Библия на воблера

Думата “воблер” е свързана в съзнанието на всеки риболовец с определен клас обемни примамки, дошли при нас от Европа

Многочислените наименования на техните презокеански родственици, всички тези „vib-„, „rib-„,“-bait“ и „-lure“ са доста непривични за българското ухо. Наименованията им са доста сложни и нееднозначни. Въпреки това популярността им в България расте с всеки изминал ден. Какво всъщност представлява воблерът днес.

Библия на воблера
Библия на воблера

За начало трябва да отделим воблера от останалите обемни примамки. И така воблерът е обемна примамка, която създава трептения и колебания във водата с помощта на специална лопатка в предната част и характерни вдлъбнатини по повърхността на тялото. Примамки, които нямат поне един от тези характерни белези, не са воблери. Съвременният пазар предлага голям набор от воблери, които се отличават по форма, размери, цвят, конструкция, материал и технологически решения при приготвянето. Именно в тази последователност ще ги разгледаме по-подробно. В тази статия ще се спрем конкретно на две основни световни фирми за воблери – RAPALA и NILS MASTER.

Първата е абсолютен лидер на световния пазар и предлага пълен спектър примамки от различни материали и по различни технологии. Втората фирма изповядва класическия подход в произвеждането на воблери, като предлага ограничено количество модели, които са уникални и нямат аналози в серийното производство.

Форма

Класическата форма на воблерите с малка или голяма прилика на рибка е формата „minnow“. Следващият вариант значително по-плосък и висок е типът „shad“. Третата основна форма е по-скоро овална и се нарича „fat“. Покрай тези три основни форми съществуват голямо разнообразие от техни производни. Макар че формата на тялото не оказва съществено влияние върху играта на воблера, трябва да се знае, че при равен обем, грамаж и тип най-добро колебание във водата имат формите „fat“ и „shad“, и значително по-слабо форма „minnow“. Трябва да се отбележи, че сходството във формите съвсем не означава сходна игра във водата. Отделни производители предлагат воблери във формата на жабки, рачета, скакалци и др., които обаче нямат никакво преимущество пред традиционните форми.

Размери

Линейният размер на воблерите традиционно е свързан с тяхната форма. Например формата „minnow“ няма размерни ограничения и се предлага от 2-3 см до 26 см. Формата „shad“ е до 14 см, а „fat“ рядко са над 8 см. Най-често при риболов се използват воблери с размери от 5 до 9 см, тъй като по-леките и по-тежките модели изискват пръчки със специална акция. Известната немска поговорка гласи: “Голям воблер – голяма щука” и това е вярно само в смисъл, че воблерът трябва да бъде наистина много голям. Щуката и костурът с удоволствие атакуват воблера, без да се притесняват от размера му. Често и пъстървата е безпаметно хищна и не се съобразява с размера на предлаганата примамка. И напротив – кефалът, пелед и други видове предпочитат определено по-малки воблери.

Съществува още едно правило: колкото по-слабо познавате даден водоем, толкова по-голям воблер трябва да ползвате. Идеята е, че като не познавате водоема, вие ще го изследвате на квадрати. Напълно резонно е да се предположи, че при такова прочесване на водоема по-едрият воблер ще се забележи по-лесно от хищниците.

Цветове

Правилно би било да се нарече този раздел “Разцветки”, тъй като само единични екземпляри са боядисани в един цвят. В повечето случаи говорим за преобладаващи и доминиращи в окраската цветове. Понякога преобладаващият цвят фигурира в названието на воблера, например Red Head (червена глава), Silver – сребърен, но по-често названието на окраската има по-малко информативен характер. Няма единна система в названията на вариантите на окраска, тъй като има прекалено много производители. Предлагаме ви таблица на окраските на някои основни модели на фирмата RAPALA.

B Сребристо сив OCW Оранжев рак
BK Черен металик ORO оранжева бабушка
BRH Черен гръб, червена глава P костур
BSD Бледосиньо PM Пурпурно
CG перламутр PRT папагал
CGH CG + червена глава PSD Бледолилаво
CLN клоун RO бабушка
CW рак RRO Червена бабушка
D корифена RH перламутр/червена глава
FT Огнен тигър RT Балканска пъстърва
G Черно злато S Сребърно черен
GFR Злато/светещо червено SB Сребърно син
GM Злато/електриково зелено SD блед
GR Злато/зелено SG Черно злато
GRO Зелена бабушка SGM Сребърно зелен
GSD зелено SGSD Злато, зелено тяло, оранжев корем
GSH Златна монета SH Сребърна монета
HM Свежо зелено SM Сребристо светлосин
MN гольян SSH Сребристо сив
MU кефал TSD Тенеси
NF Риба-игла TR Дъгова пъстърва

