Пролетен риболов на Гарваново

Първият пролетен риболов дойде неочаквано рано, като се има предвид, че по това време на яз. “Батак” и “Доспат” все още продължаваха да ловят на лед. Отнякъде се появи информация, че червеноперката е тръгнала на язовир “Гарваново”. Заговори се, че колеги са хванали около 10 кг.
Решихме да проверим информацията, зажаднели да си разпънем щеките за първи път през новия сезон. Още повече че времето беше изключително благоприятно. Температурата на въздуха беше около 20°. Тръгнахме за язовира заедно с Божо Стоматолога и Жоро Синият долап.
Първият поглед на водоема охлади ентусиазма ни. Цялото “Гарваново” се оказа покрито с лед. В края на стената във водоема се влива един студен канал. Постоянно течащата вода беше “изяла” леда покрай брега почти до кулата. Размразеният участък бе с около 50-70 м дължина и 20 м ширина. Още от върха на стената обаче се видя, че на размразеното скачат риби. Оказа се, че сме единствените ентусиасти. Все пак пристигнахме около 7.30 ч. 
Огледах внимателно брега. По релефа на склона стана ясно, че към канала става доста по-плитко. Изхождайки от спомените, че през миналата година червеноперките се ловиха на 6-8 м дълбочина, цяла зима търсим по-подходящо място. В крайна сметка се установихме на около 20 м от кулата в посока към втичалото.
Разположихме се и започнах да бъркам подхранката. Времето е топло, но водата е още студена. Разбърках 1 кг Van Den Eynde Super Match, 300 грама Colant, около 1 кг пръст на Van Den Eynde и 1 кг FilStar – ванилия с коноп. Подбрах тази комбинация, тъй като е доста дълбоко и искам Colant-а да слепи храната, която ще стане доста рехава от добавената пръст. Още повече че дълбочината е около 5-6 м, а аз искам храната ми да потъва на дъното и едва там да се разтваря. Оставих подхранката да поеме и започнах да си подготвям такъма. За основно влакно ползвах Shogun 0.10 мм, монтирах плувка Milo 1 грам, сложих повод 0.79 Xilo и кука Midy № 22.
Междувременно подхранката е изпръхнала достатъчно. Добавих є още малко вода и я прекарах през ситно сито. Разположих съчмите стандартно – една до повода, една на около 30 см и останалите на около 50 см. Сигурен бях, че рибата ще бъде много подозрителна и ще пипа мудно.
Направих основно подхранване с 5-6 топки, колкото яйце, под върха на щеката на 13-я метър. Дълбочината е около 5 м. Предпочитам да ловя на 13 м, тъй като на 11-ия метър е с метър по-плитко.
Времето бе чудно, слънцето се беше показало зад гърба ми и ме напичаше. Водата бе като стъкло, леко бистра. Във водоема имаше доста измряла риба, вероятно от липсата на кислород под леда.
Лових на дъното, като периодично променях дълбочината. Стръвта ми бе едно пинки, кускус, жито, торен червей. Няма пипане. От канала се образуваше отвратително течение, което ми носеше плувката. Увеличих дълбочината и промених конфигурацията на съчмите като за река – ветрилообразно. Преутежнената ми плувка почти се скри под водата. След около час клатене почти по интуиция усетих, че има кълване, засякох, ластикът се подаде около една педя и… рибата се откачи. Второ подаване и след няколко минути втора риба се откачи.
Веднага смених куката. Сложих Sensas № 20, която е с по-дълга дръжка. Подадох две малки топки храна и една прашка пинки. Минаха няколко минути, докато рибата се успокои, и последва ново кълване. Първата червеноперка е извадена. Междувременно двамата зъботехници още нямат пипане.
