Подхранката – въпрос на контраст!

Според едни цветът на подхранката зависи от вида на търсената риба, според други от сезона. Според трети обаче това няма никакво значение…За белгийците всичко е въпрос на контраст.

Все повече риболовци боядисват своите захранки, особено по време на състезание. Разнообразието от най-различни изкуствени оцветители и трасиращи пудри на щандовете за риболовни принадлежности го доказва.  Тази произлязла от състезанията практика завладя постепенно и свободния риболов. И макар и големите марки да не поставят някакъв маркетингов акцент върху нея, практиката не е нова.  Но трябва да признаем, че оцветителите на захранката не са просто някаква джаджа, а често имат полезен, а дори и спасителен ефект. Доброто познаване на подходящите цветове на захранката вече има значение на познаване на самите продукти. Но нека разгледаме този въпрос малко по-подробно. Как да оцветяваме захранката ?

Аз различавам три фактора, които влияят на цвета на сместа : цветът на основните продукти, естествени оцветители и изкуствени оцветители. Най-старият и естествен начин за оцветяване на захранката е самият подбор на продуктите. В случая цветът на захранката се основава на вкуса на рибите.

Бисквита,  бяла галета, жълта холандска полента, пшенично брашно, оризово брашно, оризови ядки, царевично брашно – всички те правят сместа светла, дори много светла. А и това са продукти, които се харесват на шарана, платиката и костура. При бабушката има някои незаменими части на захранката като кафява галета,  PV1 или кокосоворто брашно, които й придават по-тъмен цвят. Не е нито тайна, нито новина: цветът на сместа по естествен начин зависи от брашната, от които е съставена : светъл за платика и шаран и тъмен за бабушка. В повечето случаи този цвят е достатъчен. Първата съставка, която риболовецът има навик да добавя към сместа, е земя. Ролята на земята е тройна – намалява хранителната стойност на захранката, влияе на механичните свойства и определя цвета.

Има избор между повече или по-малко лепкави видове земя,по-тъмни или по-светли – като започнем от бял (при каолина) та чак до черен. Земята понякога е напълно достатъчна, за да придаде необходимия цвят. Що се отнася до мен, когато добавям земя, не слагам друг оцветител. Трябва да отбележим, че някои от предлаганите в търговската мрежа видове земя са оцветени изкуствено. Такъв е случаят с черната Van den Eynde например, която лично аз много харесвам. Тя комбинира предимствата на черния цвят с механичните свойства на глината. След това следват естествените и изкуствените оцветители. Предпочитаният от мен естествен оцветител е куркумата.  Тя придава на захранката несравним цвят на жълта охра . Освен това съм убеден, че има голям ефект при платиката. И колкото да ви е трудно да повярвате, пробвал съм  я и на бабушка през есента и има голям ефект като захранка за повърхността. Винено черното е откритие на белгийските рибари.. По принцип се използва за цименти в зидарството.  Придава на захранките интензивен и траен черен цвят. Да не говорим, че не е скъпо. Произвежда се от филизи на лозници, откъдето идва и името му. Всъщност това е пулверизиран прах от дървени въглища , така че е естествен продукт, който не е вреден за околната среда. Това е моят избор, когато ми трябва черен оцветител.

После следват всякакви оцветяващи и трасиращи прахове от търговската мрежа – риболовни и за хранителната индустрия.  Някои оцветители за хранителни продукти, най-вече жълто, червено, а дори и оранжево, също се използват. Трасиращите прахове, предлагани от големите марки, се използват лесно и ефективно.  Не е нужно да си блъскаш главата, нито да се мотаеш насам-натам, за да намериш естествен продукт. Затова пък съм категорично против използването на изкуствени добавки, които не са нехранителни и не са предназначени специално за риболов. Някои риболовци са стигнали дотам да използват оцветители за текстилната промишленост, а даже и бои…Но някои от съставките са опасни не само за човешкото здраве, но и за рибата, а да не говорим, че трудно се дозират.

И като започнахме да говорим за оцветяването на захранката, нека да видим каква е реалната полза от това. В това отношение трябва да се вземат предвид голям брой параметри: място на риболов, сезон, цвят на водата, цвят на дъното, риболов на дъно или на повърхността, осветеност, търсена риба, наличие на хищници…Така че въпросът е сложен, даже щекотлив. Рискът от грешка е фатален, особено на състезание, а и напълно реален.  Днешната мода е използване на много тъмни, да не кажем черни захранки.  Защо ли? Ами първият отговор, който може да ни хрумне, е трудният риболов на бабушка. Вече повече от три десетилетия белгийските рибари боядисват захранката в черен цвят, но това се дължи на цвета на дъното на каналите в Белгия, а и в Северна Франция, където се е натрупала доста тиня. Първоначално този подход е намирал приложение през зимата, когато водата се избистря,студена е и рибата не е толкова активна и е доста по-недоверчива. И тогава не само трябва захранката да е дискретна, но и по-бедна на хранителни вещества. По мое мнение при такива условия най-доброто средство за боядисване на захранката е черната пръст . Тя може да е над 50% от общото количество. Що се отнася до избора на вида пръст, това вече зависи от търсените механични свойства. При труден зимен риболов в застояли води, по мное мнение идеалният вариант е добре пресята лека градинска пръст. В бистра вода обемът е същият като и този на използваната захранка, която трябва да е бедна на хранителни вещества и „подправена“ с кориандър, кокос и печен коноп  може да направи чудеса! Някои имат късмета да си накопаят от градина – черна и лепкава – точно каквото трябва. Това е нещо задължително, както за намаляване на хранителното съдържание, така и за потъмняване и утежняване на сместа. Предлаганите в търговската мрежа черни видове пръст са глинесто-пясъчни, с индустриален оцветител. Но те също са много ефикасни. Същевременно през годините белгийските риболовци промениха донякъде контекста на използване на черната пръст. При бабушка, всеки път, когато изглежда, че риболовът ще бъде труден, а и за да се намали контрастът с  цвета на дъното, най-добре е сместа да се оцвети в черно. При бабушката даже има риск, ако сместа не се оцвети и рядко е пагубно, ако се направи. Някои даже казват, че на места, където е пълно с хищници, използването на черна на цвят захранка е задължително. Така че, да не му мислим много и да минем на черно! Но в името на прецизността, трябва да кажем, че трябва да се ползва мимикрия с дъното.