Нека не ви смущава екзотиката, която присъства в названията на вариантите за окраска, те са по-скоро условни. Таблицата по-скоро е като помагало, а не е закон. Вие можете да се възползвате от нея или не по собствено желание. В по-общ вариант съветите на специалистите от RAPALA за използването на техните воблери изглежда по следния начин:
В ясен ден или бистра вода – сребърен, при същите условия, но на дълбочина – син, в облачен ден или тъмна вода – златен, при средна прозрачност и мътна вода – яркочервен, флуоресцентен, при слаба светлина и голяма дълбочина – яркожълт, флуоресцентен.
Всяка фирма си има технология на украсяване на своите воблери. По правило всеки модел има строго количество варианти на украсяване – обикновено те са 8-12. Но има и изключения: Nils Master имат 45 варианта за всеки модел.
В повечето дървени модели, които се произвеждат, все по-малко и рядко напоследък за подложка продължават да се използват сребърни бои. Използването на прозрачна пластмаса позволява обаче да се нанесе рисунката от вътрешната страна на воблера. На непрозрачните модели подложката за окраска се нанася обикновено чрез метализация. Последен писък на фирмата RAPALA е нанасянето на подложка от чисто сребро – Silver plated, с последващо нанасяне на рисунка и лакиране.

Материали

Няма толкова много дървесни материали за производство на воблери, основно това е балсата. Ако трябва голяма здравина, се използва дървото одом (Rapala, серия „Magnum“) или дървото епаш (всички модели Nils Master по-големи от 8 см). Достойнството на моделите от дърво е тяхната лекота и следователно – големи възможности при допълнителната балансировка. Към недостатъците се отнасят скъпата изработка и необходимостта от допълнителна защита от водата. Воблерите на RAPALA имат шест слоя лак с поетапно изсушаване след всеки слой. Някои модели се изработват от различни видове удароустойчиви полимери. Достойнствата им са, че са високотехнологични при изработване и уникално здрави. Недостатъкът им е, че са ограничени, що се отнася до допълнителната балансировка.

Въпросът от какъв материал да бъдат направени вашите воблери, не засяга това, колко време ще съществуват те. Животът на вашата примамка зависи от готовността ви да рискувате да я закачите в някой корен в името на трофеен екземпляр. Ако все пак сте я закачили някъде, най-сигурният начин да продължите живота на воблера е като се гмурнете и го извадите. Иначе той остава мъртъв както за вас, така и за рибите.

Конструкция

Човката или лопатката (както се нарича) е основният елемент на воблера. От нейната големина, форма и ъгъл зависи как ще работи воблерът. Най-простият вид човки се използват от плаващите (Floating) и потъващите (Sinking) модели. Колкото по-малък е ъгълът на лопатката, толкова по-дълбоко се потапя воблерът. Някои модели са оборудвани с човка тип “стълбичка”. Те се използват предимно на плаващите модели, когато се налага те да бъдат потопени на определена дълбочина.
Третият вид са така наречените гмуркащи модели. Те се захващат непосредствено върху лопатката. Дълги години лопатките бяха най-уязвимата част на воблера и се чупеха много лесно. С появата на поликарбоната този проблем изчезна. Има модели с изменящ се ъгъл на лопатката. Интересно решение предлага фирмата Halco, която окомплектова своите воблери с допълнителни лопатки. В случаите, когато се налага особена здравина на лопатката, тя се прави от метал.

В моделите без лопатка захващането е монтирано във вдлъбнатината на гърба. Именно тази вдлъбнатина играе ролята на лопатка при воденето на воблера и предизвиква неговата игра.

Голяма роля за играта на воблера оказва и центърът на тежестта, тъй като през него минава оста на хоризонталните колебания на воблера. Принципно тежестта на воблера се регулира с монтирането на тежести в неговото тяло. Правилното разполагане на тежестите за хоризонталните и странични колебания дава правилната игра на воблера. Колкото по-голяма е човката на воблера, толкова е по-голямо страничното колебание в играта на воблера, което често може да го доведе до дисбаланс. Именно тук се проявяват възможностите на материала, от който е направен воблерът. Леката балса дава възможности за допълнителна балансировка. За илюстрация ще ви дам следния пример: 9 см RAPALA SR-09 от балса тежи 15 г, моделът RR-09 – 28 г, а 14 см SSR-14 – 45 г, като и трите модела са плаващи и имат великолепна игра във водата. Балансировката на воблера му дава възможност да се справи с течението и атмосферните условия, за да не бъде изстрелян на повърхността на водата и да остане там като украшение.

По материали от чуждестранния печат.

Добавете коментар