Риболов с фидер на яз. Овчарица

Идеята за риболов при -10 градуса се стори абсурдна на мнозина мои приятели, но аз толкова се бях настървил за риболов на язовир, че реших да рискувам. Студеното време предразполагаше за риболов именно на яз. „Овчарица“ – като езеро, в което се вливат два канала с топла вода. Имах предварителна информация, че водата е 16-18 градуса, а този факт означава, че рибата би трябвало да бъде активна.

Риболов с фидер на яз. Овчарица
Риболов с фидер на яз. Овчарица

Пристигнахме на водоема четирима приятели от Пловдив. Първоначално се отбихме до Пожарната. Мястото е много добро и се лови доста риба. Обикновено обаче, когато рибата кълве, това място е винаги заето. Нямаше нито един човек. Това ме изненада. Още повече ме изненада фактът, че за 10-15 минути, през които правихме обстоен оглед, не скочи нито една риба.

Както и да е, решихме да ходим на стената. Бетонната стена, която разделя студеното от топлото езеро, е много удобна за риболов. Там вече имаше няколко души, които ловяха на дънни въдици. Огледах водоема и видях, че тук също не играе риба. В този момент, за мое успокоение, съседите отляво извадиха две каракуди.

Започнах подготовка. Застанах горе-долу по средата на стената, тъй като там е най-дълбоката част. Пипнах водата в езерото и установих, че е студена. Това значеше, че ТЕЦ-ът не работи, което и определи начинът ми на риболов. При това положение най-удачно бе да се лови възможно по-навътре, тъй като рибата се държи близо до садките.

Намерението ми бе да ловя платика и затова започнах да подготвям подхранката.

Смесих 1 кг VAN DEN EYNDE – GOLD PRO BREAM, 1 кг GOLANT, два пакета FilStar ванилия с коноп и 2 кг пръст на TRABUCCO. Подхранката трябваше да бъде тежка и бедна на хранителни вещества (затова се добавя пръстта), като същевременно е лепкава и се разпада едва когато падне на дъното (затова се добавя GOLANT). Докато подхранката поема водата, започнах да си подготвям такъма.

Ще ловя с 4.50 FilStar Master Match, като същевременно ще я тествам, тъй като е нова придобивка. Но днес на езерото има отвратително силно течение наляво и това обезсмисля риболова на ваглер. Най-добре е да се лови на слайдер (плувка на две точки). Аз обаче имам много успешни излети със самоделните плувки на монтанци и монтирам една. Плувката е 8-10 грама, фиксирана на две точки. Ще ловя на около 35 метра от брега. Там дълбочината е 8-9 метра. Монтирам този грамаж плувка, тъй като при по-лека течението ще я отнася настрани още преди тежестта да достигне дъното. Правя два възела от корда, които обаче още при третото замятане се разпадат, тъй като времето е адски студено и водачите замръзват. Топя върха на пръчката при всяко хвърляне. За да нямам отново проблеми, правя два възела от обикновен конец и това ми решава въпроса. Най-после успях да премеря дълбочината. Оловото е групирано на едно място, точно над вирбела на повода.

Замятам и продължавам да дооправям подхранката, която вече е поела водата и е изпръхнала. Пресявам я през сито и я доовлажнявам, като добавям около 500 грама измрял бял червей, който обаче не е какавидирал. Преди това промивам червея, за да се премахне миризмата на амоняк.

Оформям около 15 топки с големината на яйце, за да се стрелят лесно с прашката, и захранвам един участък от около 3-4 квадратни метра. Замятам. Течението е доста силно, стръвта и оливетката лежат на дъното, а течението изправя плувката ми, така че да отчита и най-лекото потрепване. За съжаление обаче риба няма. Приятелите, които са с мен, също не хващат нищо. Съседите отляво продължават да вадят епизодично по някоя каракуда. Странното е, че няма и корморани, което ме навежда на мисълта, че тук няма риба. Краси Върхара от Нова Загора решава все пак да направи проверка на Пожарната и се мести от стената. Става обяд, а съм извадил само една слънчева рибка и една заблудена червеноперка. Сменям стръвта от бял червей, торен червей, пинки, царевица. Слагам кука № 18, повод 0.9 мм. Резултат няма. Спирам се зад съседите и започвам да ги наблюдавам. Ловят с дебели влакна и големи куки. Същевременно каракудите им атакуват стръвта смело. Едва тогава забелязвам, че те хвърлят на около 50-60 м от брега. Разменяме по няколко думи и разбирам, че са от предния ден. Правя си сметка, че рибата вероятно се държи на тази дистанция. И тъй като водата е студена и тя не се движи, аз едва ли ще я привлека с подхранката. Махам слайдера и монтирам един фидер. Тъй като основното ми влакно е 0.16 мм, фидерът без проблеми лети на 50-60 м от брега. Още с първото замятане хващам една каракуда около 250 грама.

Междувременно Върхара се е завърнал. На пожарната няма пипане.

Започвам да ловя на пинки, като поставям във фидера храна и бял червей. Резултатите стават все по-добри. Каракудите излизат една след друга. Странното обаче е, че пипат много фино. Върхът на фидера едва-едва потрепва. Има случаи даже, когато рибата се е хванала почти от само себе си.

Другите от компанията също монтират фидери и започват да ловят.

Приключвам риболова с около 10 кг каракуди по 250-300 грама и едва няколко малки платички.

Добавете коментар