Придирчивата каракуда

През май, при пълноводието , обликът на река Луга се променя до неузнаваемост

Водата залива дълбоки и плитки ямки, речни езера, крайбрежни храсти и дървета.Реката се разширява десетки пъти така, че е невъзможно да се определи къде е лятното й русло. Вливащите се в Луга малки извори се превръщат в непроходими водни прегради. Там където през лятото се лови на вода до глезен, сега направо може да покрие рибаря над главата. Рибата се разпръсва по залетите от водата храсти, кото са толкова плътни, че направо не може да се хвърли захранка, а и да се стигне рибата е практически невъзможно.

Придирчивата каракуда
Придирчивата каракуда

От втората половина на май (ако е топло), а понякога и през юни започва стремителен спад на водата. И тогава в големите и малки ямки остава множество голяма и дребна риба. Основно това е щука, бабушка, белица, лин и каракуда. За това как да се лови каракуда по това време на годината разказва Александр Мишин.

Езерата с форма на подкова, в които каракудата прекарва цялата година доста се различават по размери:от съвсем малки – няколко десетки метра, до микроезера с дълбочина 2-2,5 м. През май-юни в тези отрязани от руслото речни участъци буквално кипи живот. Младите щуки буквално преследват бабушката и уклейката, ловуват един за друг докато в крайна сметка не паднат жертва на солидна щука, която не е успяла навреме да се включи в руслото на реката. За лова на щука в такива «жабарници» е писано много и да се лови там е доста просто. На първо място заради големият хранителен дефицит. Малката щука жадно се хвърля на всичко, което се движи, без да подминава даже пролетните попови лъжички.

Каракудата е по-внимателна. Залятите от реката вдлъбнатини, речни езера, затоплени низини – това е постоянният й дом. Там тя е в родната си стихия и ловът й има определени трудности, особено когато става дума за екземпляри над 500 гр.

? Избор на място
През май водата е доста студена и от правилния избор на място зависи успеххът на риболова. Април-май 2006 в Ленинградска област бяха доста хладни. През нощта езерцата и блатата се покриваха с тънка кора лед. През деня слънцето разтапяше леда, но растителността не растеше. Каракудата избираше най-затоплените места. Игнорираше участъците в сянка, под храстите. В такива периоди надявам дългите ботуши върху непромокаемо облекло и търся точките, в които водата максимално се е загряла. Освен въдиците и разните му там захранки, важен инструмент стана и термометърът, с който майките мерят топлината на водата преди да изкъпят бебетата.
Температурната разлика дори в съвсем малко езерце може да бъде значителна. Например, в затъмнен от слънцето участък температурата е +7…+8°С, а на открит и добре подгрят -+ 13… + 15°С; на едно място има тънка кора лед, а на друго скачат водни бълхи, греят се щукички-«моливчета» и водната растителност е започнала да се показва.
Много бързо се загряват плитките участъци и тези с тъмно дъно. Последното обстоятелство е доста съществено. Спомнете си черният, вдигащ пара асфалт сред заснежените дворове. Или разкисналият от кал път сред белите поля. И така, преди всичко търсим плитко място, добре подгрято и с тъмно дъно. Ако няма такова тъмно дъно избираме участъка на водоема с най-висока температура на водата.

? Време на лова
През пролетта каракудата започва да кълве сравнително късно, около 9-10 ч., когато водата на избрания участък се загрее достатъчно и стигне +13… + 15°С. Това е кратък предразмножителен период, в който каракудата е излязла от анабиоза, гладна е, а още няма естествена храна. Размножаването на каракудата почва когато водата се подгрее до +18… +20°С и водната растителност е в бурен растеж: тръстика, камъшит, нуфар, мириофилум (многолистник).

? Внимание
През пролетта на миналата година лових каракуда в плитководни пясъчни кариери, свързани с река Луга. Водата беше много прозрачна и синя на цвят. По бреговете на кариерата растяха гъсти храсти. Един слънчев ден когато отидох на кариерата видях как множество дребни каракуди се отделят от брега и се скриват в гъсталака от водни растения. Аз се скрих зад храстите и затихнах… Каракудките започнаха да излизат бавно и внимателно от гъсталака. И изведнъж се появяваше такова каракудище, че да ти секне дъхът! Само да мръднеш с ръка и рибите моментално изчезваха.
Даже при лов в не много прозрачна вода съм винаги много предпазлив.Ако няма храсти, отсичам няколко клончета, забивам ги в земята и се маскирам зад тях, защото през пролетта голямата каракуда излиза да се грее на слънце на по-плитките места, буквално до самия бряг..