Рибата кълвеше отвратително. Плувката едва-едва се потапяше. Реших да сменя такъма. Монтирах плувка Balabeni 4Х16, основното влакно този път е Xilo 0,9 мм, а поводът е Smart 0,05 мм, куката отново е Sensas № 20. Разликата бе колосална. Кълването стана съвсем отчетливо. Рибата атакуваше значително по-смело и на моменти потапяше цялата плувка. Червеноперките тръгнаха все по-уверено. Опитах се да ловя на друга стръв освен пинки, но нямаше резултат. В момента, в който се опитвах да ловя над дъното, кълвяха дребни костурчета.
През това време и Жоро Синия долап извади няколко червеноперки. Божо Стоматолога продължаваше да няма пипане.
Около 13 ч започна да подухва лек ветрец, който само за няколко минути се превърна в ураган. Излязоха вълни и стана почти невъзможно да се лови. Смених плувката с 1,5 г и се опитах да я задържа, но напразно. В това време пуснаха канала и отново се появи онова отвратително течение, което, заедно с вятъра, караше плувката ми да изтича като на река. Затова тримата решихме, че просто няма смисъл да ловим повече и започнахме да прибираме.
Риболовът ми приключи с 19 червеноперки и 3 костурчета. Приличен резултат за първи пролетен риболов. Синият долап и Божо Зъботехника имат по няколко риби.
Времето се задържа топло, затова реших да направя втори излет на “Гарваново”, като променя малко подхранката. Взех и 200 грама вердевас. Пристигнахме на водоема заедно с Краси Върхара от Нова Загора, който ми е на гости, и с Краси от пловдивската фирма “Елит такси”. Топлото време бе “изяло” доста голяма част от леда. Ивицата вече бе два пъти по-голяма, отколкото на предишния риболов. На размразената част видяхме двама души, които вадеха мрежа. Необезпокоявани от никого, бракониерите си извадиха мрежата и се прибраха. В мрежата, разбира се, нямаше нито една риба, но…
Този път храната беше по-различна. Смесих 1 пакет Van Den Eynde Superblack. 300 Colant, 0,5 кг Super Match и 1 кг овлажнена глина на Van Den Eynde. Подхранката стана значително по-черна и абсолютно незабележима на дъното.
Отделих по-голямата част от вердеваса, обработих го с малко разделител и го добавих към подхранката. За да не се загуби, оформих няколко топки с вердевас и ги подадох под върха на щеката. Тъй като ловях на същото място и вече познавах релефа на дъното, първо подхраних, оставих храната да работи и едва тогава започнах да си подготвям такъма.
Върхара ловеше на няколко метра от мен с щека на 11 м, а Краси с болонеза. С Върхара ловим с една и съща подхранка, а Краси ползва чист FilStar.
Този път времето е значително по-студено, ръцете ни мръзнат. Монтирах плувка 1 грам Milo на основно влакно 0,10 Shogun. Реших да пробвам новото влакно на Gamakatsu Super G-Line 0.8 мм.
Нанизах няколко вердеваса и подадох щеката. Този път рибата дойде на подхранката значително по-бързо, за около 30 минути. Кълването започна отново мудно. Хванах няколко костурчета, които са значително по-малки от червеноперките предишния път. Полъхна ветрец, но въпреки това отново смених такъма и сложих леката плувка от предния риболов. С новия такъм нещата потръгнаха по-добре, извадих и няколко червеноперки. Краси от “Елит” и Върхара също хванаха по няколко риби. Подавах периодично малки топчици подхранка, но не мога да стрелям червеи, тъй като ластиците на прашката ми се скъсаха. Костурчетата тръгнаха едно след друго. Търсех червеноперката над дъното, на дъното, но я нямаше. Този път вятърът ни изненада много рано. Още около 11 часа започна да духа и стана невъзможно да се лови. Прибрахме такъмите и тръгнахме да се прибираме. Риболовът завърших с 30 костурчета и 4 червеноперки. Двамата Красьовци имаха по няколко риби.
По пътя на връщане, правейки разбор на риболова, стигнах до извода, че липсата на червеноперка се дължи, първо, на по-студеното време, но най-вече на новата подхранка Superblack. Няма значение, все пак пролетта дойде, а с нея и риболовът.

Добавете коментар