловиш перфектно.”

И така тръгнахме от България група от 11 души – Пламен Панталеев, Вальо Кольо, Ивайло Христов, Евгени от Мосела, Стоян Русков и Боби Арсенов. Водач на групата – Йордан Софков, а заедно с него Калоян Белополски, Божо Папарака и Иван Контрата.

Пътуването на отиване беше екстремно – с проблеми по митниците, пукане на гуми и пр. В крайна сметка пристигнахме в базата в Мартовое след 40 часа път. Тази година за първи път в Световното първенство участваха 14 отбора.
Едва след като посетих Украина разбрах, че всъщност нашите пътища са просто перфектни! Настанихме се по стаите и се запознахме с Виталий Кисельов. Витя Кисеьлов произвежда едни от най-добрите мормишки за спортен риболов. Бивш златар, стария руснак обясни на отбора такива тънкоси за риболова на лед, за които щяха да ни трябват години за да проумеем сами. Благодарение на фирма Еко Байт имахме в изобилие червеи и фуил. Като казвам в изобилие имам предвид точно това – 50кг ситен, среден и едър вердевас. Стръв която можеше да стигне за всички отбори.
На първата тренировка нашите момчета просто си половиха риба. Всеки както си знае. Една част от отбора подаваше фуила с глина, другите хранеха отгоре. Риба имаше достатъчно, основно костур и по някоя бабушка. Естествено като за тренировка ловихме добре – между 1.4 – 1.7кг на човек.

През това време другите отбори експериментираха дали да хранят с чист фуил или да използват подхранка. Тренировката беше само до обяд, както е по правилник. Имахме намерение да отидем да половим платики, но така и не успяхме.

Вечерта лекциите с Кисельов продължиха. Естествено всички си взехме от мормишките. Започна да се изгражда някаква тактика, коренно различна, от това, което сме знаели до този момент. Руснака настояваше да се лови само от дъното. След няколко проводки да се дупчи нова дупка и да се върви напред. Противно на нашата схема да се лови три часа на две дупки. Обясни, че според него е по-добре да се храни с хранилка, вместо да се ръси фуила отгоре.

За съжаление отборът нито веднъж не се събра да направи разбор, което мен лично ме изненада.

На втората и третата тренировка нещата не се промениха особено. Всеки пробваше нещо от това, което ни беше разказал руснака, като добавяше собствения си опит.

Украинците са започнали да тренират на Печенежкото водохранилище месец преди световното първенство, като всичката риба е била връщана обратно. Като домакини те познаваха буквално рибите поименно.

По време на самото състезание времето ни изненада доста неприятно. Вятърът беше 11 м в секунда, условия при които нито един българин не е ловил риба.

Състезанието започна и много бързо стана ясно, че изводите, които сме си направили не са особени верни. Почти всички хранеха отгоре, а ние губехме време да пускаме хранилки. Преди това коментирахме, че има подводно течени, което вероятно ще отнася фуила и затова е по-добре да се храни с хранилка. Оказа се обаче че течението е било завихрящо и фуилът не е бил отнасян, а е падал на дъното. Тази грешка ни костваше много. Като се прибави и факта, че никой от нас не е свикнал да пробива по 40-60 дупки и картината на провала ни се изяснява доста точно. Според мен нашите момчета имаха задоволителна техника, но основният ни проблем беше в намирането и събирането на рибата. През първия ден рибата се събираше на дупките буквално минути след подхранването.

Нещата ни се изясниха още в края на първия ден, когато катастрофирахме на 10-о място.

Вечерта отново се събрахме с Кисельов и теорията на риболова продължи. Червеят на съмнението се прокрадваше все повече, че нещата, които руснакът ни обяснява бяха ценни и важни, но за съжаление принципни, а не конкретно за самото състезание.

Утрото ни посрещна още по-топло, а вятърът вече беше 15м в секунда. През втория ден начинът на риболов коренно се промени. Рибата се събираше на захранените дупки значително по-бавно, понякога след 40 минути или час. Ако трябва да се характеризира с няколко думи риболова на добрите отбори той беше – дупчене и ловене. Докато ние се опитвахме само да ловим. Е, не се получи. Независимо от това не мисля, че 12 място е нашето място в тази класация. Просто има още много да се работи, да се използва, това, което разказа руснака, да се мисли, да се тренира. И тогава постижения като в Полша няма да са късмет, а закономерност.

Световният Шампион Дмитрий Корзенко – известен повече по форумите като украинският булдог лови брилянтно. Всички украинци бяха изработили стратегия изчистена до най-малките подробности. Като имаха и резервни варианти за контрастратегии. Истински шампиони.

Рита Габровска е уникална жена и отличен състезател. Тя получи сребърния медал напълно заслужено. Независимо, че имаше само няколко дни за да опознае водоема се справи отлично със съдействието разбира се на големия Нормунд. А що се отнася до техниката и скороста за сега тя е една от най-бързите състезатели.
Алекандър Зайко, както го наричат „Нашият Заяк” взе бронзовия медал съвсем закономерно, като част от цялостният план на украинците.

За провала на руснаците на пръв поглед няма логично обяснение. Но това е само на пръв поглед. Каква е причината да отлетят толкова назад, при положение, че бяха дошли да станат Световни шампиони ще оставим на анализаторите. През втория ден руснаците ловиха отлично, но първят ден беше катастрофа. Това показва, че дори и най-добрите не са застраховани от грешки.

Полша направи истински подвиг, като по този начин промени разстановката на световните сили. Мисля, че от тук нататък тепърва предстои да се доказват.

Според мен не бива да съдим нашите състезатели. Те научиха много на това световно първенство. И при съвсем малка промяна в организацията резултатите няма да закъснеят. Не е фатално че сме загубили битката, ако спечелим войната. Някой ден!

1. Дмитрий Корзенков – Украйна
2. Рита Верза Грабовска – Латвия
3. Алексей Зайко – Украйна
….
33. Пламен Панталеев
….
54. Ивайло Христов
….
63. Валентин Колев
64. Борислав Арсенов
65. Евгени Янев

1 Украйна – 24
2 Полша – 29
3 Латвия – 31
4 Литва – 52
5 Беларус – 54
6 Русия – 55
7 Естония – 76
8 САЩ – 82
9 Финландия – 92
10 Казахстан – 102
11 Швеция – 103
12 България – 109
13 Молдова – 112
14 Чехия – 121

Добавете коментар