СВЕТОВНОТО ПЪРВЕНСТВО В УНГАРИЯ 2007

В последния световен шампионат по риболов главният редактор на tcf Гарет Пърнел се състезава за своята родна страна САЩ

Ето как, от негова гледна точка, е протекло всичко

Да те ограбят в непозната страна, още първата нощ, едва ли би могло да се нарече идеален старт
Много уморени след 30-часовото ни пътуване в нашата Captiva, любезно предоставена ни от Chevrolet, намерихме квартирата, която гледаше към унгарското езеро Веленц, разтоварихме каквото можахме и се трупясахме.
Докато сънувахме какво ще хванем през идната седмица, са влезли с взлом и са задигнали изпод носа рибарско оборудванe и фотографска техника на стойност 30,000 .

Така че прекарахме неделята, която бе предвидена за настаняване и за подготовка за петте дни официални тренировки, предшестващи двата дни на световния шампионат, в местния полицейски участък. Казаха ни, че понесените от нас щети са на стойност една малка къща в Унгария! Освен камерите, прътите, щеките, всичките ми монтажи, ни бяха свили кутия от стиропор с 10 кила червеи, които бяхме купили на невероятна цена от Willis Worms специално за събитието! Това го установихме едвам няколко дни по-късно и трябва да ви кажа, че се радвам, че не хванахме никой на местопрестъплението! Опаковъчната лента беше разрязана с остър нож…

Но ние бяхме там на риболов и за да се състезаваме и трябваше да го направим. Английските пичаги ни услужиха с каквото можаха и в понеделник бяхме поне готови да почнем.

След един ден тренировка стана ясно че нищо не можеше да се хване на самия шелф.

Езерото Веленц е огромно езеро като малка част от него е обособена като гребна зона. Ходил съм на риболов там през 1997 на Световния шампионат на който Алън Скоторн (Alan Scotthorne) спечели златния медал в индивидуалното класиране, а Англия – сребърен. Тогава целта ни бяха скимери и шарани на шелфа (плитчиниите). След един ден тренировка установихме, че нищо не може да се улови в плитчините, освен дребен бибан и няколко уклейки.

Навсякъде имаше голям риф около 10 до 18 метра. С лимит за щеката 13 метра трябваше да се ловува върху рифа, ако няма как да стигнеш по-нататък, или да се използва дълга линия и да се замята за шаран оттатък рифа с 3 гр плувка. Техниката , която сработи на отборните състезания в Унгария, беше атака с щекова линия и рехава дънна захранка от царевица и рязан червей, а след това подхранка с топки от лепен червей по време на мача за да може през последния час да се лови шаран. Трябваше да се ползва кука 10 Animal със закачени около десетина бели червея за да имитирта топка от stickymag, и поне 0.18mm lлиния защото трифът беше остър и имаше опасност ако линията се търка в него да се скъса.
Звучи страхотно и ах можах да хвана шаран на мача през 1997 и бях доволен от това. Но времето имаше други идеи.
Събитието през 1997 беше в средата на лятото (нещо, което бях забравил, но ми го напомни мениджъра на отбора на Англия Mark Downes), и шаранът се хранеше добре.

Някъде по това време, на следващия ден след пристигането температурите паднаха от 22 до 10 градуса. Остана си така през цялата седмица шаранът пропсто отказваше да играе играта.

И така, само след един ден тренировка, стана ясно, че ваглер линията е жизнено важна, а понеже народът беше там цяла седмица, стана нещо като автоматизирано движение. Рибата нямашще нужд ада приближава за да получи храна и тя така и не се приближи.

През тази седмица всички конкуренти развиваха уменията си в рибболова с ваглер на далечно разстояние – 35-40 метра. Това си беше доста техничен риболов. Трябваше да се ползват големи плувки – 12 грама, а и основно се търсеха (ловяха) скимери до около 12 унции, които в най-добрия случай кълват за кратко (там не се чете) И преди да ме питате защо не сме използвали фидер, ще ви отговоря, че всякаква форма на леджеринг е забранена на световно ниво.

