Малка испанска разходка

Испания е кралството на дивия шаран, но също и страната – домакин на следващия световен шампионат за жени. Две добри причини Ливия да отиде там!

Миналата година вече участвах на първия иберийски Masters, събитие организирано от Milo, което се състоя на юг от Валенсия, на канала Форталени (Fortaleny). Състезанието се състои от три мача, от по 5 часа всеки и групира най-добрите испански и италиански отбори, но тази година и десетина унгарци (Tomas Walter и двама други членове на унгарския национален отбор), французи (начело с Gerardix (Жерардикс)) и англичани. Каналът е с ширина от 25 до 40 м и дълбочина 4-4,5 м. Има много уклейки от по 30-40 и повече (ами, да!) грама, но и диви шарани от 1 до 4 кг., големи каракуди (до 2 кг) и хибриди на тези два вида риби. За техния улов се използват предимно 3 вида риболовни техники: на брега – на разстояние 5-6 метра, с голяма щека на 13-14,5 м или английски риболов на дъното на отсрещния бряг с фиксиран ваглер, или още по-добре – пълзящ. На кукичката се закача предимно царевица защото букета от 4 ларви не плаши уклейката.

Малка испанска разходка
Малка испанска разходка

Състезанието протече в понеделник, вторник и сряда. Аз реших да пристигна на мястото още предния петък, за да мога да използвам оставащите два дни за тренировки. Не е голям лукс, понеже това е първото ми участие в състезание за сезона и тази година почти не съм ходила на риболов. Знам също, че така ще имам и време да събера малко повече информация от останалите унгарски рибари, които бяха дошли преди мен – в сряда, докато останалите нямаше да дойдат по-рано от събота. Никола дойде да ме посрещне на летището в Мадрид, след това се настанихме в уютния хотел, където бяха и останалите рибари. След като оставихме багажа, нямахме търпение да видим самото място на състезанието. Нищо не се беше променило от предната година: беше все така красиво и дори на самия бряг можеше да си откъснеш зрял портокал!

Риболовът също изглеждаше непроменен. Все така беше пълно с уклейка и бавното течение позволяваше да се използва плувка под 1 гр. Резултатите по време на тренировките бяха като тези от предходната година. Ограничението за това състезание е подобно на това в Италия – можеше да се използва всякаква стръв и захранка, но дължината на щеката не бива да превишава 14,5 м. С една такава дължина физически ми е доста трудно да ловувам ефикасно три манша от по пет часа всеки, а нещата стават още по-зле и ако се вдигне и вятър, както стана миналата година. Тогава реших да пропусна възможността с дългата щека и да базирам стратегията си на английски риболов и на лов до брега. Тактиката ми се състоеше от това да започна с английския риболов, докато постоянно захранвам бреговата линия като разпръсквам царевични зърна. Ако кълве достатъчно добре през първите два часа, въобще няма да използвам бреговата линия – така шараните ще станат по-доверчиви и ще се настанят на мястото за риболов.

Захранки и принадлежности

Ако шараните са по-малко трудни, то хибридите и каракудите те задължават да използваш леки и гъвкави линии. Ще използвам същите монтажи, които направих на световното в Португалия, тоест плувки Perfect Carbon Yellow 4 х 14 от 1 гр, монтирани на основната линия 18/оо като балансирам с броеница съчми No 11 до 10. Поводът е 14/оо или 16/оо с дължина 25 см и свършва с кукичка Kamasan B 511 No 15 със стръв царевично зърно. Ако уклейките не са прекалено много, ще добавя и една червена ларва към зърното. За английския риболов принципно монтирам ваглер.Най-добре е пълзящ 8-10 гр. Макарата е пълна с Nylon Maxima 22/оо , а поводът 18/оо завършва с кукичка Kamasan B511 No 15. Този солиден монтаж ще ми позволи силно да дърпам шараните, без да им давам възможност да се крият в клоните на отсрещния бряг. За захранка избрах Milo VIP river, която е богата, лепкава и съдържа големи парчета жълт коноп. Това е страхотна смес за лов на каракуда и шарани в топли води. Добавям само малко мека царевица.Отделно слепвам ларвите с малко едър пясък (2 л пясък за 5 л ларви на манш).