Аналогична картина наблюдавах на участъка Стрельна – Петергоф, на южния бряг на Финския залив Там има много тръстика и се въдят големи каракуди. В топъл слънчев ден когато водата е направо до коляно и си тръгнал за червеноперка, без да искаш плашиш майки-каракуди. Само виждаш как ерните им гърбове се спускат като торпеда към дълбокото. Ама пък и риби! Но трябва да се маскираш, всичко да се успокои и «мамите» отново се връщат.

Някои варианти на захранка, на които се хваща каракуда
• На влажно парче торф слагам 10-15 земни червея, които бързо влизат в земята Трябва само да метнеш торфа с все червеите на приготвеното за риболов място. Това е изключително проста и ефективна захранка, която работи безотказно. По-добре е да се пуска торен червей защото той в включен в «менюто» на каракудата.
• В мека глина слагам 2-3 кибритени кутийки ларви.
• В ручеите, които се вливат в Луга, има много ручейници, които освобождавам от «къщичките» и ги върлям в меката тиня. Това е много уловиста примамка за лужската каракуда.
• В разлива на река Луга потъват множество дървета, които впоследствие загиват. С времето под кората на дърветата се появяват личинки на бръмбари-кореяди, които слагам в рехава захранка или в пясък. Тази стръв практически не отстъпва на предишните.
• Прекрасна захранка – 30-40 ларви, омесени в крайбрежна почваЗащоличинките на мухите толкова се харесват на каракудите ? Като се разлива водата на Луга залива дупките на къртици, мишки и дребни гризачи. След спада на водата труповете на животните стават източник на храна и размножаване на мухи. , Случвало ми се е да наблюдавам строга закономерност: там, където има много къртичи проходи, каракудата кълве на червеи и ларви.
• В Луга има много миди-перловки, особено на пясъчно-тинестите места. Рязано месо от миди, заедно ъс земя, изкопана до самия бряг, е чудесна стръв.

Обикновено по това време се отбелязват два изблика на активно кълване: първият от 9-10 до 12-13; после пауза, и отново кълве от 15-19 часа. Ако е много топло и водата в езерото есе е нагряла доста, големите каракуди могат да почнат да кълват едва привечер и да продължат до като съвсем се стъмни. При хладно и мрачно време, което е характерно за май в Ленинградска област, пикът на активност на каракудата е предимно през дневните часове от 10 до 15 ч.
И така, необходима е максимална предпазливост и маскировка

? Захранка
След дългите зимни пости когато каракудата е гладна, а растителната и животинската храна е недостатъчно, каракудата се отзовава добре на захранката. Но в многобройните лужски езерца, меандри, подгрявани от водата бързо се появява голямо количество естествена храна. Тамошната каракуда вяло реагира на фирмените захранки, за разлика от себеподобните, които специалноo се захранват шарановите или каракудови водохранилища, където се отглежда риба за търговски цели. Пробвал съм да използвам и по-сложни по състав захранки, но те явно отстъпвах ана естествената храна. Малко се лови каракуда в средното течение на реката, където се отдава предпочитание на щуката, распера, мъздругата, кефала и въобще не става дума за захранване на каракуда. Но нима каракуда с тегло 700-800 гр отстъпва на 1-2-килограмова щука? Щуките в Луга са много и там, където я има, риболовът е тривиално занимание. По светло ми се е случвало да хващам 15-17 риби от 1-1,5 кг. Такъв риболов не е толкова увлекателен. Трябва да се търси каракуда, особено голяма, която отчаяно се съпротивлява. Да се хванат 10 тежки златни риби в малко езерце е доста по-сложно от десетина щуки. Именно затова предпочитам да ловя на плувка или на фиер. Гладната щука яде всякаква работна захранка, докато каракудата е доста придирчива, особено при промени в налягането и изменени в температурата на водата.