Така че изборът на плувка и съчми, както и измерването на дълбочината , се оказаха жизнено важни. Има два подхода при линия с ваглер – с фиксирана плувка и със слайдер. Освен това трябваше да се ловува над втори риф, който беше на 35 м навътре, но той не беше толкова дълбок, така че 14-футов ваглер прът беше о’кей за монтаж с фиксирана плувка. Ловях по-добре с фиксирана плувка докато не се появи подводно течение. Не виждам на снимките ваглерите, които спряхме да използваме преди. От диаграмата можете да видите, че основните характеристики на използваните от мен плувки Dino Record и Exner Dream е карбоновото стъбло, което е между тялото с кил от пауново перо и антената – доста по-чувствителна, отколкото ако беше изцяло от пауново перо.

Плувките имат сменяеми месингови дискове в основата и по пътя на пробата и грешките открих, че ако сложа четири Nо 4 за основна тежест плюс дропер отдолу, ще е най-доброто, което може да се направи за да може постоянно да караш скимерите да кълват.

Както се вижда от диаграмата на монтажа, утежнението беше такова, че да смъква бързо стръвта надолу – няколко сачми, последвани от вирбел и No6 заедно. Вирбелът беше важен за да се предотврати оплитането на повода. Беше много важно точно да се измери дълбочината. Тази сачма и вирбелът трябваше да са над дъното, но само съвсем леко за да може кълването на повдигане да се регистрира веднага и доста забележимо.

Поводът трябваше да е къс – само около 3-4 инча върху дъното. Скимерите са бързи при стръв на падане, но в по-добри времена, след цяла седмица оживен риболов – едва ли. Трябваше да се повдига кукичката и дропера с едно движение, а връхчето на антената на плувката трябва да се вдигне достатъчно за да се вижда от разстояние.

Докато водата беше все още неподвижна, пластмасовите връхчета за антени вършеха най-много работа – те са по-чувствителни и много ясно регистрираха кога дропер Nо6 се вдигаше нагоре. Но когато се появи подводно течение, кухият пластмасов връх на плувките Dino Record се държеше по-добре. Наистина ги харесвам. Те имат малко парче от балса в основата на кухия връх и това увеличава плавателната им способност като дори при средно силно подводно течение, те си вършат добре работата.

Когато вятърът покрай брега задъха и се появи обратно течение, нито една от тези плувки вече не беше достатъчно добра и стана време за слайдера. С повече утежнения и с формата на оливетка, плувката се движеше доста по-бавно във водоема като осигуряваше доста по-добра презентация.

Освен това беше по-лесно да се замятат надалеч, отколкото фиксираните плувки, а което е по-важно, са със стъбло от пауново перо – с по-добра плавателна способност, отколкото при другите плувки, което означава, че антената не потъва и ще можете да ловувате по-ефективно в близката 10-ярдова зона.

Оказа се,, че изборът на линия също е важен, така че през седмицата пробвах няколко марки. Течението беше в най-горния слой на водата и за да има по-добра презентация, ми трябваше линия, която да потъва добре под него. Но не трябва и да се разтяга много защото ще пропускате късите почуквания на скимерите.

Моите два фаворита, които позволяваха лесно да постигам клипираната (белязаната) дистанция с 10 гр. и 12 гр плувки, бяха добрите стари 3-либрови Maxima и 3lb до 4lb Daiwa Match Winner, дадени ми от Will Raison
Ако не ми бяха откраднали влакното Preston PowerLine, 0.13mm и 0.15mm също щяха да работят добре. Всякаква линия с плавателна способност беше ненужна.

И така за захранването. Sensas, както винаги, ни бяха подсигурили с всичко, което те, пък и ние, смятахме, че е нужно, набор от Sensas Lаke, Sensas Carp Fine, влажна глина (лийм) и пръст. Да, ама беше трудно да се извади нещо. Все едно рибата да ти е в джоба – просто бъркаш и не знаеш какво ще извадиш. Ако нямаш късмет – нищо не можеш да направиш. Като Stu Conroy, един от най-добрите рибари на слайдер, който доказа,през първия ден, че може да сложи само 60 грама в мрежата си на секция Е. Но ако 13-ят световен шампионат ми каза нещо, то е че червен червей и джокер е всичко, което се иска. Ако търсехме само скимери, нямаше въобще да хвърляме дънна захранка, но катранът в меда бяха каракудите. Изглежда че те отговаряха на дънната захранка , а и даваха тегло. Ей така, като гръм от ясно небе, можете да хванете две в две последователни замятания и после да няма нищо. Спряхме се на микс от 5 части Sensas, влажна глина (Leam) и Terre de Riviere към една част Sensas Lake, така че да слезе бързо на дъното и да вдигне голям шум при удара с водата, но да се разпръсне малко преди да се утаи на дъното. Та използваме рязани червеи ни се видя доста неубедителна идея, която, в края на краищата, зарязахме, като захранвахме само с джокери и червен червей.