Състезанието

Обожавам състезанията, които продължават няколко дни и в които участват рибари от всички страни. Атмосферата винаги е много симпатична, всяка вечер съм или на масата на унгарците, или на масата на французите (по-веселяшката, трябва да призная). Жерар е дошъл с група приятели, които наистина знаят как да създават атмосфера! По-голямата част от тях, които вече са участвали миналата година, са по-мотивирани, защото са дошли да търсят реванш и по-добри резултати. Има и някои нови, като започнем с Жером и Рене от Ниевр, които наистина са страхотни момчета! Рене е голям специалист по оборската тор и бабушките и това, че никога през живота си не е хващал шаран, не му пречи да участва!

Първи манш

Състезанието започва в понеделник с участието на 24 рибари в 3 сектора. Жребият се прави бързо и ефективно от организаторите. На мен ми се пада номер 69, който е по посока на течението (прави се като в Италия, т.е. No 1 е срещу течението, а не по течението). Това е една от най-широките части на водоема и когато отивам на място, съм много разочарована. И ако моите ваглери ми помогнат да ловувам без особено затруднение на отсрещния бряг, като реванш моето място е едно от малкото, които са без дънна растителност. Като капак на всичко, един огромен куб полистирен 2 на 2 метра се е закачил и се блъска непрекъснато в един клон на отсрещния бряг. Това не са идеалните условия за английски риболов, на които се надявах! И това не е всичко. Моят риболов в крайбрежната линия пак е истински компромис – точно под краката ми е потънал дебел ствол на дърво. Като че ли бях събрала в моя участък всички недостатъци на водоема! Дискутирам за кратко ситуацията с Никола и решаваме да се откажа от крайбрежната линия, тъй като няма достатъчна дълбочина. Затова ще опитаме английски риболов на отсрещния бряг, но и на около 18-20 м. При ширината на водоема, която тук е към 40 м, няма как да се объркат двете места за риболов и това, което е на половината разстояние би ми помогнало да спечеля предимство пред моите съседи, които са монтирали щеките си на 14,5 м.

Началото на състезанието е доста бавно. Както се опасявах, ситуацията на отсрещния бряг не ми дава никакви предимства. Докато по време на тренировките това ми даваше предимство и успявах да хвана риба преди всички, сега нямаше какво да правя. Опитах тогава и линията на средата на водоема, където ясно се виждаше, че шараните ровят по дъното. Цели 45 минути мятах топки една след друга като сменявах различни видове стръв и продължителността на влачене на повода по дъното – не можах да хвана дори едно малко шаранче.

През това време участъците на съседите ми изглеждаха доста продуктивни. Останах още половин час на английски, но вече почнах много да изоставам – съседът ми отдясно вече беше извадил 6 шарана, а този от ляво – 4. Беше време да взема решение. .Зарязах всичко и отидох при багажа за да изровя 13 метровата ми щека (нямам 14,5). Сложих два кита, обстрелях дъното с 4 топки захранка и още толкова ларви точно под върха на щеката. Вече бях с 2 часа по-назад от всички останали, но ми оставаха три часа за да намаля загубите. За щастие, няколко шарана, които тепърва се появиха в зоната, се втурнаха веднага на храната и направих страхотна серия. Не можах да го направя толкова бързо, колкото ми се искаше, поради ствола на дървото под краката ми досами брега и при тези отчаяно борещи се испански шарани. Честно ви казвам, такава риба с тегло 2 кг тегли като шаран от 6 или 7 кг в която и да е друга държава. В крайна сметка завършвам 13 –а с 14,060 кг, което не е толкова зле, особено като се има предвид ситуацията със смяната на стратегията по време на самия риболов. И не на последно място, бия моя сънародник, шампионът Тоамс Валтер, който остана 16-и. В моят сектор французинът (нека го наречем италиано-французинът, за да му доставим удоволствие) Фабио Гамбино завършва втори с риболов предимно в крайбрежния участък, което е доказателство, че моята първоначална стратегия не беше чак толкова лоша.

