Каракуди на щека на яз. Одринци

Месецът през който чаках да ми дойдат новата щека и куфар се оказаха едни от най-дългите в живота ми. На няколко пъти ходих за риба с болонезе и мач, но тъй като определено не съм фен на тази техника никак не останах очарован. Най-после оборудването ми пристигна. Щеката, която си поръчах е MAVER ELIT 47, а куфарът е топмоделът на MAVER, който си е чист RIVE. Имах едно пътуване до Добрич и реших да направя първия си излет именно там, тъй като нямах търпение.

Региона не ми е много познат така че се обадих на няколко души състезатели от ЛРД Варна, за да ме опътят къде да отида. Оказа се, че по това време на година най-доброто място за риболов е яз. Одринци. Варненци дори в момента се подготвят да си правят състезание на язовира, така че реших именно там да се пробвам. Язовирът се намира на десетина километра от Добрич и е изкючително живописен. Първоначалната ми идея беше да отида на езерото Дуранкулак, но варненци ме разубедиха. По думите им бомбаджиите и бракониерите отдавна са обезрибили езеото.

И така пристигам но Одринци около осем часа сутринта с ясното съзнание, че е прекалено за сезона. Термометърът в колата ми показва 3 градуса и ръцете ми измръзват. По думите на варненци основната риба, която кълве в момента е бабушка и епизодична каракуда. Монтирам новия си куфар мълниеносно и започвам да подготвям подхранката си.

На водоема има 3-4 коли риболовци, които до този момент апатично фиксират звънчетата на дънните си въдици. Времето е студено, а водата направо ледена. Нося със себе си няколко пакета van den eynde. Забърквам два пакета super match и един пакет breme. Независимо че храната за платика е светла цялостният цвят става почти черен. Храната супер мач е създадена именно за такива условия. Тя е почти черна на цвят, слабо хранителна и с много финна структура. Докато храната абсорбира водата разпъвам новата си щека-MAVER ELIT 47.

Когато я взех нямах време да я разпъна и сега се наслаждавам след сглобяването на всяко коляно. Пръчката напълно оправдава името си – елит. На 13 м стои перфектно и ми пасва много добре в ръката. Доволен съм от избора, който направих, независимо, че я поръчах по каталог без да съм я видял. Монтирам един готов такъм с плувка 1гр и подавам щеката, за да премеря дълбочината. Оставам неприятно изненадан. На 13 метра пред мен е дълбоко около 60см. За малко се колебая дали да не се преместя, но се отказвам. Точно в този момент съжалих, че купинга ми не е отрязан. Сменям такъма и слагам един с 0.5гр плувка. Започвам да прочуквам дъното с дълбокомера, като се надявам да открия някаква ямичка в релефа. Пред мен обаче е гладко като летище. Наглсявам дълбочината така, че стръвта ми да докосва дъното едва-едва. Заемам се отново с подхранката, която е изсъхнала почти напълно. Доовлажнявм я отново и пресявам един пакет пръст 2кг. Добавям пръстта към храната и пресявам готовата смес, след което отново се заемам с оборудването. Днес съм решил дори да си намокря живарникя, нещо което не съм правил цяла зима.

Доовлажнявам за последно подхранката и започвам да стягам топките за основно подхранване. Тъй като дълбочината е отвратително малка правя не много големи топки – колкото яйце. Стягам силно 12 топки, като в няколко от тях съм запечатал по малко бял червей. Тези 12 топки са стегнати силно с кърпата и по мои сметки ще започнат да се разпадат поне след два часа. След това офрмям още 4 топки, които не са толкова силно стегнати. Те ще започнат да се разпадат по-бързо, след около половин час. И накрая правя още три топки, които стягам едва-едва и те ще се разпадат още при паданета във водата.

И така щеката е сложена на гредата, с която е оборудван новият ми стол и започвам да подавам храната. Ясно ми е, че в близкия половин час кълване няма да има след тази канонада. Оказа се, че съм се излъгал. Повече от час измина преди първото пипане. Пред мен просто нямаше риба независимо от експериентите ми.
През това време подухна приятен топъл вятър. Пробвах всевъзможи видове стръв – пинки, торен, бял червей, царевица и вердевас, като ги комбинирах по всевъзможни начини.

След повече от час едва забелязах плахото натискане. Първата риба на новата ми щека беше една прозрачна бабушка с големината на кутия за цигари. След първата риба риболовът коренно се промени. Рибите сякаш се събраха най-после на петното. 3-4 личинки вердевас на кука N 20 се оказа най-добрата най-добрата формула. Първата каракуда беше около 300гр, но за съжаление си остана единствената от този размер. От прозрачните бабушки нямаше и помен и това ме правеше изключително щастлив. Каракудите кълвяха изключително капризно и след дълго лъгане. Неподвижната стръв в този ден не ги вълнуваше изобщо. Рибите искаха постоянно дразнене, но стръвта поемаха единствено от дъното. Независимо че ловях на чист вердевас подавах регулярно с прашката по 4-5 бели червея. Заради проклетата дълбочина не смеех да подам подхранка. На няколко пъти намалявах дълбочината, за да проверява все пак дали рибата не се е качила над дъното, но уви.
В ранния следобед вече имах няколко килограма красиви каракуди, което си беше доста радостно, като се има предвид, че на язовира май никой друг нямаше риба.

Точно преди да си тръгна реших да си направя последния експеримент. Подадох няколко съвсем малки и рехави топки подхранка. Както и предполагах рибата спря да кълве. Нямах време да видя кога ще и се възобнови апетита и започнах да събирам такъми доволен от сефтето на новата щека и куфара.

Божидар Тодоров Папарака.

Добавете коментар