Мачът тръгна добре за мен. На жребия първия ден ми се падна трудната E секция и през първите 40 минути не клъвна нито веднъж. Но се придържах към плана и хвърлях по 3 топки земя и джокери на всяко замятане и накрая голям скимер, появоил се насред мача, малко поуталожи нервите ми и ми помогна да се класирам 10-и, с което победих холандския рибар вляво от мен. С две от останалите момчета от отбора, които се класираха сред първите 15, отборът на САЩ се класира преди Франция, на 14 от 40 възможни места (това е рекорд).

Водачи след първия ден, както и се очакваше, бяха унгарците – всичките им рибари свършиха в топ 10 в техните секции. Белгия беше на второ място, Италия – трета, а Англия, заради 37-ото място на Стю в секцията – разочароващото седмо място, с цели 45 точки по-малко от лидерите.

Ден втори ме завари в секция D и проверката в резултатите от предния ден показа, че жребият е бил лош и то от гадната страна на секцията, където рибарите доста са се поизмъчили. Все пак говорих със Стю след мача и той каза, че рибите през цялото време са били в движение и не е било възможно да се каже къде биха могли да бъдат. Казах си го когато тръгвах към участъка преди мача.

През втория ден духаше много силен вятър отдясно наляво, коетпо правеше замятането и презентацията трудни, но за мое щастие успях да хвана един скимер, а после и две каракуди, което успокои нервите ми преди едно оплитане (поради грешка на рибаря!) да ме накара да спра за 10 минути, така че в последния половин час бях с нов монтаж. Аз мисля, че това си беше истински късмет защото ме накара да спра със захранването и веднага след като заметнах отново улових още един скимер.

Секцията беше доста трудна но имах шанса да спра да захранвам през последните 15 минути ималко преди да прозвучи последния съдийски сигнал (сирената) ,плувката потуна и аз извадих най-добрата риба за цялата седмица. Оказа се че е шаран защото извади малко линия. Когато смених монтажа, смених повода и вместо мекото 0,92 Sensas, сложих по-дебело влакно 0,10 мм Power Match….. Трябваше да прекарам рибата през рифа и добре, че беше само 11lb 10oz каракуда. Иначе на световното не се дава време за морене на рибата. Ако при сигнала не си я извадил – просто не се брои.

Чувствах се малко виновен, че победих рибаря на Уелс, още повече когато разбрах, че само половин точка не им е стигнала за медала.

От моя лична гледна точка бях доволен от постигнатия резултат – с 2 кг бях ю15-и в секцията, което означава, че бях сред първите 50 – тежка задача, когато се състезаваш на такова ниво.

Трима от участниците в отбора отпаднаха на втроия ден и САЩ слезе на 25-о място.

За всеобща изненада, Унгария изостана на трето място като отстъпи златния медал на Италия, а сребърния на Белгия.
Италианците използваха страхотния „полу-подвижен” монтаж, за който едва ли всички знаят. При него се реализират повече кълванета защото се подсича не през плувката, а директно. Но това не им докара кой знае колко повече тегло.
Англия финишира втора на втория ден, но трябваше доста да наваксва и накрая изпадна до пето място.

Доста шумотевица се вдигна окол Alan Scotthorne, който стана единствения рибар с 5 световни титли. Интересен беше начинът, по който захранваха англичаните – 5 от 6 топки бяха само с пръст, без джокери, като разчитаха да привлекат рибата само с шум.

Кисел съм заради откраднатите принадлежности, но ние не бяхме единсътвените. Босненците също бяха ограбени.
Но крайните ми впечатления все пак са позитивни – от мястото, както и от техничния мач – риболов на плувка на голяма дистанция, който не се практикува тук защото при нас е разрешен риболовът на фидер. От името на всички пожелавам повече международни събития да се провеждат по правилата, които са в Обединеното кралство. IС нетърпение очаквам Италия през следващата година.

Добавете коментар