СТРЪВ

Пролетната стръв практически не се отличава от захранката. Това са змни червеи, личинки, ручейници, лави, малки парчета перловица,личинки на бръмбари-кореяди. Можете и с успех да ги комбинирате. Например, можете да правите «сандвич» от червей с ларва, личинки с ларва, кореяд с личинки и т.н. Използването на комбинации почти винаги дава положителен резултат – не ако каракудата не иска да вземе червей, ще вземе ларва. А вкусовете на каракудата са толкова променливи, особено а голямата, че аз винаги си държа в джоба практически целият асортимент стръв. Колкото повече стръв, толкова по-добре. През пролетта лужската каракуда отлазва хляб, всякакви видове грис, различни зърнени храни. Така че ако тръгвате за каракуди е по-добре да се запасите с животинска стръв и е по-добре да бъде събрана във и около самата река.Не носете със себе си купешка глина или земя, а ползвайте тази, върху която ловите! Благодарение а изключителното си обоняние, каракудата е свтъхчувствителна към «родните» миризми. Тук тя отстъпва само на «дивия» лин, но в никакъв случай на изкуствено отглежданите си събратя.

Подхранка
Съставът за подхранката много прилича на състава на захранката. Единственото, което добавям към животинската захранка е прясно кюспе. Във водата то разбухва и миризмата му е способна да привлича каракудата ден-два. От ароматизаторите могат да се използват ванилин, мед, семена кимион, но само в малки количества. Например: мед-1-2 капки; ванилин – 1-2 кристала; семена кимион (счукани) – 1/4 чаена лъжичка на 1 кг подхранка. Тъй като подхранката се зарежда на плитки и добре подгрети места (до 0,5 м), аз винаги проследявам как я изяжда каракудата. При плитководие най-ефективно подхранката работи нощно време когато температурата на водата достига +12… + 14°С. В хладни нощи подхранката се хвърля на по-дълбоки места, до 1,5-2 м.

В топлите нощи се измества и времето на похода на каракудата към брега. Например, ако температурата на водата през нощта е + 13… + 14°С, то ловът може да започне около 5-6 часа сутринта. Но на Северозапад такива температури има само в края на май – началото на юни. Въобще май е хладен месец, а пикът на хранителна активност на каракудата е в късното утро и дневните часове. Като отчитам тези подробности аз използвам подхранка 2-3 часа преди началото на лова. Така че между подхранката и захранката няма съществена разлика. Между другото, през пролетта не трябва да се използва прекалено много подхранка и захранка. Типичният състав на подхранката изглежда така: 100 г р слънчогледово кюспе + торф с 15-20 земни червеи и 100 гр кюспе + 200-300 гр речен пясък + една кибритена кутийка ларви. Аз използвам много предпазливо ароматизаторите. Ако след добавяне на нищожно количество ванилин не кълве, то веднага го изключвам от състава и на подхранката, и на захранката.

В самото началона растежа на водните растения са много ефективни ароматизаторите,които се отделят от същите тези растения. Използването на растителни ароматизатори до някъде напомня на използването от човека на билкови настойки: може и да има полза, но може и да навреди. Ще кажа само, че в типичните езера с каракуда някои водни растения отделят и отровни вещества.

Използването на комбинация от различни видове стръв почти винаги дава положителен резултат – ако каракудата не иска, да речем червей, ще вземе ларва.

Такъми
През пролетта, когато има малко естествена храна, каракудата ще кълве доста енергично. При това плувката ускорено се движи настрани към близките треви или храсти или стремително се гмурка или ляга на водата. След резултатна подсечка голямата каракуда стремително се обръща перпендикулярно на посоката на влакното и се хвърля към близкото убежище: трева, корени, затоплени храсти. За да я удържим в този неин маньовър, ще потрябва въдица от въглеродна пластмаса или композитен материал, с бърз строй, която дава възможност за форсирано вадене на рибата.

Диаметърът на основното влакно е около 0,2 мм, на него се слага фиксирана плувка с товароподемност 1-2 гр, малък размер и скромна окраска, трябва да е върху дъното. За повод обикновено служи парче «плетенка» с диаметър 0,1-0,12 мм. Кукичка -№8-10 от дебела тел, на която се нанизва за стръв червей или тънка тел – за нанизване на ларви, личинки, ручейници, личинки на бръмбар кореяд.

При вадене на голяма каракуда няма да е излишно и кепче, което е крайно необходимо прилов от стръмен или отвесен бряг.

На много големи езера където уловистите места са труднодостъпни, мoже с успех да се използва фидерен прът с чувствителен връх. В хранилките се използва основно животинска захранка. Но при тихи води фидерният монтаж отсъпва, при всичките си достойнства, на монтажа «на плувка», тъй като шумът от замятането на фидера плаши едрата каракуда.

Добавете коментар