Дарете им свободата

Още отдавна (през 197 и някоя година) четох в списание за американци, ловящи и пускащи рибите

По това време живеех в Украйна и много странно ми се стори как може да се пускат кефали, платики сомове…. За какво тогава ги ловим? Но повдигнатата тема се оказа в съзвучие с моята душа, която винаги е била против превръщането на риболова в гонене на безкрайни и безсмислени килограми.

Дарете им свободата
Дарете им свободата

Безсмислено, защото колкото и да хванеш, в крайна сметка винаги се оказва малко и следващият риболов отново се превръща в обработка на рибите. Тази болка преодолях още в юношеските ми години и по едно време дори охладнях към риболова, докато болшинството от моите връстници виждаха смисъл в стоенето на брега именно в количеството уловена риба. С времето открих, че понятието риболов може да има много по-дълбок и интересен смисъл, отколкото хващането по някакъв начин на поредния килограм риба. Всичко зависи от отношението на самия риболовец.

Съдбата ме отведе от Украйна чак на другия край на земята – Далечния изток. По покана на рибни институти за няколко години извършвах своите научно практически разработки на далечно източните сьомгови риболовни стопанства. Това ми даваше възможност покрай моите научни ангажименти да пътувам често по далечно източните реки и да се занимавам с любимото си хоби – риболова. И именно тук, пътешествайки по девствено чисти и пълни с риба реки, получих истинска радост от риболова. Тук видях цялата крехка нестабилност, беззащитност и тленност, неизтощена все още от цивилизацията. Едва видял, усетих и разбрах смисъла, вложен в принципа “Хвани и пусни”, и станах негов горещ привърженик. Това беше преди около десет години. В същото време аз вече бях успял да уловя десетки таймени и най-накрая успях да се преборя със себе си, като за първи път тук пуснах на свобода „10-килограмово първокачествено диетично месо”.

Противоречиви мисли минаваха през главата ми, докато като детенце държах таймена в ръцете си и се реша на ПОСТЪПКАТА. Но направил я, вече се стараех да не изменя на веднъж приетия принцип. И то не защото вкъщи не ядем риба или парите ми са предостатъчно. Просто много искам моят син да може да се наслади на вида на красивата червеноопашата риба не само от снимките на баща си. Започвайки да пускам таймени, аз промених отношението си и към другите видове риби.

Още по-интересно започна да ми става изкуството на риболова с изкуствена муха, като все по-малко ставаше желанието и вътрешната необходимост да взема вкъщи уловената риба. За мен бе напълно достатъчно след всеки риболов да прибера едва няколко хариуса. Принципът “Хвани и пусни” престана да е за мен само празна фраза. А и как мога да се гордея с това, че съм убил едър таймен, когато има вероятност това да е последната едра риба в реката? Значи може да убиеш най-добрия производител и да се гордееш с възможността да оставиш след себе си безжизнена река? Не е ли остатък това от първобитния страх, когато, за да оцелееш, природата трябва да се победи? Да преодолее страха си, собствената си жажда, не може всеки. Да уловиш и да направиш снимка за спомен – ето с това може да се гордееш. Можем да разберем местните жители, ловци, които по силата на обстоятелствата, поставени в екстремални условия за оцеляване, месеци не получават заплати. Те просто трябва да нахранят семействата си. Но когато човек може да си позволи разходи за вертолет, скъпи лодка и мотор и не по-малко скъпо качествено оборудване и такъми, при това да убива всичко, което може да хване, изяде или консервира, такива супер риболовци, според мен, са достойни за осъждане.

В това отношение имам много поддръжници. Какви съмнения можем да имаме по въпроса за връщането на уловената риба, като множество изследвания и практически случки ни доказват ползата от това действие? Само ще спомена нередките случаи на многократно улавяне на трофейни екземпляри в специализирани места с ясни правила и условия на риболов. Та тези риби, улавяни през годините, освен че са зарадвали със съпротивата си множество риболовци, през всичките тези години са дали огромно количество зарибителен материал. За какво колебание може да става въобще въпрос?

Още през 80-те години на миналия век американски учени са правили проучвания, според които при спазване на правилата за пускане на сьомгови риби умират едва 4% от тях, уловени на муха, и 7-8% от тези, уловени на блесна. И то при положение, че са улавяни над десет пъти за един сезон! Кога ще станем истински стопани на свойте водоеми? Удивлява ме закостенялостта на нашите закони, регламентиращи правилата на спортния и любителския риболов. Понякога ми се струва, че те просто противоречат на здравия смисъл. Кой стопанин, извинете, ще позволи например в своето стопанство да убият най-добрия му производител? А правилата на риболова поощряват улова и убийството именно на най-едрите риби или най-добрите производители на естествен зарибителен материал! Странно е, когато на даден водоем рибите са с размер от 15-25 см да се позволява да се лови само такива с размер 25 и нагоре. Това означава, че съзнателно се разрешава да се обрече тази популация на намаляване и израждане.

Още един проблем е развитието на спортния риболов с търговски цели и по-скоро методите, които се използват за това. Някои такива стопани за угаждане на влиятелни свои клиенти не се замислят, позволявайки им да убиват трофейни риби. На тях им е все едно. Тях не ги вълнува съдбата на таймените, чистотата на реката или спортният риболов. Днес те продават трофейни таймени, утре ще секат гората, вдругиден ще продават остатъка от чиста вода. Всичко е добро, щом носи печалба. Други фирми и риболовци декларират привързаността си към принципа “Хвани и пусни”, но погледнете в сайтовете им в интернет как се отнасят към рибите. Погледнете филмите от последните години как хващат рибата под хрилните отвори, как я измъкват с последни сили по-далеч върху камъните, ритат с крака, въртят главата, слагат пръсти в очите й, как след това говорят, че връщат рибата обратно. Може само да съжаляваме, че мнозина, които се считат загрижени за рибите, са просто позьори. Рибите заслужават повече внимание и уважение дори и само за това, че са успели да оцелеят при нашите условия. Та нали по законите на природата такива едри хищници като таймените или тигрите не могат да бъдат много. Само този преодолял желанието в себе си убива и да се научи да уважава и грамотно да се отнася към такива достойни противници, може да се счита за истински верен риболовец на принципа “Хвани и пусни”.
За съжаление по време на риболов се сблъскваме и с друга една негативна страна от спортния риболов и туризъм. Това е боклукът, който оставяме по бреговете на водоемите. Колко от нас събират цигарените си кутии и фасове, пластмасови кутии и бутилки, скъсани дрехи, всевъзможни опаковки. Много от тези предмети говорят за това, че тук са били хора с възможности, но за пълно отсъствие на култура на поведение на брега на водоема. Независимо от това, аз съм щастлив, че живея на Далечния изток, че имам приятели и единомишленици, че познаваме реки и водоеми, още пълни с риба, както и свои секретни стърви, позволяващи ни да се наслаждаваме на риболова. Нека да ме простят познати и непознати риболовци, но до този момент все още няма опасност от попадането на такива знания в ръцете на риболовци, псевдопочитатели на “Хвани и пусни”.

Владимир Пенов

Добавете коментар