Черната захранка се използва и при други видове.Лека черна пръст, малко фуил – идеалната захранка за кефал.  Макар и не толкова популярно, но черната пръст е ефективна и при риболова на лин. По-любопитно е използването й от белгийските състезатели при риболов на платика. Не ще и съмнение, че някои може и да са имали резултат при боядисването на захранката за платика в черно на някое състезание, но следващия път, когато е бил последван от всички, едва ли резултатът е бил същият?! Тогава по-скоро са „вървели“ светлите захранки! Ама хайде да не се шашкаме! Да или не? Що се отнася до платиката, забелязал съм, че често трябва да разчиташ на това да си различен от съседа, за да се оправиш в трудна ситуация. , Или когато повечето от конкурентите са със светла захранка, твоят черен килим от захранка на дъното може да се окаже по-добрият вариант. Да, но когато всички използват тъмна захранка, светлата може да е печелившата… Друго нещо, което трябва да се вземе под внимание е, че ако при бабушката е добре захранката да се слива с дъното, при платиката е точно обратното – тя трябва да е по-скоро трасираща.

А когато дъното е светло, черното петно наистина се отличава! Но за да обобщим, ще ви припомня една от най-ефикасните рецепти за риболов на уклей. Дължа тази рецепта на непрежалимия Gustave Detry (Гюстав Детри), един от най-добрите риболовци на дребна риба, който някога е бил познат в Белгия и абсолютен майстор на уклей. Рецептата е съставена от много, много малко неща – фино пресята и овлажнена градинска пръст с малко добавен несортиран фуил и това е всичко! Когато грее слънце, едва ли ще намерите по-добра захранка за риболов на повърхността. Интензивният черен цвят на захранката е в страхотен контраст с огрятата от слънцето повърхност и това неминуемо привлича уклейките.  Да не говорим, че при такава « смес » няма риск от прехранване на рибата.

Ето и други цветове, освен черното, които могат да са интересни при определени условия.

Бяло. Бялата като мляко захранка е ефикасна в определени моменти и при определени риби. . Но тя е ефикасна най-вече около времето за хвърлянето на хайвера, при това при белите риби. Някога големият френски шампион Robert Tesse идваше до Белгия, за да се запаси с бяла галета, в която няма големи парчета натрошен хляб. Белите захранки с добавен или не трасиращ прах са много ефективни и при платика и скимери.

Жълто. Има два вида риби, които реагират добре на жълтото – както в захранката, така и за стръвта – разбира се, платика, но също и костур.

Червено. Има всеобщо вярване, че червеното има някакво предимство. Но, ако трябва да сме по-прецизни, когато водата е мътна, а течението – силно, е по-добре да ловиш близо до брега, до повърхността и да подхранваш редовно с нещо червено… Да, но платиките може да са чувствителни към захранките с червеникав цвят.  Но казано най-общо, когато става дума за голяма платика, вадя от торбата захранка с тухленочервен цвят. Идва от Тузла, Босна, където всяка пролет участвам в състезание по езерен риболов.  Тази земя има горе-долу същите механични свойства като terre de Somme и е много трасираща. При състезания наистина ми помага да се отлича от съседите. Но, ако направим анализ, едва ли платиката предпочита червения цвят пред който и да е друг, който контрастира с дъното и цвета на водата. Но както вече обясних за черното, именно различието от съседа може да се окаже печелившо.

Е, има и някои тенденции, що се отнася до предпочитаните от някои видове цветове : обобщено това е светло за платиката и тъмно за бабушката. Но това, което е действително определящо, са обстоятелствата на мястото на риболов и поведението на търсената риба.  Така че при бабушката е важна най-вече дискретността, особено при труден риболов.  При тези условия захранката трябва да се основава най-много от мимикрията с дъното – ако дъното е черно, тя също трябва да е черна, но ако дъното е светла – тя трябва да е светла. При платиката е точно обратното – там се оценява явният контраст и «петно » на дъното, което да ги привлече в участъка. И ако в повечето случаи захранката трябва да е светла, а дори и в крещящ цвят, в някои случаи работа върши именно тъмният цвят… ■

Добавете коментар

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.