Мартенски каракуди на АЕЦ – Козлодуй

Ето че март месец вече дойде и зимата си отива,  а това кара нашите рибарски сърца да трепкат за големи трофей и риболовни прикючения.

Такова беше и нашето пътешествие на топлия канал на река Дунав – АЕЦ Козлодуй.  Едната страна на канала е забранена за риболов,  а другата е със свободен режим само с риболовен билет. За зла участ или пък за добро,  удобните места се заемат още от предния ден!!! Ама кой да ни каже… и така за нас нямаше място и вольо не вольо отидохме най долу по течението.  Там обаче нямаше места и се наложи да поработя с мачетето. Така си издялкахме място в храсталака за четиримата, който бяхме днес за риба – Стенли, Коко, Аз и Жорката. Наредихме се по следния начин – Жоро първи,  после аз  и накрая Коко и Стенли един до друг.  Единственото,  което ме притесняваше беше че вече  беше почти девет и тридесет, доста късно за риболов, но нямаше какво да се прави. Все пак бяхме били двеста и двадесет километра от София. Носехме всичко –  бял червей, захранки,  глини,  царевици пелети, торни и какво ли още не .

Сега да кажа за канала, който илиза от пети и шести блок на АЕЦ Козлодуй и водата в него е по моя преценка 17-20 градуса  което кара тонове риба да влиза в него през зимата и да се събират стотици рибари който ловят буквално рамо в рамо  .Лошо впечатление ми направи че от СТО КОЛЕГИ РИБАРИ ДА ИМА НЯМА ДЕСЕТИМА БЯХА С ЖИВАРНИЦИ!!!! всички други дирекно в кофата и към тигана. Ясно е, че някои обичат да ядат риба –  няма лошо вземете си две три  кила риба, но да се взимат десет, двадесет, тридесет и дори чедиртесет  кила риба си е меко казано  кощунсво и месарщина .

Другото най страно ми се видя че масово хората ловят на педесет –  осемдесет сантимера  дълбочина,  като пред тях е между три и четири метра. Истината е, че така рибите кълват най-добре. На предния излет  пак там – само така се ловяха риби.  Когато слизах на дъното имах само попчета. Може би в началото на канала топлата вода е по нагоре  а  студената надоло,  докато надоло става равномерна  и вече рибата се контролира с захранка и се лови на дъното,  което вече дава смисъл на захранката  и подаването на червей с байт дропер което ти ги реди пред теб рибите буквално.

Бяхме заложили на шест метрови болонези –   плувки четири пет грамови  аз, бях с оливета за отежнение Коко и той с оливета.  Стенли предпочете прогресивна верижка от малко към голямо олово,  а Жоро с верижка.   Всички ловяхме с флуоро карбон за поводи и куки от 16 до 8 ми номер. Жорката взе да подава с байт дропера червей и още преди да сме разпънали заши едно шаранче около седемстотин – осемстотин грама,  което ме накара  да разпъна буквално за секунди и да си направя линията.

Жоро ловеше буквално пред него, което ме накара да се съобразя с неговата линия на изтичане.  Днес мислех да ловя със захранка на Трабуко за  платика  + бели червей и една консерва царевица. След като я забърках, бързичко подадох три портокала и се заех с направата на линията . Първото изтичане имах скобарче около лакът на око шестотин осемсторин грама,  после две  три изтичания нищо .

Викам си – я да му задържа малко… повдигна ми като платика –  подсечка,  ама не е платика! Нещо взе да ми развива аванс (а така де ето това чукане чаках) взе да става интересно ама като съм с 0.14 не смея и да го напъна  лека по лека нещата взеха да идват в моя полза! Мислех си за мряна две кила или шаран , а се показа шаранче седемстон грама.  От къде толкова сила в това шаранче не можех да повярвам. Кепнах го а Коко и Стенли още не бяха разпънали .Аз ловях с болонезе на Шимано Fire Blood макара RARENIUM CI4 размер 4000 основно влакно трабуко 0,165 . Отежнението ми беше с олевитка на дренан плюс четири броя съчми и двоен микро вирбел на даива. За повод 0.145 флурокарбон пак на трабуко с кука 511 на камасан номер 14. Прецених, че за течението ще ловя с плувка четири грама с метален кил,  която заради кила носи 3,6-3,7грама. Монтирах оливета три грама и четири сачми я отежника перфекно . И при най лекото натискатане реагираше много добре.

Започнаха да кълват горе долу прилични риби,  като най малките бяха петстотин грама  скобари.   На едно от изтичанията започна пак зверска борба викам си еееее най-после мряна за новата година. Рибата ми взе аванс по течението около двадесет метра едвам я обърнах тръгна на вътре пак едвам едвам успях да я спра.  Лека по лека плувката ми започна  да се подава а под нея имах още четири метра докато видя рибата. Таман вдигна малко и пак се скрие плувката,  а сърцето ми лупа като на сириец пред наща граница 🙂

Десет минути не знам какво е,  а колегите ме базит  – Радецки ли съм бил хванал.  Тъкмо дойде пред мен и тръгна към едни клонаци.  Заплете в тях и скъса!  Направо полудях… как може толкова време и накрая да ми скъса до самия бряг .

Викам си  – така ли, я да си направа един мъжки такъм 0.18 флоро карбон  а сега ми скъсай гад недна . Пускам и плувката изчезна веднага –  засисам и прията тежест на края  се усеща,  но не като  предната риба. Но и тя ми взе аванс  – напънах я и се показа красива маздруга(шутовица) около едно  кило. Риболова взе да ми харесва и да придобива смисъл подаването на храна.

  Единствената грешка ни беше,  че застанахме близо един до друг, но това го разбрахме късно . И така риболова не беше гол за гол,  както се казва,  а на етапи,  но това според нас после като си направихме разбор е че бяхме близко един до друг и така се цакахме сами.

Коко отиде някаде и аз слезнах да ги видя и лових малко с на Коко болото. Понеже и те подаваха храна,  а бяха последни – рибата беше под тях.  Качих се на мойто място и започнах да правя дълги изтичания,  което ми донесе още риби в живарника .

Равносметката беше следната  – рибата се влияе от храна много добре,   байдроера направо ги подлудява,  което е добре.  Проблема беше че бяхме на супер близо един от друг което ни  разреди кълванета.   Рибата искаше да и се държи – значи с щека ще е  много по добре  но все пак имахме доста кила риба, всички върнати обратно.

Но най-важното беше че сме на реката с птиятели,  а какво по добре от това.

След седем дена отидохме пак –  пусто сърце не трае , но този път нямаше толкова мъздруги и  шарани.  Може би за това че целия ден не спря да вали и беше почти невъзможно да се лови  на плувка и заложихме на фидер и риболова беше смъртоносен  много риби  90% скобари монтаж ин-лаин с 50 см поводи храната супер сладка.  

Ивайло Янков

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.