Пролетни каракуди на Дондуково

Напоследък не ходя много често за риба, но преди няколко дни се наканих да направя един риболов на мач.
Поразпитах приятели от Пловдив и изборът беше между Дондуково и Бодрово.
На Бодрово обаче съм ходил много пъти, затова реших да пробвам Дондуково.

Освен това на язовира бяха ходили наскоро приятели и резултатите бяха отлични.
Храната, която подбрах този път беше Van Den Eynde. Спрях се на изпитана рецепта за това време на годината

2кг Turbo Black
1кг Carp
2 консерви царевица
1 кг бял червей
200гр торен червей

С това подготовката за риболова беше екстра.

И така рано сутринта тръгвам за Дондуково. Не бях ходил на този водоем повече от 20 г. Нещата доста са се променили.
Направили са чудесно мотелче, където човек може да отседне със семейството.

Някъде около 7.30 вече бях на язовира. Първото нещо, което ми направи впечатление беше, че рибата се бие в брега. Каракудите си хварляха хайвера и това малко притесни, защото предполагах, че няма да се контролират с подхранка.

По принцип първото нещо, което правя, когато пристигна на водоема е да си овлажня подхранката, за да поеме вода, докато си оправям въдиците. Сега обаче първо си направих един мач, за да премеря дълбочината, тъй като ми казаха, че е различна. С оглед на сезона бях решил да търся дълбочина около 2м.
Открих я на дистанция около 15-18м. Точно колкото ми трябва, за да мога да стрелям до там червеите с прашката.

През това време пристигнаха двама приятели – Боби Орландо и Илийката, които се разположеха наблизо и щяха да ловят на щека

Вързах една кука №14 Kamasan B560 с повод 0.14 и започнах да меря дълбочината прецизно. Оказа се, че дъното е стръмно, а на всичкото отгоре имаше и някакви туфи трева. Това беше доста неприятно, тъй като стръвта нямаше да се вижда.

Забърках храната и бях готов.
Условията на водоема са 10 лв такса, като в тях влиза уловената плевелна риба, като шараните се заплащат отделно.

Избрах един ваглер 10г, като на линията имаше 0.75. Ваглерът беше монтиран фиксиран. Когато се разрових обаче в куфара се оказа, че не си нося доста неща. Имах само влакна флуорокарбон, останали от зимния риболов на реката.

След като доовлажних храната, добавих вътре шепа царевица и шепа бял червей и оформих десетина топки храна. Подхраних и зачаках с нетърпение.

Стартира на няколко бели червея, но кълване нямаше.
Рибата продължаваше да шляпа в краката ми. Смених стръвта с едно зърно царевица. Още пет минути без кълване….

В крайна сметка сложих две парчета торен червей. Като междувременно подавах по малко бял червей с прашката.

През това време Боби Орландо и Илийката също започнаха да ловят, но Илийката, който застаня доста по в ляво, ловеше значително по-активно.
При него дълбочината на щеката беше около 2м и ловеше основно шаранчета.

С торния червей при мен нещата си дойдоха на място веднага. Последва кълване и …..фитка.
При засичането ваглерът ми излезе с два метра по-близо. Оставих го на плиткото, тъй като там бях стрелнал малко царевица в началото.
Последва красиво кълване и първата риба ми взе 15 м аванс. Извадих го, красив шаран малко над 2 кг.

През първия час извадих още няколко каракуди, като риболовът се разреди и започнах да дохранвам с храна.
Първо подавах на серия по 3-4 топки, но това явно плашеше каракудите и започнах да подавам малки орехчета храна през десетина минути.

Илийката извади един амур около 5 кг, а Боби Орландо имаше някалко безапелационни късания.

Междувремено пред мен се оказа, че на десетия метър има някакъв ръб и като придърпвам куката ми се закачваше в туфите. Освен това се оказа и че самата кука е доста тънка и се отваря при закачка, така че се наложи да я сменя.
Изпрах един модел на Sensas 3311, с малко по-късо стебло от колкото ми се искаше, но значително по-здрава.
Риболовът продължаваше доста интензивно с периодични паузи. Дали защото рибата се биеше и не се хранеше активно или поради някакви други причини, но така и не успях да направя ритмичен риболов.
Междувремено имах няколко късания, което ме накара да сменя повода с 0.16мм. За съжаление отново флуорокарбон.
Интересното е, че независимо, че рибата играеше на повърхноста над дъното риболов нямаше. Дори ритмичното подаване на бял червей не накара каракудите да се качат горе.
Със смяната на куката и повода късанията престанаха, но шараните се оказаха изключително борбени, като развиваха аванс по 20м, което правеше удоволствието още по-голямо.

Рибите ми калвяха най-добре пред петното, където стръвта ми увисваше съвсем малко над дъното. Ако нямаше кълване правех един оорот на макарата, колкто стръвта да легне на самото дъно.
Понякога кълване нямаше и при изваждане на линията стръвта беше цялата в тревички. Целта беше да се намери чисто място на дъното и рибата кълвеше перфектно.
По обед опитах отново на бял червей и извадих една две каракуди, но до там. Явно днес рибите си искаха торен. Дори шараните не се вълнуваха от царевицата.
Независимо от това не спирах да подавам бял червей с прашката, защото риба имаше много и нямаше никакви шансове да се прехранят.
Може би ако имаше глина с кълцан торен червей нещата щяха да бъдат значително по-добри, но и така риболовът беше перфектен.
Някъде към 16ч реших да се ориентирам към приключване.

Боби Орландо и Илийката ми помогнаха да направим по някоя снимка, а те останаха да събират след мен. Без кантар на око имах някъде около 15кг риба. 6 шарана и другото каракуди.
Получи се един брилянтен риболов на капризни пролетни риби, като се зарекох да дойда отново, когато рибата си хвърли хайвера.




Божидар Тодоров – Папарака

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.