Втори манш

Този път жребият ми отреди 42 участък, който е по течението в сектор В, който предният ден беше по-зле, отколкото срещу течението. Но поне си беше класическа зона, където можех да ловувам на отсрещния бряг, пълен с препятствия, но където дълбочината на крайбрежната линия беше идеална. Затова решавам да остана вярна на първоначалната си стратегия. Секторът е на малко по-високо ниво – виждам два участъка по-нататък Тамас Валтер, но там са и Szilard Magyar от екипа на Унгария, италианците Claudio Guccardi и Marco Frigerio, както и испанецът Angel Rodriguez… И така, започвам с английския риболов и моят избор изглежда правилен, защото първа хванах два шарана. Но падането на температурите и сгъстяващите се облаци добавиха апетит на рибите, които се отзовават по-бързо от очакваното на голямата щека. Този път няма нищо по-различно от миналогодишния риболов: каракудите и хибридите не са толкова много и преобладават шарани с добри размери. Разбирам, че ако продължа с английския риболов, буквално ще се изтощя. Прехвърлям се на крайбрежната линия по-рано от предвиденото. Трябваха ми поне двайсетина минути преди да клъвне за първи път. Съседът ми (също унгарец!) също решава да се прехвърли на крайбрежната линия и по някаква си необяснима за мен причина (дъното и на двата участъка е едно и също) прави невероятно показно с с три големи риби една след друга, а моите са точно два пъти по-малки. Захранваме по абсолютно един и същи начин – с царевица в началото и топки с ларви междинно. Накрая имаме точно един и същи брой риби, но аз съм 17-а с 20,340 кг, а той 7-и с 30,960 кг. Тамас Валтер също взема реванш, защото завършва 10-и. Нямам никакви шансове за добро класиране, но този манш беше страхотен, защото последният в класирането има 10 кг, а първият – 36. Резултатите са много близки по стойност и макар и отново участъците срещу течението да се оказаха по-резултатни от участъците по течението, всеки успя да направи доста добър риболов.

Трети манш

Едно бързо резюме: монтирах всичко, но буквално 10 минути ( и два шарана в кошницата) по-късно времето крайно се влоши. Температурите паднаха до 5 градуса Целзий и плисна пороен дъжд. Въпреки рибарския комбинезон, съм тотално замръзнала и почти не усещам пръстите си. Ако искам да ловувам по английски, трябва да опъна чадър, а това си е направо невъзможно. С успокоение установявам, че не само аз съм взела това решение. След като добре се стоплих в колата, излязох да видя какво са направили добре класиралите се. Дъждът продължаваше да се сипе, нивото на водата се беше вдигнало, течението – усилило. И ако предните дни можеше да се ползва плувка 0,6 гр, сега не можеше да се използва модел по-лек от 3, дори 4 гр! Каракудите вече бяха по-многобройни от шараните и земният червей на кукичката изглеждаше доста ефикасен. И въпреки че много са против дозахранването със стръв, в случая беше най-доброто решение. Само за няколко часа всички ние бяхме преминали на съвсем различен вид риболов, което показваше способностите на всеки да се адаптира по най-добрия начин към ситуацията. Или това беше случаят с един от членовете на клуба на Жерар, Hidra Nasradine, който не се поколеба да монтира една доста солидна линия от 22/оо и да осъществи един прекрасен манш като се класира 9-и в крайното класиране и първи сред французите: това е невероятен резултат понеже такъв вид риболов е доста труден за някой, който не е италианец или испанец, при това на такова високо ниво. Наистина голямо браво за теб, Нас! Що се отнася до мен , все пак това е само началото на сезона и тази моя визита в Испания няма да е последна. Световният шампионат ще бъде в Толедо и по време на моя престой във Валенция успях да осъществя контакти с много испански рибари, които ми дадоха ценна информация. Накратко казано, въпреки резултата, това беше една много хубава седмица!

Добавете коментар