Библия на воблера – 2 част

Воблерите с форма на жабка имат особено монтиране на куките, което е задължително, като се има предвид тяхната специфична “игра”. В лопатката на този модел е монтирана специална допълнителна тежест, за да може след замятане, дори и воблерът да падне на гърба си, да заеме правилно положение. Халката за закрепване играе много важна роля – де факто това е единственият реален елемент на конструкцията, с която производителят може да регулира играта на примамката при тестването. Ако се опитате да въздействате механично върху воблера в процеса на риболов, можете да нарушите заводската му настройка и да промените безвъзвратно траекторията му на движение.
Типове воблери и начини за използването им.

Библия на воблера - 2 част
Библия на воблера - 2 част

Както вече казахме в миналия брой, съществуват два основни типа воблери: плаващи (Floating) и потъващи (Sinking). Наскоро се появи и трети вид, който все още не е широко разпространен (Suspending), като той е с неутрална плаваемост.

Плаващите модели се характеризират с максимално разнообразни способи за използване. Те се разделят на Shallow Runner (плаващи на повърхността) и Deep Runner (гмуркащи се или дълбоко потопяеми). Дълбочината на тяхното потапяне зависи от ъгъла на закрепване на техните лопатки. Диапазонът на дълбочината на повърхностните воблери варира от няколко сантиметра до 2 метра. Някои модели над 12 см могат да достигнат и по-голяма дълбочина. Повечето производители посочват в каталозите на каква дълбочина се потапя всеки модел. Смята се, че това е максималната потопяемост на воблера при средно замятане на 30-40 м и средно темпо на влачене.

Има няколко съществени момента при риболова с воблер, които е добре да запомните, за да имате успешни излети. Параметрите на воблера в процеса на риболов са постоянна величина, която не се променя. Но съществуват и променливи: дължината на влакното, ъгъла на пръчката, темпото на влачене, при риболов на течение и посоката (против или по течението). Всички тези фактори оказват влияние на дълбочината на водене. Основен и решаващ фактор са параметрите на влакното, като най-съществен е диаметърът. Но това се отнася за стабилното и непроменливо влачене от лодка.

Не така стоят нещата, когато става дума за т.нар. “стъпаловидно” водене на воблера, което се извършва при работа от ръка. Това се постига по следния начин. След замятане на желаната дистанция и малко изчакване воблерът се потапя на нормалната си дълбочина. Следват няколко навивки с макарата и пауза. По този начин воблерът започва да изплува, след което отново се гмурка и така цикълът се повтаря.

Дълбоко потъващите или гмуркащи воблери работят на дълбочина от 3-6 м. При равномерно влачене воблерът ще работи на дълбочината, която е указана на опаковката. Но невинаги, когато дистанцията е над 50 м или влачите срещу течение, тази дълбочина може значително да се увеличи. Друг е въпросът дали това е необходимо. Тези модели са много подходящи за “стъпаловидно влачене”, тъй като при тях амплитудата на колебания е много отчетлива.

Следващият тип воблери са потъващите. Странно защо съществува схващане, че този тип модели се използват само за големи дълбочини. Разбира се, съществуват бързо потъващи модели като този RHR-08 Rapala, който тежи 22 грама, но това по-скоро е изключение от правилото.

Потъващите модели са за предпочитане, когато се използват по протежение на целия воден стълб. Те са подходящи както за няколко сантиметра под повърхността, така и за дълбочина няколко метра. За дънно влачене те не са много подходящи, затова често имат малки лопатки, които не са предназначени за допълнително потапяне.

Основното влачене е равномерно с този модел, след като воблерът се е спуснал на достатъчна дълбочина. Може да се влачи и стъпаловидно, но този начин е по-малко ефективен заради тежестта на воблера. Затова, когато говорим за стъпаловидно влачене, става дума не за пълно стопиране, а за промяна на темпото. Воблерите с неутрална плаваемост са своеобразен хит в момента. Rapala предлага засега само един модел -„Husky Jerk“, който е в пет размера. Тези модели имат редица плюсове. По правило те са направени от пластмаса и издават шум при влачене. Освен това, те могат да остават на стационарна дълбочина, ако се използва техниката на “придърпване”. Основният проблем е, че за влачене на този модел е необходима по-висока скорост.

Трябва да се отбележи един особено важен момент. Влаченето на воблера в никакъв случай не е имитация на някакви хранителни обекти. Неговата основна и единствена цел е да провокира хищника към атака.

Добавете коментар

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.