От книгата на Лий Джаксън – 8 част

Зимен риболов на шаран

Описаният в тази глава риболов се състоя през февруари и условията, при които протече, са типични за зимния сезон. В Англия по това време на годината духа пронизващ вятър и е неприятно за риболов. Упорстват само най-запалените. Самият аз не смятам, че зимно време шараните не кълват. Основното нещо, за да хванете шаран през зимата, е да се подбере правилен водоем.

От книгата на Лий Джаксън
От книгата на Лий Джаксън

Първото и най-важно правило е да има, разбира се, шарани във водоема. След това той трябва да отговаря на определени условия – дълбочината му да не надхвърля 3-4 м. Зимно време, когато е слънчево, плитките водоеми се затоплят по-бързо, а при вятър водата се обогатява с кислород. Тези два фактора могат да активизират шарана и да го накарат да изразходва енергия, което пък ще го накара да се храни. На останалите водоеми и най-силното слънце не може да събуди шарана.

5.00 ч – О, не! Вече звъни часовникът…, а аз сякаш току-що легнах да спя. Предното стъкло на колата ми е замръзнало, явно е доста хладно навън. Ако планира продължителен риболов, Лий Джаксън монтира вкъщи своите линии, за да не губи време на водоема и да заметне още преди изгрев-слънце. Дали пък да не ида да ловя днес червеноперка… Съдейки по всичко, денят няма да е благоприятен за риболов на шарани. Впрочем дъжд не вали, кофти е само източният вятър, който пронизва до костите.

6.00 ч – Бррррр… Момчета, обличайте всичко, каквото имате. На този водоем риболовът е разрешен от 7 ч сутринта, но аз винаги пристигам малко по-рано, за да огледам местността и да си планирам риболова. Освен това водоемът е известен и трябва да си хвана място. През деня, ако се окаже, че съм сгрешил в подбора на място, няма да мога да се преместя, тъй като е пълно с хора. Затова правилният подбор е нещо много важно. Ли купува билета за риболов, вече започва да разсъмва. Духа североизточен вятър, който е виновен за студената вода и тръпките по тялото… Замятане, поставяне на въдицата на стойката, подхранване около нея и монтиране на сигнализатора. В такива условия е по-добре да седнете така, че вятърът да ви духа в гърба. В този случай водата в подветрената зона ще бъде поне с един градус по-топла, отколкото в останалата акватория. А това е много важно през зимата. Днес обаче не ми върви, тъй като тези места са заети. Нищо. Избирам си едно място, за което знам, че е доста плитко и смятам да рискувам там.

6.50 ч – Вече е достатъчно светло и мога да се огледам. Ако времето е тихо, щях да огледам внимателно повърхността на водата, за да потърся признаци на живот. Дори едно балонче на повърхността може да издаде хранещите се шарани. Но днес духа вятър и повърхността е накъдрена. В такива случаи е по-добре човек да се довери на предишния си опит. Ако сте ловили и друга зима на този водоем или сте видели, че някой е хващал риби, придържайте се към тези места. Шараните обитават едни и същи зимни стоянки и не ги променят с години. До отварянето на буката за билети остават около 15 мин и аз решавам да сгрея старите си кости. Запалвам своя портативен котлон и си правя един горещ чай.
7.00 ч – Касата отвори, купих си билет и си регистрирах мястото за риболов. Заемам мястото си с готовите в ръка въдици. Така не губя време да си оправям пръчките със замръзнали ръце. Замятам въдиците и докато съседът ми оборудва своите пръчки, аз успявам да изпия още няколко чая. За стръв днес използвам замразени бойли Richworth Tutti-Fratti с диаметър 14 мм. Бойлите са разрязани на две части и са монтирани на косъм. Така ароматите от бойлите по-бързо ще се разтворят във водата. Както казах, днес времето е далеч от идеалното и шаранът едва ли ще се храни много. Затова е излишно да дохранвам с бойли. Въпреки това ми се иска да подхраня малко с прашката, още повече че никой от съседите ми не дохранва, което ще ме изведе една крачка напред. Заради вятъра моите бойли отлетяха леко встрани, но не много. И така вече сме в очакване. Сигнализаторите са глухонеми, пълно затишие. Пълно затишие… Това не ме учудва, понеже дори и при благоприятен ден кълването е от 11 до 15 ч.

9.00 ч – Реших едната пръчка да не я вадя от водата, като регулярно я подхранвам с прашката, а другата я презареждам през 30 минути. Така вие можете понякога да поднесете стръвта под носа на шарана, който дори и да не се храни може да е дошъл, за да види какъв е този шум от падането във водата.

10.30 ч – През последния половин час забелязах няколко риби, които изплуваха на повърхността. Никак не очаквах това, тъй като студеният вятър духаше в тяхната посока. Реших да се поразходя и да поразпитам съседите как върви. На цялото езеро имаше хванат само един дребен шаран.

11.45 ч – Възможно е и двамата обаче да сме се объркали и това да е била щука, тъй като ние риба не видяхме, а чухме само плясъка. Ако това беше шаран, съседът ми щеше да го усети по закачването на влакното, когато шаранът се движи по дъното. Чува се писък на сигнализатор. Срещу мен започва борба. До него стои приятелят ми с кепче в ръката. Суматохата е кратка, следват викове, явно са го изпуснали. Съчувствам им… Чакането е тягостно. Днес моята стръв е съвсем близо до тази на съседите отсреща. Премествам креслото си по-близо до въдиците, за да съм готов да реагирам при нужда.

13.30 ч – Ситуацията на водоема навежда на несбъднати мечти. Макар времето да е неблагоприятно, аз все пак се надявам по това време на деня нещо да се случи все пак. Възможно е шараните да са се вдигнали в средните слоеве на водата. Вадя едната пръчка и отлепям стръвта от дъното. В някои случаи тази тактика ме е спасявала от капо през зимата.
14.30 ч – Вадя замислено едната пръчка, съвсем скоро вратите на езерото ще се затворят и аз ще трябва да се прибирам у дома. Разкомплектовам я и започвам да се подготвям за прибиране. В този момент чувам скъпоценното би-и-и-ип. Тъкмо на финала! Все пак един шаран в това езеро е решил да стане знаменит, като се запечата на снимка с мен. Вадя го изключително внимателно, за да не си отиде. Основното ми влакно е плетено и не се разтяга, така че куката може да му скъса устата, ако го напъна. Рибата поляга настрани и аз внимателно я вкарвам в кепа. Шаранът е около 5 кг, средна риба за този водоем. На лицето ми грее усмивка. Решавам да презаредя и да заметна отново, все пак до затварянето остават още 15 минути, а това е достатъчно време, за да извадя още една риба.

Ето такъв е зимният риболов на шарана. В обикновен зимен ден при по-благоприятни условия можех да хвана 3-4 риби, но ден с ден не си приличат.

Добавете коментар